Президентът на САЩ Джо Байдън миналия петък обяви, че ще подкрепи по-строги мерки за спиране на мигрантите по границите, включително затваряне на американско-мексиканската граница, което е рязка промяна в сравнение с първите дни от мандата му. Байдън встъпи в длъжност с обещанието да възстанови предоставянето на убежище и да управлява границата "по хуманен" начин. Администрацията му обаче се сблъска със суровата реалност и предизвикателствата на американско-мексиканската граница на фона на рекордната миграция през Западното полукълбо - което превърна обещанието му в политическа уязвимост, посочва Си Ен Ен.
Републиканците не закъсняха да се възползват от тази уязвимост. През последните седмици Доналд Тръмп лобира съпартийците си да се противопоставят на компромиса за границата, по който в момента работи Сенатът на САЩ, защото иска да води кампания по този въпрос на президентските избори през ноември.
В хода на управлението си Байдън започна да въвежда все по-рестриктивни мерки, за да се опита да спре миграционния поток, но изявлението му от петък разкрива по-твърда позиция, тъй като президентът се опитва да овладее проблем, който го преследва отдавна.
Междувременно обаче напрежението по южната граница на САЩ и особено в щата Тексас се засилва. Също миналия петък главният прокурор на Тексас категорично отхвърли искането на администрацията на Байдън да предостави на федералните имиграционни служители пълен достъп до обществен парк, разположен по южната граница, който щатската национална гвардия е затворила с бодлива тел, ограда и войници, отбелязва "Си Би Ес нюз".
В продължение на три седмици федералното правителство и Тексас влизат в сблъсъци заради градския парк "Шелби" в граничния град Игъл Пас, който докоро е бил оживена зона за незаконно преминаване на мигранти. Войници от Националната гвардия на Тексас, изпратени от губернатора Грег Абът, поеха контрола над парка "Шелби" по-рано през януари и оттогава не позволяват на агентите на граничната полиция да обработват мигранти в района, който е бил използван от федералната агенция като импровизиран пункт за задържане.
Министерството на вътрешната сигурност, което контролира граничната полиция, беше дало на главния прокурор на Тексас Кен Пакстън срок до миналия петък да заяви, че щатът ще отстъпи и ще допусне федералните агенти в парка. Пакстън обаче отхвърли това искане, заявявайки, че държавните служители на Тексас няма да позволят на министерството на вътрешните работи да превърне района в "неофициална и незаконна точка за влизане". Пакстън обеща да продължи "усилията на Тексас да защити южната си граница срещу всяко усилие на администрацията на Байдън да подкопае конституционното право на щата на самозащита".
Миналия понеделник Върховният съд на САЩ постанови с 5 срещу 4 гласа в полза на правомощията на федералното правителство да премахне спорната бодлива тел, разположена по участъци от границата в Тексас по указание на Абът. Въпреки това губернаторът, който е твърдо десен републиканец, ускори плановете си да се опита да изгради ограда по части от границата на САЩ с Мексико, пише британският в. "Гардиън".
Върховния съд по-късно през седмицата потвърди, че федералните агенти могат да премахнат бодливата тел, тъй като прилагането на законодателството за миграцията е под федерална юрисдикция. Абът обаче твърди, че нищо не му пречи да нареди на Националната гвардия на Тексас да продължи да слага още бодлива тел. В крайна сметка гвардията е част от американската армия, под командването на президента на САЩ като главнокомандващ, но освен в конкретни ситуации, когато президентът изрично поема федералния контрол, националната гвардия във всеки щат приема заповеди от губернатора на своя щат.
Въпросите свързани с имиграцията официално попадат в компетенциите на федералното правителство - а не на отделните щати. Абът обаче неведнъж се е позовавал на клаузата за нахлуване - по същество вратичка в конституциите на САЩ и Тексас, която той твърди, че му дава право да се намесва в граничната сигурност и имиграционните въпроси, ако мигрантите бъдат обозначени като външен враг.
