site.btaСтатистика за имигрантите в Австрия за 2023 г.

По предварителни данни за имиграцията в Австрия през миналата година, съобщени от АПА и цитирани в медиите, броят на лицата, които подават молба за убежище, но след това незабавно се преместват в друга държава от ЕС, отново е нараснал значително. Министерството на вътрешните работи и неправителствената организация „Координация по въпросите на убежището“ са на мнение, че Австрия не е "дестинация номер едно".

Общият брой на молбите за убежище през миналата година е 58 698, което е с 48% по-малко, отколкото за 2022 г. Министерството на вътрешните работи е обяснило този факт за електронния сайт ОРФ с предприетите мерки, като например борбата с контрабандата, и с факта, че се предоставят само обезщетения в натура. 

Освен това не всички бежанци, регистрирани в Австрия, искат да останат тук. За това свидетелства фактът, че е изтекъл срокът за решаване на процедурата за около 31 000 души - повече от половината от всички молби. По правило това са бежанци, чиято цел е била друга държава и са отпътували от Австрия. 

Експертът по въпросите на убежището Галхайтнер-Герц от организацията „Координация по въпросите на убежището“ е изтъкнал, че броят на тези, които не остават в Австрия, е особено висок сред афганистанците. Това е странно, тъй като те имат "практически фиксирано право на статут на закрила" и следователно на по-високи социални помощи. Въпреки това 70% от тази група също биха се преместили. За Гахлайтнер-Герц това ясно показва: "Така нареченият притегателен фактор не е толкова силен".

От общо близо 26 500 души през миналата година убежище в Австрия са получили 16 787 души, а статут на субсидиарна закрила - 8011 души. На около 1750 души е било разрешено да останат в Австрия по причини, заслужаващи специално внимание. В сравнение с 2022 г. данните за убежище съответстват на увеличение с 4500 души (или 21%). Отказите за предоставяне на убежище са се увеличили с 18%. От друга страна, при статута на субсидиарна закрила и специалните причини отрицателните решения са намалели съответно с 38% и 31% в сравнение с 2022 г.

Според Гахлайтнер-Герц увеличението на броя на делата за убежище и субсидиарна закрила се дължи на факта, че през 2022 г. са били разгледани много молби от индийци и от индонезийци, които са имали малко перспективи за положително решение. През 2023 г. все по-често са били обработвани "по-перспективни случаи".

За експерта данните за 2023 г. също показват, че оплакването за претоварване на системата не е вярно. Не съществува "изоставане" на необработени случаи. Въпреки че в края на 2022 г. е имало 53 000 висящи дела, а след това през последните дванадесет месеца са добавени още 60 000 дела, на 31 декември 2023 г. все още са били висящи малко под 39 000 дела. Това означава, че само през предходната година са били приключени около 74 000 първоинстанционни производства.

В Австрия са пристигнали значително повече мъже - малко под 32 000 в сравнение с близо 7000 жени. Около 19 800 лица, търсещи убежище, са били непълнолетни, като около 5100 от тях са били непридружени. В тази група попадат най-вече бежанците от Афганистан. Повече от половината от всички кандидати попадат във възрастовата група от 18 до 35 години.

Най-често срещаната страна на произход е Сирия, следвана от Афганистан и Турция. Индия се нарежда на осмо място, въпреки че през 2023 г. нито един кандидат от тази страна не е получил убежище. От Мароко положително оценените молби са десет. Бежанците от Сирия имат най-големи шансове да получат убежище, като делът на признатите молби е 61%.

В началото на годината 78 800 души са получили базова осигуровка. Това е значително по-малко, отколкото по същото време на миналата година, когато те са били почти 93 000. До момента най-голямата група, получаваща базова осигуровка (основна социална подкрепа) са 40 000 разселени лица от Украйна.