Евродепутати призовават за по-нататъшни стъпки за завеждане на дело срещу Европейската комисия във връзка с деблокирането на милиарди от финансовите средства на ЕС за Унгария. През декември Еврокомисията отпусна известна част от средствата, за да спечели унгарската подкрепа за Украйна. Европейският съвет трябва да обсъди отново финансовата помощ за Киев на извънредна среща на високо равнище през февруари, пише Европейският нюзрум – платформа за сътрудничество между 21 европейски новинарски агенции, сред които е и БТА.
В приета вчера резолюция, евродепутатите призоваха Европейския съвет да направи следващата крачка срещу Унгария по силата на член 7.2 от Договора за ЕС, което може в крайна сметка да доведе до лишаване на страната членка от право на глас.
Резолюцията също така инструктира комисията по правни въпроси и юридическата служба на Европарламента да разследват отпускането на средствата и да преценят дали се налагат съдебни действия срещу Европейската комисия. Ако има данни за нарушения на законодателството на ЕС, делото ще бъде отнесено към Европейския съд.
През декември Европейската комисия отпусна около 10 милиарда евро от замразени фондове на ЕС за Унгария, въпреки продължаващите обвинения за злоупотреба с власт и корупция в тази страна. Миналия месец Европейската комисия деблокира парите за Будапеща на фона на опитите на Брюксел да спечели подкрепата на унгарския министър-председател Виктор Орбан за по-голяма подкрепа за Украйна. Въпреки това на последната среща на високо равнище през декември Унгария наложи вето на споразумението.
Унгария беше единствената държава, която се противопостави на консенсуса, постигнат от останалите 26 партньори, за преразглеждане на многогодишната финансова рамка за 2021–2027. Освен помощ за Украйна, тя включва също засилване на имиграционната политика и на политиката на добросъседство, стратегически инвестиции и подкрепа при природни бедствия.
Неуспехът да бъде ангажирана по-голяма помощ за подкрепа на бюджета на Украйна през следващите четири години нанесе удар на страната, дори след като ЕС направи символичната стъпка да се съгласи да започне преговори за членство с нея.
Унгария рискува да загуби правото си на глас
Европарламентът заяви, че Еврокомисията е направила грешка като е позволила 10 милиарда евро от фондовете на ЕС да бъдат изплатени на Унгария, отчитайки същевременно, че съдебната реформа, насърчавана от правителството на Виктор Орбан, представлява достатъчен напредък в подобряването на независимостта на съдебната власт в тази страна. В парламентарен дебат за декемврийската среща на високо равнище евродепутати от няколко политически групи остро критикуваха отпускането на средства през декември.
През май миналата година Унгария одобри нов закон за съдебната реформа. „Ние искахме точно това и Унгария го направи“, каза по-рано тази седмица председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен пред Европейския парламент.
Европарламентът обаче, е загрижен, че тези пари може да стигнат до Унгария, без там да има адекватни мерки за контрол, които да гарантират благонадеждно финансово управление и защита на европейския бюджет. Законодателният орган на ЕС освен това смята, че неотдавнашната съдебна реформа не е достатъчна, за да разсее съмненията му.
Фон дер Лайен обаче в сряда увери евродепутатите, че Брюксел няма да отпусне повече фондове за Унгария докато Будапеща не поправи недостатъците по отношение на правата на ЛГБТ+ общността, академичната свобода и правото на убежище – въпроси, които понастоящем са причина останалите 20 милиарда евро да бъдат замразени.
Група евродепутати от целия политически спектър са на мнение, че ако Еврокомисията отпусне още фондове за Унгария без условията за това да са изпълнени, Европарламентът би си запазил правото да предприеме по-нататъшни политически и съдебни действия.
Изправена пред нарастващ натиск заради обвинения за нарушаване на върховенството на закона, Унгария рискува да бъде лишена и от право на глас. Приетата от Европарламента резолюция призова Европейския съвет да проучи възможността в рамките на текущата процедура по член 7 за върховенството на закона.
„В момента ние, Европейският парламент, не настояваме за лишаване на Унгария от право на глас, а искаме от Съвета на ЕС да инициира такова разглеждане“, каза румънският евродепутат Зигфрид Мурешан.
