site.btaСбогом на всички кралици

Дания се подготвя за церемонията по абдикирането на кралица Маргрете Втора. Тя ще се състои тази неделя, на 14 януари, когато се пада годишнината от възкачването й на престола. Маргрете Втора обяви своето намерение да се откаже от кралската корона в традиционното си новогодишно обръщение. Тогава тя припомни, че миналата година през февруари се е подложила на операция на гърба. Възстановяването й продължи два месеца, през които тя не можеше да изпълнява задълженията си. Този здравен проблем я е накарал да размисли за бъдещето си като монарх и да вземе решението да абдикира в полза на първородния си син, принц Фредерик. Допреди това Маргрете Втора имаше навика да казва шеговито, че ще остане на трона, докато не падне от него, припомнят световните агенции.

Новината шокира датчаните, но те много бързо приеха кралското решение и днес над 80 процента от поданиците на кралицата са готови да посрещнат топло новия владетел  - крал Фредерик Десети.

За първи път от 900 години датски владетел се отказва от престола. Предходният монарх, който  абдикира, е Ерик Трети, който през 1146 се отказва от короната и предпочита да живее оттук нататък в абатство, където умира малко след това.

Откакто стана ясно, че Маргрете Втора ще абдикира, хотелите в Копенхаген са буквално залети с резервации  за 14 януари. Полицията очаква в столицата да дойдат до 100 000 души и е предвидила засилени мерки за сигурност. 

На 14 януари в 15 ч. местно време датската премиерка Мете Фредериксен ще обяви, че на престола се е възкачил Фредерик Десети. Новината ще бъде съобщена от балкона на двореца Кристианборг, в който са разположени парламентът и правителството на Дания. Очаква се новият крал и съпругата му да излязат на балкона на двореца, а после да прекосят центъра на града с каляска. Преди всичко това обаче Маргрете Втора ще се откаже официално от трона, подписвайки прокламацията за абдикация.

Абдикирането на кралицата и възкачването на престола на следващия монарх няма да е бляскава и зрелищна церемония, на която да присъстват монарси от други страни. Протоколът на събитието следва в общи линии традициите за унаследяване на короната. По същия начин, когато Маргрете Втора се възкачи на престола, тя нито получи в буквалния смисъл корона, нито буквално седна на трон, нито пък това се случи в присъствието на короновани персони от други страни. В историята на датската монархия церемонията по коронясването на монарсите беше анулирана още през 17- век и кралската корона се съхранява в двореца Розенборг в Копенхаген, припомня Франс прес. При възкачването си на престола новият монарх не произнася и клетва противно на други европейски монарси.

Всяка година датското правителство отпуска сума за функционирането на кралското семейство. Тя възлиза на 121,4 милиона датски крони (16,3 милиона евро). Но експерти са съгласни, че датското кралско семейство струва най-малко три пъти повече на датчаните заради поддръжката на кралските резиденции и на кралската яхта „Данеборг”. Така сумата набъбва на 386 милиона датски крони на година, което обаче прави скромните 65 крони (8 евро) на датчанин на година.

Какво губят датчаните с абдикацията на Маргрете Втора

Маргрете Втора, която е на 83 години, е най-дълго управлявалият жив европейски монарх. Тя получи тази символична титла през септември 2022 г. след смъртта на британската кралица Елизабет Втора, която беше нейна трета братовчедка. В световен план само султанът на Бруней Хасанал Болкиах я изпреварва с четири години, тъй като се възкачва на престола през 1968 г., допълва Франс прес.

Магрете Втора става кралица на Дания на 14 януари 1972 г., когато е на 31 години, след смъртта на баща си крал Фредерик Девети. Кралица е в продължение на 52 години. Преди две години с пищни тържества тя отбеляза 50-годишния си кралски юбилей. За много датчани Маргрете Втора е синоним и въплъщение на Дания.

Маргрете Втора е родена на 16 април 1940 г. Пълното име й име е Маргрете Александрин Торнилдур Ингрид. Висока е 1,82. Заклет пушач е и често пъти пали цигара след цигара. Много популярна е сред сънародниците си. Обича да излиза по улиците на Копенхаген без ескорт. Спечелва симпатиите на поданиците си със сърдечните си маниери и заради многото си таланти. Тя владее няколко езика, а също така е  лингвист, преводач, дизайнер, художник, сценограф, отбелязва Асошиейтед прес. Маргрете Втора е почитателка на различните спортове. Кара ски, справя се без проблеми с продължителни ски преходи в зимни условия. Ходи на тренировки по джудо. Като принцеса е била член на датска женска военна част към военновъздушните сили. На 70 години през 2011 г. демонстрира издръжливостта си, като посещава датските войски в Южен Афганистан, облечена във военна униформа.

