За мен остава голямата цел как през 2024 г. България да получи конкретна дата за 2025 г. Това каза за БТА евродепутатът от група "Обнови Европа" („Renew Europe“) Илхан Кючюк в коментар относно Шенгенското пространство.
Бих го определил като крачка напред в интеграцията ни към Шенгенското пространство, но ако трябва да бъда безкрайно честен – това не е целта, която преследвахме ние, а и не е това, което заслужаваха българските граждани, коментира Кючюк за приемането на страната ни в Шенген по въздух и море от месец март. Той отбеляза, че от 2011 г. ние изпълняваме всички условия. По думите му охраняваме една от най-сложните граници на Европейския съюз – българо-турската граница, и направихме много дълбоки реформи, включително свързани с конституционната уредба на страната. Не е тайна, че това беше едно от условията на Нидерландия, за да отпадне тяхното вето, и оттук нататък големият въпрос по-скоро е какво следва, след като сме постигнали частично влизане в Шенгенското пространство, коментира евродепутатът.
Видно е, че икономическите проблеми и притеснения остават, транспортните също, каза Кючюк и добави, че България на година губи по оценка на българските власти между 3 и 8 млрд. евро от това, че не сме част от сухопътния Шенген. Според него големият проблем, свързан със стокообмена, остава също на дневен ред, защото 97 % от стокообмена между България и останалите държави се реализира по сухоземните граници. И за мен остава голямата цел как през 2024 г. България да получи конкретна дата за 2025 г., добави той.
Какво ще доведе до премахване на проверките по сухопътните граници
Знам какво трябва да се направи – да продължат дипломатическите и политически усилия, да има публичен натиск, да се говори възможно от най-високо място и от възможно най-много хора, каза Кючюк. Той посочи, че винаги е смятал и продължава да смята, че България трябва да работи заедно с Румъния. Според него ще бъде стратегическа грешка едната държава да бъде част от Шенгенското пространство по сухопътните граници, а за другата да се изградят допълнителни гранични проверки. Това не помага нито на България, нито на Румъния. Още повече, това подкопава и целия интеграционен процес на Европейския съюз и ни прави уязвими пред своите собствени граждани, добави Кючюк.
Ако има едно слабо място в позицията, според него, е, че България не получи конкретна дата за присъединяване. Всеки един опит за сравнение между присъединяването на отделните държави, е неадекватен, защото те винаги са получавали конкретни дати, включително и за въпросното присъединяване на Австрия към Шенгенското пространство, което се случва на два етапа, добави той. Кючюк посочи, че разбира, че днес интеграционните процеси се случват на етапи, но е важно да има сериозни гаранции, че процесът няма да бъде забавен и целта няма да бъде преместена.
Влиянието на европейските избори на влизането в Шенген
Трябва да използваме европейските избори, за да поставим в дневния ред на европейската политика темата за пълноправната интеграция на Шенгенското пространство, смята Кючюк. Той уточни, че не казва само да се говори вътре в страната, а да се говори и навън, да се използва целия наш политически ресурс, които имаме през българските общности, да поставят този въпрос пред политическите партии, които ще искат техния вот също в отделните страни и особено в Австрия. Буквално да има силно политическо говорене, което ще бъде и гражданско говорене, то няма да бъде подплатено само с политически аргументи, защото неприсъединяването на България пълноправно към Шенгенското пространство има своите дълбоки човешки измерения, добави Кючюк. По думите му зад цялата тази стратегия трябва да стоят сериозните координационни усилия на българското външно министерство, за да говорим в един глас и да приложим цялостна стратегия, която да работи в интерес на България.
Какво може да очаква България на фона на белгийското председателство
Не мисля, че е реалистично България да постигне какъвто и да е значим резултат през 2024 г. – това включва и белгийското председателство, до голяма степен и унгарското, коментира Кючюк. Според него това, което е възможното, е България да постави темата през второто полугодие по време на унгарското председателство и да настоява до края на годината да бъде приета дата за пълноправно интегриране през 2025 г.
/ПГ/
news.modal.text
