Преди повече от 20 години започна войната в суданския регион Дарфур, която бе белязана от насилие и жестокости, припомня агенция Франс прес в свой аналитичен материал. АФП пише, че понастоящем в Западен Судан отново има страховити събития и че според местни жители и експерти светът отново отвръща поглед, като оставя там да цари безнаказаност.
Представителите на едно поколение, израснало в лагерите за разселени, отново бяха принудени да бягат от домовете си, когато през април миналата година избухна конфликтът между армията, командвана от генерал Абдел Фатах ал Бурхан, и паравоенните Сили за бърза подкрепа (СБП), предвождани от генерал Мохамед Хамдан Дагло.
Тази война отново сблъска населението със сексуалното насилие, насилието по етнически признак и изгарянето на земи.
Според експерти на ООН само в град Ел Генейна, който се намира в Западен Дарфур, са били убити между 10 хиляди и 15 хиляди души.
Според експертите атаките "бяха планирани, координирани и извършени от Силите за бърза подкрепа и от съюзни на тях арабски въоръжени формирования", които "умишлено атакуваха цивилни квартали (. . .), лагери за разселени, училища, джамии и болници, като подложиха на плячкосване къщи и обекти на международни неправителствени организации и на ООН".
Те "умишлено атакуваха масалитите" - неарабска етническа група, чиито представители са мнозинство в града, казват експертите, според които е възможно в Дарфур да са извършени "военни престъпления или престъпления срещу човечеството".
Насилие, грабежи, масови убийства по етнически признак
Понастоящем Силите за бърза подкрепа контролират четири от петте най-важни градове в Дарфур и "бандитите, които от десетилетия тормозеха хората, сега царуват: те насилват, грабят, извършват масови убийства по етнически признак", казва пред Франс прес судански изследовател, който е поискал да остане анонимен, въпреки че вече не живее в Судан.
На 31 октомври в Залингей, който е столица на провинцията Централен Дарфур, етносът на фурите бе сполетян от същата съдба, която застигна масалитите в Ел Генейна, разказва пред АФП Мохамед Бера, ръководител на неправителствената организация "Ауафи" (Awafy), който също е в чужбина.
На този ден Силите за бърза подкрепа превзеха града на цената на "масови убийства, масови екзекуции, произволни задържания, сексуални посегателства, изтезания и грабежи", казва правозащитникът.
Съобщава се също така, че от май почти няма работещи телекомуникации в Дарфур.
Членовете на "Ауафи" са регистрирали "най-малко 180 смъртни случая" при атака на Силите за бърза подкрепа срещу лагера за разселени в Хасахейса.
Племенен старейшина заяви пред АФП, че най-малко четири лагера за разселени в Западен Дарфур са били "напълно изгорени".
През 2003 г. арабските въоръжени "Джанджауид", които впоследствие се вляха в Силите за бърза подкрепа, използваха тактиката на изгорената земя, когато се сражаваха за президента Омар ал Башир и армията му.
През следващата 2004 г. Съединените щати заявиха, че насилието в Дарфур отговаря на дефиницията за геноцид.
Понастоящем жителите на Дарфур са между чука и наковалнята. Според изследователя Алекс де Ваал генерал Бурхан не е по-малко брутален от своя бивш помощник Дагло.
"Не само че армията не защитава цивилните, ами и бомбардира (. . .) градски райони", твърдят експерти на ООН.
Судан не е стратегически интерес
През декември американският държавен секретар Антъни Блинкън заяви, че армията и Силите за бърза подкрепа извършват "военни престъпления (. . .), престъпления срещу човечеството и етническо прочистване", припомня АФП.
Експертът по Дарфур Ерик Рийвс отбелязва пред Франс прес, че "понякога се говори за това колко е ужасно това, което се случва, и толкова".
Ръководителят на Норвежкия бежански съвет Ян Егеланд казва пред АФП, че в Судан е настанало време на безнаказаност, тъй като африканската страна "не е разглеждана като стратегически интерес".
Базираният в Ел Фашер продемократичен активист Амани Хамид Хасабо казва, че отникъде не идва помощ - "нито от международната общност, нито от регионалните играчи, а хиляди разселени чакат" помощ. Според ООН тези хора са 80 хиляди.
Според "Лекари без граници" в най-големия лагер за разселени "Замзам" умира по едно дете на всеки два часа.
По данни на ООН половината от населението на Дарфур страда от "остър глад".
/НС/
news.modal.text