Като монарх Маргрете Втора редовно кръстосва страната, включително Гренландия и Фарьорските острови, които са полунезависими територии, но са под датско владичество. Навсякъде, където тя отиде, я посреща ликуваща тълпа. Мотото на Маргрете Втора през годините й на властване е „С Божията помощ, с народната любов и със силата на Дания”, припомня Франс прес. 

Според датската конституция монархът няма право да се ангажира с нито една политическа партия или да взима отношение по политически въпроси, но трябва да има познания по право и да  е запознат със съдържанието на законите, които е призван да подписва като държавен глава. Маргрете Втора спазва този принцип перфектно.

Кралицата учи от най-ранно детство френски, английски и шведски. През годините учи археология, философия, политически науки и икономика, като посещава университетите на Копенхаген, Орхус, Кеймбридж, Сорбоната и лондонското Училище по икономика. 

През 1972 г., когато се възкачва на престола, Малгрете Втора става първата истинска пълноправна кралица на Дания, отбелязва Франс прес. Нейната съименичка Маргрете Първа е била официално само регент през Средновековието (1375-1412 г.) , допълва агенцията.

Благодарение на Маргрете Втора в Дания монархията днес се радва на 80-82-процентно обществено доверие, посочва Франс прес.

С абдикацията от датския престол на Маргрете Втора, най-дълго управлявалият монах в Европа ще стане Карл Шестнадесети Густав, който наскоро отбеляза 50 години на шведския престол. Той е братовчед на Маргрете Втора. Самата Маргрете Втора  не била предопределена да стане кралица. До 1953 г. датската конституция забранява на жена да се възкачва на престола. Но бащата на Маргрете Втора инициира конституционна промяна, когато вижда, че няма да има син за наследник. Това решение е в ущърб на брата на крал Фредерик Девети - Кнуд и на сина му. Конституцията на Дания тогава е  променена чрез референдум, на който датчаните избират да имат модерна монархия, ръководена от жена.

Като монарх Маргрете Втора успява да обедини нацията през години на много предизвикателства - глобализация, мултикултурност, икономически кризи, коронавирусна пандемия и др.

На галено близките и сънародниците наричат кралицата Дейзи. Маргрете Втора модернизира монархията. Тя не само управлява страната, но се занимава с всеобхватна творческа дейност. Проектира костюми и е сценограф. Превежда книги. Заедно със съпруга си и под псевдоним двамата превеждат от френски на датски творбата на Симон дьо Бовоар "Всички са смъртни". Маргрете Втора илюстрира редица литературни творби. Нейни са илюстрациите в датския превод на "Властелинът на пръстените" на Джей Ар Ар Толкин, както и в едно от английските издания на книгата. Картините на Маргрете Втора са изложени в престижни галерии и музеи в Дания и в света, отбелязва Франс прес.

В личен план Магрете Втора беше омъжена за френския граф и дипломат Анри Мари Жан Андре дьо Лаборд дьо Монпеза. Запознава се с него в Лондон, където той е на дипломатическа служба. Женят се през 1967 г. и дипломатът Анри става принц Хенрик, консорт на кралицата. Година по-късно се ражда престолонаследникът принц Фредерик, а през 1969 г. се ражда и второто им дете, принц Йоаким. Принц Хенрик умира през 2018 г.  

Маргрете Втора и съпругът й обичат да прекарват летата си в дворец Кекс в Югозападна Франция, закупен от тях през 1975 година. След кончината на съпруга й, кралицата запазва традицията да летува във Франция. Обича и да прави и летен круиз с яхтата си.

Какво печелят датчаните с абдикацията на Маргрете Втора 

С абдикирането на кралицата датчаните печелят един нов и модерен монарх в лицето на крал Фредерик Десети.  Той е  роден на 26 май 1968 г. и пълното му име е Фредерик Андре Хенрик Кристиан.  Радва се на над 80 процента обществена подкрепа, припомня Франс прес. През годините успява да се наложи дискретно в сянката на майка си. Запален е по каузата за защита на околната среда и климата. Преди няколко години той увери, че когато настъпи моментът, той ще управлява добре кораба на монархията.