В свое изявление, публикувано миналата сряда, Абът обяви плана си да продължи да заобикаля решенията на федералното правителство и обвини Байдън, че използва парите на данъкоплатците, за да "разкъса" границата.
През последните дни републиканците и консервативните медии неведнъж намекваха за перспективата ситуацията да принуди войниците от Националната гвардия на Тексас да избират между лоялността си към щата и лоялността си към страната си - дори предположиха, че е възможно да се стигне до конфронтация и насилие. Някои от тях дори заговориха за възможност от нова гражданска война, коментира в. "Вашингтон пост".
В коментарите все по-често се споменаваше ситуация, в която президентът Байдън ще се опита да постави под федерален контрол Националната гвардия на Тексас. Няколко настоящи и бивши членове на Конгреса от Демократическата партия призоваха за такава стъпка, след като Абът даде сигнал, че гвардията на Тексас ще продължи да поставя бодлива тел по границата, въпреки че Върховният съд постанови, че федералните власти могат да я премахнат. Белият дом обаче отхвърли подобни призиви за поемане на контрол над гвардията.
Губернаторът на Оклахома Кевин Стит, който е от Републиканската партия, не отрече точно тази възможност, като стигна дотам да заяви, че гвардията би отстоявала принципите си, ако реши да се противопостави на федералното правителство. "Напрежението е като буре с барут", каза Стит. Той отбеляза, че това "все пак са тексасци" и добави: "Мисля, че те ще бъдат в трудната ситуация да решат дали да защитят родния си щат си или да изпълнят това, което казва Байдън. Мисля, че това ще бъде много интересно".
Стит повтори тези свои коментари по телевизия "Фокс нюз", като заяви, че членовете на гвардията "се опитват да се подчиняват на главнокомандващия си", но не са съгласни с политиката на администрацията и с работата по границата.
В друга своя медийна изява миналия петък Стит добави, че Байдън ще постави членовете на гвардията в "трудна ситуация", като поиска от тях да "се подчинят на това, което знаят, че е много, много глупава политика". Той каза, че може да им "е трудно" да го направят.
Популярни водещи на политически предавания по телевизиите "Фокс нюз" и "Фокс бизнес" също изтъкнаха възможността за конфликт. Марта Маккалъм посочи, че е възможна "потенциална конфронтация между федерални агенти и националната гвардия на Тексас". Стюарт Варни заяви, че спорът "може да означава пряк сблъсък на границата между федералните войски и щатските власти". Грег Гътфелд многократно спомена за възможна гражданска война, очевидно на шега. "Хипотетично, предстои гражданска война. Тя наближава", каза той. "Имаме 24 щата от страната на Тексас, значи остават 26 (от другата страна)".
Бившият президент Доналд Тръмп насърчи други щати да изпратят своите национални гвардейци, за да помогнат за "защитата на безопасността, сигурността и суверенитета на Тексас".
Въпреки че Белият дом отказа да се произнесе по въпроса за установяването на федерален контрол над Националната гвардия на Тексас, това е в правомощията на президента. Това би било краен и исторически ход, но вече се е случвало - президентът Дуайт Д. Айзенхауер го предприема през 1957 г., когато губернаторът на Арканзас Орвал Фаубъс използва гвардията на своя щат, за да спре интеграцията на чернокожите в училищата.
Някои изтъкнати консерватори по същество посочват сценарий, при който служителите на гвардията или ще отхвърлят подобна заповед, или ще влязат в някакъв друг вид противоборство с федералните власти.
Тези коментари се представят като просто разиграване на сценарий и предупреждение към администрацията на Байдън да не нагнетява обстановката. Но основната идея - особено в интервюто на Стит - е, че гвардията ще се съпротивлява по принцип. Той формулира избора като избор между борбата с фентанила и "терористите", от една страна, и изпълняването на исканията на "някаква администрация, която има политически цели", от друга.
Коментирайки възможността за евентуален отказ на служителите на гвардията да бъдат поставени под федерален контрол водещ от американската телевизия "Нюзмакс" (Newsmax) се запита: "Това поставя ли ни на пътя към конфликт със сила?".
/ПТА/
news.modal.text
