Стотици хиляди хора излязоха по улиците в цяла Германия този уикенд, за да изпратят ясен сигнал срещу десния екстремизъм, съобщи германската телевизия „Тагесшау“.
Само в Берлин 350 000 души участваха в протестите, пишат организациите „Кампакт“ и „Петъци за бъдеще“, които бяха съорганизатори на събитието. В Мюнхен организаторите съобщиха за около 250 000 участници, а полицията оцени броя им в Берлин и Мюнхен на до 100 000. Организаторите на многобройните прояви изчислиха общия брой на участниците от 1,4 милиона души за дните от петък до неделя. В Мюнхен, както и в петък в Хамбург, демонстрациите трябваше да бъдат отменени поради големи струпвания. Беше заявено, че безопасността на участниците вече не може да бъде гарантирана.
Водещи политици от различни партии подкрепиха демонстрациите.
"Високата активност на демонстрациите, особено в Хале, е силен сигнал срещу десния екстремизъм и в полза на демократичното съжителство, на който можем да гледаме с гордост", заяви пред вестник „Мителдойче цайтунг“ министър-председателят на Саксония-Анхалт Райнер Хазелов от Християндемократическия съюз (ХДС).
Федералният президент Франк-Валтер Щайнмайер благодари на участвалите в демонстрациите за тяхната ангажираност към демокрацията.
"Тези хора дават кураж на всички нас. Те защитават нашата република и нашата конституция срещу нейните врагове. Те защитават нашата човечност", каза той във видеопослание в Берлин. Той отбеляза, че на улиците са излезли съвсем различни хора, "но всички те имат една обща черта: те се изправят срещу мизантропията и десния екстремизъм. Те искат в бъдеще да живеят заедно, свободно и мирно". Президентът изтъкна, че това, което е необходимо сега, е съюз на всички демократи. "Бъдещето на нашата демокрация не зависи от силата на нейните противници - а от силата на тези, които защитават демокрацията. Нека покажем, че заедно сме по-силни", добави Щайнмайер.
Според вицеканцлера Роберт Хабек от „Зелените“ демонстрациите са окуражителен знак за демокрацията. "Вие показвате, че Германия е силна демокрация. Че няма да толерирате десния екстремизъм, който се опитва да разруши устоите на нашата държава", написа той в „Инстаграм“.
Министърката на външните работи Аналена Бербок от „Зелените“ също похвали протестите срещу десницата в Германия, особено в по-малките градове. "В това е силата на нашата страна", каза тя в Потсдам. Когато става въпрос за това дали си човек или мизантроп, хората излизат на улицата - дори без големи призиви, добави Бербок.
Лидерът на ХДС Фридрих Мерц също похвали общонационалните демонстрации срещу десния екстремизъм и същевременно предупреди да не наричаме „Алтернатива за Германия“ (АзГ) нацистка партия. "Мисля, че е изключително окуражаващ знак, че толкова много хора излизат на улицата", каза Мерц снощи пред А Ер Де. Те са демонстрирали "за запазване на нашата демокрация, на нашата конституционна държава, на нашата свобода." В същото време Мерц се противопостави на министър-председателя на Северен Рейн-Вестфалия Хендрик Вюст от ХДС, който нарече АзГ "нацистка партия".
"Разбира се, че има и истински националсоциалисти. Но това не означава, че всички избиратели на тази партия са нацисти", подчерта Мерц. "И ако искаме да ги спечелим обратно за демократичните партии в нашата страна, тогава не трябва да ги обиждаме". По думите му по-важно е да се решат проблемите в страната, тогава популярността на дясната партия отново ще намалее.
В същото време германски социолог предупреди, че мащабните демонстрации могат бързо да намалеят, пише изданието „Фокус“. Икономическият и социален изследовател Андреас Херто направи своята оценка по отношение на въпроса дали протестът ще промени Германия и каква роля ще играе АзГ през 2024 година.
Според него 2024 г. е решаваща година за АзГ, в края на която партията може да бъде в правителството и по този начин да се утвърди, но също така да се разцепи и все повече да губи значението си. Разбираемо е, че партията набляга на първия вариант.
По време на демонстрацията неколкократно беше предложено АзГ да бъде забранена. Има ли смисъл от това, пита „Фокус“.
В Германия само две партии са били забранявани - организацията наследник на Националсоциалистическата партия и Комунистическата партия.
Дали забраната на АзГ от Федералния конституционен съд може да бъде наложена въз основа на предишни материали е спорно. В крайна сметка самата партия има правомощията да предприеме политически контрамерки в този момент. Освен това преразглеждането би отнело много години и няма да приключи преди следващите избори.
Въпросът е и дали подобна процедура би могла да донесе стратегически ползи или да навреди на АзГ. От една страна, съществува аргументът, че партията би използвала подобна процедура за пропагандни цели, а от друга страна, тя би могла да отблъсне скептичните колебаещи се избиратели.
Демонстрациите бяха предизвикани от репортаж на информационния портал „Коректив“, в който се описва как членове на АзГ са се срещнали с крайнодесни екстремисти през ноември в Потсдам, отбелязва „Дойче веле“
Участниците в срещата са обсъждали "ремиграцията" - термин, който често се използва в крайнодесните среди като евфемизъм за експулсиране на имигранти и малцинства, включително на натурализирани германски граждани. "Алтернатива за Германия" уточни, че се разграничава от предложението за депортация на натурализирани германски граждани, което всъщност е било направено от крайнодесния австрийски лидер Мартин Зелнер, присъствал на срещата в Потсдам.
Новината за срещата шокира мнозина в Германия в момент, когато АзГ е на водеща позиция в проучвания на общественото мнение преди провеждането на регионални избори в три провинции в Източна Германия, където подкрепата за партията е най-силна.