Бъдещият крал Фредерик Десети владее освен датски и френски, немски и английски език. Фредерик е и спортна натура, участва в маратони и в сходни прояви. През 2018 г. организира състезанието Кралски маратон. Участва и в 4-месечна експедиция в Гренландия, по време на която изминава 3500 километра.

В средата на двадесетте си години преминава военно обучение във военноморските и военновъздушните сили и сухопътните войски. Тогава е част и от елитния датски военноморски корпус за специални операции. Там получава прозвището „Пингвина” и е един от четиримата членове на корпуса, които завършват обучението си в него с пълно отличие от общо 300 военнослужещи.

Като тийнейджър обаче Фредерик е известен с бунтарския си дух. Има моменти, в които смята, че е незаслужено пренебрегват от родителите си, посветили се на кралските задължения. В даден момент от младежките си години е почитател на високите скорости и на бързите коли. По това време е и фен на партитата, но постепенно бунтарският му дух се уталожва. Днес той обича да ходи на концерти и на футболни мачове.

Фредерик Десети е първият в кралското семейство, който завършва висше образование. Дипломира се по политически науки от университета в Орхус през 1995 година. В даден период от следването си е пратен за една година на стаж в Харвардския университет, където се подвизава под самоличността Фредерик Хенриксен и малко хора знаят кой е в действителност, припомня Франс прес.

Има фондация, която помага на студенти в областта на социалната политика и науките, като им съдейства по-специално за едногодишно пребиваване в Харвардския университет. Фондацията на Фредерик подпомага и организирането на научни експедиции и на спортни прояви

През 2000 г. бъдещият крал Фредерик Десети е в Сидни, за да подкрепи датските олимпийци на Летните олимпийски игри и се запознава в местен бар с родената в Тасмания австралийка Мери Доналдсън. Постепенно любовта се разгаря между тях и двойката се жени четири години по-късно на пищна церемония в катедралата на Копенхаген в Дания.

Бъдещата кралица Мери е родена на 5 февруари 1972 г. в Батъри Пойнт в Хобарт на остров Тасмания и пълното й име е  Мери Елизабет Доналдсън. Тази година тя ще навърши 52 години.

Мери е  най-малкото от четири деца на шотландски имигранти. Баща й е професор по математика, а майка й е изпълнителен асистент на заместник-ректора на Университета на Тасмания. Мери е спортна и музикална натура. Играе волейбол и хокей, язди коне и свири на пиано, флейта и кларинет. Завършва търговия  и право в Университета на Тасмания. Владее три езика - английски, датски и френски. Преди да се превърне в принцеса Мери е работила в рекламни агенции и агенции за счетоводни услуги. По време на запознанството си с принца е специалист по продажби във фирма за недвижими имоти. Преподава и английски в бизнес училище в Париж. Когато се премества в Дания, преди да се омъжи, работи за „Майкрософт” като консултант по проекти.

Фредерик  и Мери имат имат четири деца – принц Кристиан, на 18 години, принцеса Изабела, на 16 години, принц Венсан и принцеса Жозефин на 12 години.

Фредерик и Мери въплъщават едно модерно семейство. Те са почитатели на поп музиката и на модерното изкуство. Преди няколко години кралица Маргрете Втора призна, че е била очарована още от началото от Мери и веднага си е пожелала младата жена да остане завинаги в кралското семейство. Самият Фредерик споделя, че в Мери е открил сродната душа. Допитване на датската телевизия Те Ве 2 класира в края на миналата година Мери на трето място сред най-популярните датски кралски персони, след Маргрете Втора и Фредерик, припомня Франс прес. Често пъти медиите сравняват Мери с британската принцеса Кейт заради стила й, излъчването й, заради модните и предпочитания и социалната ангажираност.

Бъдещата кралица Мери е патрон и на различни каузи, от културата до модата и хуманитарните дела, от науката и изследователската дейност до спорта. Участва интеграционни проекти за мигрантни и в програма за борба със затлъстяването.  Популяризира програма срещу училищния тормоз, домашното насилие, социалната изолация. Защитава правата на жените и менталното здраве на хората. Участва в кампания за превенция  и борба срещу рака на кожата. Защитава и правата на ЛГБТ общността и е била и патрон на гей парада в Копенхаген.

Според анализатори Фредерик и  Мери не представляват радикалното скъсване с една остаряла монархия, а са плавен и предпазлив преход към модерното в монархията, отбелязва Франс прес.

