site.btaГрузия успя да получи статут на кандидатка за членство в ЕС, но поръчкова икона със Сталин отново осветли криволиците по европейския й път

Изображение на бившия съветски диктатор Йосиф Сталин в голяма икона, подарена от грузински националисти на катедрала в Тбилиси, предизвика бурни дебати в грузинското общество в периода на Рождественските празници по стар стил, малко след като през декември Грузия получи зелена светлина от Брюксел и статут на кандидат за присъединяване към ЕС.

На 6 януари в социалните медии се появиха снимки на голяма икона в катедралата „Света Троица“, където на страничен панел е изобразен и Сталин. Образът на диктатора е включен като една от множество сцени от житието на Св. Матрона Московска, които обрамчват основното изображение на незрящата руска прорицателка, починала през 1952 г., а през 1999 г. канонизирана като светица от местно за Москва значение, съобщи грузинската редакция на Радио „Свободна Европа“.

Сталин е показан в долния ляв ъгъл, застанал пред Св. Матрона, но дали инициаторът на брутални гонения срещу свещеници и срещу религията съветски лидер въобще се е срещал с канонизираната по-късно Матрона Никонова, въобще не е сигурно, отбелязват наблюдатели.

Грузинският протойерей Илия Чигладзе написа във „Фейсбук“, че появата на съветския диктатор в централната катедрала на Тбилиси насърчава разпространението на отровни лъжи в лоното на Грузинската църква, че кървавият, безбожен тиранин Сталин е бил дълбоко вярващ православен християнин, който се е вслушвал в светците и е действал според напътствията им, цитира го РСЕ.

Иначе, архимандрит Йоване Мчедлишвили, който служи в „Св. Троица“, каза пред журналисти, че иконата, на която е изографисан и Сталин, е в църквата „от няколко месеца“ и досега никой не й е обърнал внимание.

Оказва се, че произведението е дарено на катедралата от лидерите на „Алианс на патриотите на Грузия“ – дясна популистка партия, която твърди, че присъствието на образа на Сталин е тълкувано превратно. Един от лидерите на „патриотите“ – Давид Тархан-Мурави, сравни тази поръчково нарисувана творба с други икони, на които светци са изобразени с техни мъчители и преследвачи. „Дори (римският император и гонител на християните) Диоклециан е нарисуван в икона на Св. Георги. Така че, какво следва да направим, да махнем иконите на Св. Георги ли?“, пита риторично десният  грузински политик. Сцената със Сталин и Св. Матрона Московска е свързана със спорното твърдение, че „вождът на народите“ се е срещнал с нея след нацисткото нахлуване в СССР и приел съвета й. Но единственият източник на данни за такава тайна среща и „обръщане на Сталин към Бога“ е биография на Матрона Никонова.

Междувременно на 11 януари грузинската патриаршия направи изявление, че изобразеното на иконата трябва да бъде променено, защото няма доказателство за среща на Сталин с Матрона и такова събитие в житието на светицата не е признато от Руската православна църква, предаде ТАСС.

Ден по-рано обаче, разгневена тълпа се опита да нахлуе в жилището на активистката Ната Перадзе, която обля иконата със синя боя и публикува видео с резултата, след което беше обвинена в „дребно хулиганство“.

На 13 януари в Тбилиси се проведе митинг с настояване за по-строги наказания за оскверняване на религиозни светини, който премина в шествие от парламента до катедралата. Както съобщи ТАСС, след това в „организирана колона“ участниците влезли в храма и се поклонили на иконата. Ройтерс предаде, че в събота пред иконата били положени цветя, а вярващи се наредили на опашка, за да целунат тази част, на която е и Сталин.

По свидетелство на Ройтерс шествието е било от 3000 души, организирани от Алт-инфо – проруско ултраконсервативно движение. В „Телеграм“ Алт-инфо сравнило „оскверняването“ на иконата с религиозните репресии по времето на режима на Сталин и „болшевишкото минало“.

Сталин обаче е бил отявлен атеист, който безжалостно потискал религията в целия СССР. Но независимо от масовите кампании на политически убийства и разрушаване на църкви при управлението на Сталин от 1924 г. до смъртта му през 1953 г., много грузинци все още възприемат с гордост своя прочут сънародник, посочва РСЕ.