Канцеларията на словенския премиер Роберт Голоб вижда ескалацията като лош сценарий както за ЕС, така и за Унгария. „Не искаме да ставаме свидетели как някоя страна бива лишавана от правата си, но същевременно ЕС като цяло не може да бъде държан като заложник от една държава членка, Унгария, или от която и да е друга“, написа канцеларията в отговор на въпроси на Словенската новинарска агенция (СТА).
Белгийският външен министър Хаджа Лабиб, чиято страна понастоящем е ротационен председател на Съвета на ЕС, каза, че за нея върховенството на закона е в „центъра на неговото политическо действие“ и обяви, че нейната страна ще организира ново изслушване за Унгария в рамките на досието за върховенството на закона.
Изолирана ли е Будапеща в края на краищата?
След като във вторник се срещна със съюзника си – словашкия премиер Роберт Фицо, Орбан каза, че Будапеща би била готова да даде своя справедлив дял в нов пакет от помощи, при условие, че това бъде извършено извън бюджета на ЕС.
„Унгария е готова да подкрепи Украйна, тя ще го направи от собствения си бюджет, тя не иска да тегли заеми съвместно с някой друг и не иска този въпрос да бъде включван в бюджета (на ЕС)“, каза унгарският министър-председател. „Ако искаме да помогнем на Украйна,…трябва да го направим, без да вредим на бюджета на ЕС“, добави той.
И двамата лидери се отнасят критично към изпращането на помощ за Украйна, макар че Фицо подкрепи пакета, който Орбан блокира през декември. Изказвайки се редом до Орбан, Фицо каза, че предложението на Унгария е „рационално и смислено“.
Според медийни съобщения италианската министър-председателка Джорджа Мелони се опитва да убеди Орбан да вдигне ветото си в замяна на членството на неговата политическа партия ФИДЕС в групата на Европейските консерватори и реформисти.
Орбан поддържа връзки с Кремъл
Орбан е единственият лидер от ЕС, който поддържа тесни връзки с Кремъл след нахлуването на Русия в Украйна. Но на срещата на високо равнище на лидерите от ЕС миналия месец, той не попречи на решение за започване на преговори с Украйна за присъединяване към ЕС.
Русия похвали Унгария за блокирането на помощта, а говорителят на Кремъл Дмитрий Песков каза, че Унгария „за разлика от много европейски държави, защитава твърдо интересите си, което е впечатляващо“. Москва беше много по-критична към решението на ЕС да започне преговори за присъединяване с Украйна и друга бивша съветска република – Молдова, а на Грузия да даде статут на страна кандидатка.
През октомври Унгария заплаши да наложи вето и на присъединяването на България към Шенген, ако страната не отмени таксата за транзит на руски газ. През декември миналата година обаче България в крайна сметка премахна тази такса. Българският премиер Николай Денков обърна внимание къде унгарският министър външните работи и търговията Петер Сиярто повдигна този въпрос – в Пекин, където унгарска правителствена делегация участваше в третото издание на форума за международно сътрудничество „Един пояс, един път“ и където Орбан проведе среща с руския президент Владимир Путин. „Човек може да се запита дали няма намесени и други интереси“, отбеляза Денков.
Следва продължение
След гласуването на резолюцията в Европарламента в четвъртък, сега въпросът ще бъде отнесен до комисията по правни въпроси на Европарламента, която ще трябва да подготви документите заедно с юридическите служби на институцията и да реши дали да заведе дело.
Междувременно лидерите на ЕС ще се съберат отново на 1 февруари за нова среща на високо равнище, целяща преодоляване на ветото на Орбан върху финансирането за Украйна. Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел реши да отложи решението, за да убеди Унгария да се присъедини към споразумението или да намери решение, което би й позволило да продължи напред без подкрепата на институцията.
Будапеща даде знак, че може да се съгласи с помощта, ако й бъде дадена възможност всяка година да налага вето на по-нататъшни плащания. Длъжностни лица от ЕС казват, че, ако не могат да спечелят Унгария на своя страна, останалите 26 страни членки ще се стремят да осигуряват пари извън бюджета на ЕС, но това вероятно ще е за по-кратък период.
/ГГ/
news.modal.text