Преди една година испаноезични издания приписаха връзка на Фредерик с родената в Мексико актриса Хеновева Касанова, която отрече тези твърдения. Самият Фредерик и датското кралско семейство игнорираха напълно публикациите, припомня Франс прес.

Кой остава в сянка

С абдикирането на кралица Маргрете Втора и възкачването на престола на новия крал Фредерик Десети  и на кралица Мери, в тяхната сянка остават Йоаким и Мари. Йоаким е по-малкия брат на Фредерик, а Мари е втората му съпруга.

Принц Йоаким е роден на 7 юни 1969 г.  и пълното му име е  Йоаким Холгел Валдемар Кристиан. На 54 години е. Учил е аграрна икономика. Говори френски, английски и немски. Има и подготовка като военен и през 2015 г. е назначен за специален съветник на началника на отбраната на датските кралски въоръжени сили. В периода 2019-2020 г. учи във Военното училище във Франция. След това става бригаден генерал. Назначен е през юни 2020 г. за военно аташе в датското посолство в Париж. А от  септември 2023 г.  става аташе по военнопромишлените въпроси в датското посолство във Вашингтон.

Йоаким преживява сериозен здравословен проблем през юли 2020 г. Тогава е приет в болница в Тулуза със съсирек в мозъка. Изписан е през август.

Йоаким първо е бил женен за Александра Манли, която  днес е  на 59 години и е графиня на Фредерксборг. Тя е майка на двете най-големи деца на Йоаким - Николай и Феликс, които са съответно на 24 и на 21 години. Бракът на двойката продължава от 1995 г. до 2005 г. Александра е родена в Хонконг и е от смесено евро-азиатско потекло. Завършва международни икономически отношения във Виенския университет по икономика и бизнес. Учила е и в Япония и в Англия. Работила е като мениджър продажби в компания в Хонконг. Докато беше омъжена на Йоаким, беше известна като принцеса Даяна на Севера. Занимава се с благотворителност в полза на Червения кръст, УНИЦЕФ, самотните майки, слепите, фондациите за борба със СПИН и др.

Втората съпруга на Йоахим е Мари Кавалие. Родена е на 6 февруари преди 47 години в Париж, а пълното й име е Мари Агат Одил Кавалие. Тя е дете на съсобственик на рекламна агенция и на собственичка на двореца Вернед, близо до Авиньон. Сред предците на Мари има барони и баронеси. Родителите й са разведени. Завършила е международен бизнес и икономика в Женева. Бакалавър е и по изкуства. Работи за „Есте Лаудър”, в рекламни агенции, в областта на инвестиционния бизнес, в агенцията на Ройтер са финансови новини „Радианц” в Швейцария. Мари е майка на двете по-малки деца на Йоаким – Хенрик, който е на 14 години и Атена, на 11 години.

Двойката се запознава по време на ваканция в Авиньон през 2005 г. и сключват брак през 2008 година. Мари владее френски, датски и английски. Патрон е на годишната датска литературна награда, на датската ски федерация, на фолклорен фестивал, на университет.

Войната на кралските снахи 

Не всичко е розово в датското кралство семейство, според датската преса. Проблемите идват от приписваната от журналистите вражда между Мери и Мари. Двете кралски снахи са почти еднакви на външен вид, често пъти ги бъркат. Родени са с малка разлика в годините и на две последователни дати, припомня изданието „Гала”. Никой не знае защо има вражда между тях. Но разногласията излизат наяве, когато Йоаким е приет в болница в Тулуза и единствено Мери от цялото кралско семейство не пътува дотам, за да го посети.

През септември 2022 г. кралица Маргрете Втора обяви, че лишава от титлата принц и принцеса четири от внучетата си от браковете на Йоаким и аргументът й беше, че това ще бъде добро за тяхното бъдеще, което няма да бъде ограничавано от задълженията на принцове и принцеси. Четиримата внуци получиха титлите граф и графиня. По-големите деца на Йоаким реагираха с потрес и неразбиране. Респективните майки на четирите кралски внучета също изразиха недоумението си. Това наложи уточнение от страна на кралицата, че тя е взела решението като монарх, но като майка и баба е подценила това как ще се чувства семейството на Йоаким заради нейното решение. Йоаким заяви, че децата му са били натъжени от това решение, за което той самият е научил пет дни по-рано. Но кралският двор поясни, че той е знаел за него още през май на същата година. Престолонаследникът и  съпругата му тогава подкрепиха решението на Маргрете Втора, защото по този начин самата датска монархия става по-малка като численост и издръжка. Кралицата поясни пък, че така е спестила на Фредерик взимането на подобно решение в началото на управлението му. Това решение не променя мястото на четиримата лишени от титлата принц и принцеса внуци в списъка за унаследяване на трона. 