Междувременно лидерът на управляващата партия в Грузия пристигна на 15 януари на 6-дневно посещение в Китай, в момент, когато получилата статут на кандидатка за членство в ЕС кавказка държава се стреми да задълбочава отношенията си с Пекин, съобщиха грузински медии, цитирани от Ройтерс.

Председателят на партия „Грузинска мечта“ Иракли Кобахидзе е подчертал необходимостта от задълбочаване на политическите и икономическите връзки на Грузия с Китай и от пълно прилагане на споразумението за двустранно партньорство, съобщи грузинската новинарска агенция „Интерпрес нюз“.

Както посочва Ройтерс, през последните години грузинските власти се опитват да съчетаят стремежа към дългосрочната цел за членство в ЕС със задълбочаване на връзките с Китай и Русия, с които общността има обтегнати отношения. Тбилиси отказа да последва западните страни и да наложи санкции на Русия заради нахлуването й в съседна Украйна, а миналата година позволи на руски авиокомпании да подновят преките полети до Грузия, преустановени през 2019 г.

В началото на ноември председателят на грузинския парламент Шалва Папуашвили заяви в интервю за грузинската телевизия „Имеди“, че БВП на Грузия на глава от населението би се свил наполовина от сегашните 7,6 хиляди долара, ако страната въведе санкции срещу Руската федерация. Освен това, според Папуашвили, днес в Грузия можеше да има „горещ“ конфликт вместо сегашната мирна ситуация, цитира го ТАСС.

От друга страна, в Грузия много хора подкрепят Украйна, а някои дори заминават да се сражават на нейна страна, но отношенията на властите с Киев все повече се влошават, констатира през март 2023 г. Нина Ахметели в обзорен материал за Би Би Си. Авторката подчертава, че войната в Украйна е обострила старите травми и противоречия от преживяното през 2008 г. руско нахлуване в Грузия.

От началото на пълномащабното руско нашествие в Украйна обаче, грузинските власти заемат нееднозначна позиция и избягват резки движения и изявления по адрес на Русия.

Би Би Си посочва, че след отказа на Тбилиси да въведе санкции срещу Москва, много грузинци са се извинявали в социалните мрежи за позицията на властите, а в центъра на столицата е имало акции в подкрепа на Украйна. Още през 2014 г. грузински доброволци заминават в помощ на Украйна. Тогава се създава „Грузински национален легион“, който е под командването  на Главното разузнавателно управление на Украйна и наброява до 1800 бойци. Според неговия основател и командир Мамука Мамулашвили това е най-голямото формирование на чужденци в украинската армия. Би Би Си свидетелства, че в Тбилиси пред сградата на украинското посолство са се събирали дълги опашки от хора, които искат да заминат за Украйна.

Александър Квахадзе – изследовател от Грузинския фонд за стратегически и международни изследвания и докторант в университета в Бирмингам, казва, че главната мотивация на тези хора е, че смятат, че войната в Украйна е и война на Грузия. Те виждат в нея продължение на окупацията на Абхазия и Южна Осетия и на бойните действия на Русия против Грузия. Има и емоционална връзка, защото украински доброволци взеха участие на страната на Грузия в абхазката война, обобщава Квахадзе за Би Би Си.

В същото време жители на откъсналите се от Грузия Абхазия и Южна Осетия се сражават на руска страна. Още през март 2022 г., по данни на украинската армия, от разположените в двата отцепнически региона руски военни бази в Украйна са били прехвърлени около 2000 военнослужещи.

Критичното отношение на властите в Тбилиси, което се проявява по-често към Киев, отколкото към Москва, предизвиква у мнозина в Грузия възмущение и засилва подозренията в лоялност към властите в Русия, посочва Би Би Си. Медията припомня, че премиерът Гарибашвили е заявил през февруари 2023 г. пред журналисти, че опитите на Украйна да пренесе конфликта в Грузия не престават. Според министър-председателя, за опитите си да открият втори фронт в Грузия са правили изказвания представители на украинските власти и именно заради това експрезидентът Михаил Саакашвили бил изпратен в Грузия.

В навечерието на очакваното от ЕС решение за Грузия през ноември м.г. грузинският министър на правосъдието Рати Брегадзе обяви в парламента, че властите не планират да освободят излежаващия присъда Саакашвили в името на европейската интеграция, след като тогавашният полски външен министър Збигнев Рау каза, че Грузия заслужава членство в ЕС, но е важна и по-нататъшната съдба на Саакашвили.

