site.btaСветовната икономика се обръща на изток, следващото десетилетие ще бъде определящо за бъдещето на Европа, заяви Росен Желязков пред студенти в Ханой

Срещите с младите хора имат едно незаменимо предимство - възможността  да погледнеш в бъдещето и в погледа отсреща да видиш оптимизъм - с тези думи започна лекцията си пред преподаватели и студенти от Националния университет на Ханой председателят на Народното събрание (НС) Росен Желязков в последния ден от визитата на българската парламентарна делегация във Виетнам.

Светът преживява бурни промени в политическите посоки, в избори, в икономически предизвикателства и възможности, в демографски и екологични заплахи, посочи Желязков. Светът, по думите му, е на път към нов геополитически, геоикономически и геотехнологичен ред. Ако днес от осемте най-големи икономики в света четири са европейски (вкл. Обединеното кралство), до 2030 г. този брой ще намалее до три, а до 2050 г. ще остане само Германия и, то не защото три ще отслабнат, а защото ще бъдат изпреварени, обясни той. По думите му световната икономика се обръща на изток. Ако през 2005 г. размерът на европейската икономика (по текущи пазарни цени) беше повече от шест пъти по-голям от този на Китай, днес Китай почти е наваксал с икономика на стойност 11,4 трилиона евро, добави председателят на НС. 

Според него свързаността е новата геополитика. „Ако през 2005 г. имаше около един милиард интернет потребители по света, днес този брой е почти четири милиарда и расте. В същото време броят на свързаните устройства се увеличава експоненциално, задвижван от бързо развиващия се Интернет на нещата и Четвъртата индустриална революция. „Свързаността“ се превръща в силен израз на политическа сила и глобална амбиция, далеч надминавайки обикновената икономика“, каза в лекцията си Росен Желязков. И добави, че основна тема през последните няколко десетилетия е била невероятният растеж на Китай и Индия. Прогнозата до 2075 г. разкрива драстично различен световен ред, като Нигерия, Пакистан и Египет влизат в топ 10, като основно съображение за  тези оценки е бързото нарастване на населението, което трябва да доведе до масивна работна сила и в трите нации. Трябва също да се отбележи, че Китай, Индия и САЩ се очаква да имат сходен БВП, което предполага донякъде еднаква икономическа мощ. В резултат на това начинът, по който тези нации избират да се ангажират една с друга, вероятно ще оформи глобалния пейзаж по начини, които имат далечни последици, подчерта председателят на парламента.

Според него следващото десетилетие ще бъде определящо за бъдещето на Европа и ролята на Европа в света. След световната финансова криза от 2008 г. растежът на глава от населението спадна, пандемията и енергийната криза доведоха до значително намаляване на нивото на производство, припомни Желязков. И тъй като, по думите му, глобалната сила се предефинира от бързия технологичен прогрес, европейците изостават от Китай и САЩ по отношение на нововъзникващите технологии и иновации – от изкуствения интелект до квантовите изчисления. С тези видими промени може да изглежда лесно да се неглижира Европа, но не само Европа се нуждае от Европа, светът има нужда от Европа като стабилен баланс между икономически, социални и екологични цели, убеден е председателят на парламента.  По думите му Европа все още е суперсила, мястото, което определя глобалния златен стандарт, когато става дума за ориентирани към човека технологии и цифрови права, за регулиране и благосъстояние на потребителите, за социална защита и приобщаващи общества.

За ЕС съсредоточаването върху завършването на единния пазар в т.ч. дигиталния, банковия съюз и съюза на капиталовите пазари е абсолютно жизненоважно, подчерта Желязков. Заедно с изпълнението на плановете за възстановяване и устойчивост, реформите са от решаващо значение за повишаване на производителността и конкурентоспособността на Съюза. Вносителите на енергия трябва да продължат да се стремят да диверсифицират доставчиците, за да се избегнат последиците от свръхзависимостта от един източник, изтъкна той.

Желязков припомни пред възпитаниците на университета, че България е оказала помощ за образованието на хиляди виетнамски младежи в годините на следвоенно възстановяване на Виетнам. Повече от  30 000 виетнамски граждани са учили и работили в България, 5000 от тях са завършили висше образование у нас. България е сред първите страни в света, които признават независимостта на Виетнам, а през 2025 г. се навършват от 75 години от установяването на дипломатически отношения между нашите две страни. Днес България и Виетнам са важни фактори за стабилността в своите региони, поддържат конструктивни отношения със съседните държави и участват активно в различни формати на регионалното сътрудничество, изтъкна Росен Желязков. Той увери, че страната ни ще продължи да бъде силен застъпник за развитието на отношенията на ЕС с приоритетен партньор като Виетнам.  

С подписването на споразуменията за свободна търговия и за защита на инвестициите се откриват нови възможности за българо-виетнамските отношения, убеден е председателят на НС. Тези два документа са най-амбициозните търговски споразумения на ЕС и се основават на съвместен ангажимент за открита, справедлива и основана на правилата либерализация на търговията и икономическата интеграция, отбеляза той. 

В наши дни образованото младо поколение на България и Виетнам има мащабна мисия – да гради свят на по-добро и безконфликтно бъдеще, обърна се към студентите Росен Желязков.  Бих искал да знаете, че в България, съвместно със световно известни швейцарски университети, през 2022 г. беше създаден Институт за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии (INSAIT). Основната мисия на института е да утвърди България като водеща дестинация за научни изследвания и иновации, привличаща най-добрите таланти, в икономическа среда, базирана на създаването на високостойностна интелектуална собственост, посочи той. Припомни и, че през 2022 г. Страната ни е дала възможност за улесняване на придобиването на разрешение за дългосрочно пребиваване за притежателите на удостоверения за високотехнологичен и/или иновативен проект, наречена "Start-up Visa". 

В областта на енергетиката България и Виетнам вървят в една посока, подчерта още председателят на парламента. Приоритет за България, по думите му, е развитието на водородната икономика, за която страната ни разполага с научна и технологична експертиза. 

Росен Желязков изрази увереност, че именно образованието, познанието и иновациите ще бъдат териториите на бъдещи нови срещи между младите хора от България и Виетнам.  Както гласи една виетнамска народна мъдрост - „конете могат да препускат сами, а птиците – да летят само с приятели“, завърши той лекцията си.  

Заради демографския проблем, виждаме голям потенциал във високо образовани, подготвени професионалисти - най-вече от страни, с които България има добри исторически и традиционни отношения, каза той в отговор на въпрос. Затова се надяваме да бъде подписана Спогодба за трудова миграция, която да даде възможност на виетнамски специалисти да работят у нас, добави Желязков. Студентите се интересуваха и за виждането на председателя на парламента за борбата с климатичните промени, за ролята на икономиката и културата в отношенията между двете страни.

Ректорът на университета проф. Ле Куан обясни, че Ханойският университет е един от най-добрите във Виетнам, има много специалности, сътрудничи с над 300 международни университети и институти. През 2023г. с Великотърновския университет  създадохме българо-виетнамски речник, отбеляза той.

След университета, делегацията посети детска градина Виетнам-България в Ханой. Народните представители бяха гости на група "Ян Бибиян". Децата ги поздравиха  с кратка фолклорна програма.