Смята се, че това кралско решение е обтегнало още повече отношенията между Мери и Мари. Според анализатори хладните отношения между двете млади дами напомнят на хладните отношения между принцеса Даяна и Сара Фъргюсън и между принцеса Кейт и Меган Маркъл. В този модел на отношения винаги едната кралска снаха се чувства по някакъв начин ощетена и обикновено това е снахата, омъжена за принца, който не е призван да стане крал.  

Сбогом на всички кралици, но не съвсем

С абдикацията на Маргрете Втора, както изглежда, приключва ерата на кралиците, доминирана освен от датската коронована персона и от нейната братовчедка Елизабет Втора. Но в бъдеще Европа ще има все пак кралици и то пет. И това ще са – Леонор в Испания, Елизабет в Белгия, Катерина Амалия в Нидерландия, Виктория в Швеция и Ингрид Александра в Норвегия. От тях само Ингрид Александра е дъщеря на престолонаследник и ще трябва да почака, докато получи короната, а останалите четири са първородни деца на крале.

В ЕС има 6 страни с монарси -  Белгия, Дания, Испания, Нидерландия, Швеция и Великото херцогство Люксембург. Монархии има и във Великобритания, и в Норвегия.

В Европа има и две класически княжества – Монако и Лихтенщайн  и едно по-особено – Андора. Последното  е парламентарно княжество, като по конституция там държавните глави са двама - президентът на Франция и епископът на Сеоде Урхел (в Испания), тоест днес държавните глави на Андора са Еманюел Макрон и Жоан Енрик Вивес и Сисилия.

Към всичко това в Европа се добавя и Ватиканът, който е абсолютна теократична монархия и там „монарх“ е папата.

Абдикациите на монарси не са такава голяма рядкост в последните 100 години

Най-прочутата абдикация, белязала 20-и век, е тази на британския крал Едуард Осми, който абдикира през 1936 г., за да се ожени за разведената американка Уолис Симпсън. Брат му Албърт, баща на бъдещата кралица Елизабет Втора, го наследява на трона под името крал Джордж Шести през май 1937 година. А Едуард Осми става херцог на Уиндзор и живее  във Франция, където умира на 77 години през 1972 г.

През 2019 г. абдикира японският император Акихито и начело на Трона на Хризантемата застава принц Нарухито. Днес Акихито е на 90 години и е почетен император Йоко Хейка.

Замесен в редица скандали, кралят на Испания Хуан Карлос абдикира през 2014 г. на 76 години в полза на сина си, който става крал Фелипе Шести. Хуан Карлос, който беше крал от връщането на демокрацията в Испания през 1975., сега живее в Дубай в изгнание.

В Нидерландия през 2013 г. абдикира кралица Беатрикс. Тогава тя е на 75 години. На престола се възкачва Вилем Александър.  Майката на Беатрикс – Юлияна, също абдикира през 1980 г. на 71 години, а баба й  - Вилхелмина, абдикира през 1948 г. след 58 години на престола.

В Белгия крал Албер Втори абдикира през 2013 г. на 79 години. Наследява го крал Филип. Бащата на Албер Втори -  Леополд, също абдикира през 1951 г.

В Люксембург великият херцог Жан абдикира през 2000 г.  и го наследява синът му Анри. Преди това великата херцогиня Шарлот, майката на Жан, също абдикира през 1964 г.

Във Ватикана през 2013 г.  от задълженията си се отказа папа Бенедикт Шестнадесети и го наследи папа Франциск.

Според наблюдатели на британското кралство семейство абдикацията на Маргрете Втора би могла да подтикне британския крал Чарлз Трети също да абдикира след известно време. Засега обаче той е в добро здраве, въпреки че е на 75 години. Той също така се радва на 55-процентна подкрепа от страна на сънародниците си. Но след около 10 години ако здравето му се влоши, той би могъл да последва примера на Маргрете Втора и други европейски монарси, които абдикираха, и да предаде короната на сина си Уилям, който също се ползва с голямо доверие от страна на британското общество, посочва Франс прес.