Представители на грузинската опозиция също многократно са заявявали, че в интерес на ускорената евроинтеграция Саакашвили трябва да бъде освободен.

Както отбелязва изследователят Квахадзе за Би Би Си, политиката, следвана от грузинските власти, е да не дразнят Русия, а участието на хиляди грузинци на страната на Украйна е силен дразнител за Кремъл. Има и вътрешнополитически фактор – мнозинството от тези, които днес воюват на страната на Украйна, а сред тях има и доста бивши военни и служители на силовите структури, са или открити привърженици на опозиционното десноцентристко и консервативно Единно национално движение, или политически неутрални, но критично настроени към властите.  И ако тези критично настроени около 1000 души с военен опит и сериозни контакти в Украйна се върнат в Грузия, това може да е сериозно попълнение за опозиционния спектър“, прогнозира Квахадзе.

Той обръща внимание и на това, че грузинските власти си дават сметка, че ако се стигне до провал на руската армия в Украйна, това може да доведе до верижна реакция в Грузия и в навечерието на изборите през 2024 г. да им нанесе сериозна електорална вреда. Защото избирателят може да види в този провал на Путин потенциален провал и на „Грузинска мечта“. 

Все по-критична към правителството в Тбилиси е и президентката Саломе Зурабишвили. В изказване по повод навършването на годишнина от началото на войната в Украйна Зурабишвили каза: „Не мога да не изразя съжаление във връзка с това, че правителството на Грузия се самоизолира, отдели се от демократичната общност и се опитва с някакви доводи да оправдае своята неразбираема за всички уж неутрална или претеглена позиция“.

Що се отнася до европейската перспектива на Грузия, според октомврийски анализ на РСЕ, в момента най-силният съюзник на кавказката държава е не някой друг, а Виктор Орбан.

Кореспондентът на РСЕ Джошуа Кучера пише, че Орбан и грузинският му колега Гарибашвили са се сближили на фона на острия завой на „Грузинска мечта“ към социален консерватизъм през последните години, популяризирайки идентичност за Грузия, каквато Орбан вече застъпва за Унгария: европеизъм, който извежда на преден план не либерализма и демокрацията, а християнството и „традиционните ценности“. През 2022 г. двете страни подписаха споразумение за стратегическо партньорство, а миналата пролет Гарибашвили беше почетен оратор на провелата се в Будапеща поредна проява на Конференция за консервативно политическо  действие – създаден преди десетилетия американски десен политически форум, който Орбан напоследък направи международен, отбелязва РСЕ.

Освен това, Гарибашвили и „Грузинска мечта“ следват политическия пример на Унгария. Така както Орбан направи в своята страна, така грузинското ръководство се опитва да засили контрола на управляващата партия върху формално независимата съдебна власт и държавни културни институции. Прословутият закон за чуждестранните агенти, който Тбилиси не успя да прокара, е заимстван не толкова от руския, колкото от сходен унгарски закон.

Според Томас де Ваал – учен от „Карнеги Юръп“, който говори за „орбанизация на Грузия“, с техния все по-нелиберален подход у дома и компромисна външна политика с техните западни партньори, Грузия и Унгария поемат по път, подобен на този на Азербайджан и Турция.

Орбан и Ердоган демонстрират на „Грузинска мечта“ успешна стратегия за побеждаване на опозиционен алианс, посочва Де Ваал, цитиран от РСЕ. А главното оръжие е поляризацията. Казваш на избирателите, че сте бастион на стабилността и почтеността, изложени на смъртна заплаха от опозиция, свързана с упадъчни глобалисти сили, и това върши работа.

На въпрос на РСЕ дали иконата със Сталин ще остане в катедралата „Св. Троица“ в Тбилиси, ръководителят на пресслужбата на грузинската патриаршия протойерей Андрия Джагмаидзе отговаря с контравъпроси: „ Защо въобще беше нужно да пускат тази история на Бъдни вечер? И защо не я оставиха за днес? Какво постигнаха?“. И сам си отговаря: „ (Така) хората бяха лишени от радостта (на Рождеството) и това е още по-голямо зло от изобразяването на Сталин на икона“.