site.btaВ горящ самолет 367 пътници имаха броени минути да избягат; как екипажът се справи с безупречната евакуация

Ужас, объркване и решимост в продължение на 18 минути, за да се измъкнеш жив, пише в. "Уолстрийт джърнъл" в обширен анализ за успешното евакуиране и спасяване на всички пътници и екипажа на изгорелия самолет "Еърбъс" А350 на "Джапан еърлайнс" на токийското летище "Ханеда" във вторник.

В задната част на самолета се разгаря пожар и димът изпълва кабината. Всичките 367 пътници започват да осъзнават, че имат само няколко минути, за да се спасят от огнена смърт. Едно дете вика: "Моля, отворете вратата!"

Връщайки се от ски ваканция в Северна Япония, 28-годишният Джоузеф Хаяши има място 27 Б.

"Хората се опитваха да се отдалечат от реактивните двигатели, защото се притесняваха, че те ще се взривят", каза Хаяши, който е от американския град Далас и работи във финансовата сфера в Токио.

"Не съм учен, но знам, че огънят и реактивното гориво не са добра комбинация. Всеки се опитваше да се придвижи напред", добави той.

При тестовете компаниите производители на пътнически самолети трябва да бъдат в състояние да покажат, че те могат да се евакуират за 90 секунди.

В реалния живот обикновено е по-трудно, отбелязва "Уолстрийт джърнъл".

Вестникът посочва, че през тези 18 минути между 17:47 ч. и 18:05 ч. на летище "Ханеда" в Токио някои неща са се объркали.

Отнело е няколко минути, за да се отворят вратите на самолета на "Джапан еърлайнс". Вътрешната аудиосистема за съобщения отказала да работи. Повечето от аварийните улеи пързалки били недостъпни заради пожара.

Но и много неща бяха наред, подчертава в. "Уолстрийт джърнъл". След като вратите били отворени, пътниците се успокоили и следвали точно указанията на екипажа.

От авиокомпанията заявиха, че са били подготвени да не позволят на пътниците да се опитат да вземат със себе си обемист ръчен багаж, досаден човешки инстинкт, който е бил пречка и при предишни евакуации, като не знаят някой да го е правил. Въпреки че задната част на самолета "Еърбъс" А350 е била в пламъци, огънят се разпространил във вътрешността на кабината едва няколко минути по-късно.

Тези няколко минути се оказали спасяващи. Всичките 367 пътници, както и 12-членният екипаж, успяват да се спасят, без сериозни наранявания, освен някои леки навяхвания и натъртвания.

Говорителят на "Джапан еърлайнс" Ясуо Нумахата каза за успешната евакуация: "Вярваме, че това е резултат от ежегодното ни обучение и повишаване на знанията".

Полет 516 преминава безпроблемно до самото кацане. Почти пълният самолет изпълнява рейс по един от най-натоварените въздушни маршрути в света - от град Сапоро в Северна Япония до Токио. Много от пътниците са японци, които се връщат в столицата след посещения на семействата си по време на новогодишните празници. Някои от тях са и туристи като Хаяши, наред с група пътници от Хонконг.

От авиокомпанията съобщиха, че пилотът е получил разрешение за кацане от контролната кула за въздушното движение и е повторил даденото му разрешение обратно на кулата.

Хаяши усеща удара на гумите на самолета в земята при кацането. "Помислих си: "Добре, плавно кацане, страхотно", каза той. И тогава, буквално в следващия миг, имаше страхотен сблъсък и се чу този силен взрив", добави Хаяши.

Самолетът на "Джапан еърлайнс" се удря в самолет на японската брегова охрана, който се намира на същата писта и е натоварен с храна, вода и други хуманитарни помощи за региона по крайбрежието на Японско море, засегнат от земетресението предишния ден.

Служител на японското транспортно министерство заяви на брифинг, че няма данни самолетът на бреговата охрана да е получил разрешение да излезе на пистата, въпреки че контролната кула му е разрешила да изчака на място в близост до пистата за излитане около две минути преди сблъсъка.

След сблъсъка самолетът на бреговата охрана избухва в огнено кълбо от пламъци, при което загиват петима от шестимата членове на екипажа на борда му. Според служител на бреговата охрана капитанът на самолета е закаран в болница, след като се е отървал с наранявания, казвайки на следователите, че е излязъл на пистата, след като е получил разрешение за това.

Бреговата охрана обаче също не може да намери запис на такова разрешение, каза нейният служител.

Самолетът на полет 516 е горял отвън, но, което е изключително важно, все още не е горял отвътре. Според авиокомпанията това е било в 17:47 часа.

Надпреварата за оцеляване започва.

За да оперират в целия свят, компаниите производители на пътнически самолети трябва да докажат на регулаторите, че техните пътници могат да се евакуират от самолета за 90 секунди. Те извършват тестове при условия, които симулират реалния живот. При една типична демонстрация участват хора на различна възраст и с различен ръст и тегло в ролята на пътници, като се използват и кукли в естествена големина, имитиращи бебета. Половината от изходите са блокирани, а в коридорите са разхвърляни одеяла, възглавници и чанти, за да бъдат нарочно създадени препятствия.

Тестовете често не успяват да възпроизведат реалните условия на произшествието, казва Ед Галеа, професор от британския  университет "Гринуич" в Лондон, който специализира в областта на противопожарната безопасност и анализира евакуациите.

Като пример той отбеляза, че самолетите при такива тестове са в хоризонтално положение, на нивото на земята, докато носът на самолета на "Джапан еърлайнс" е бил наклонен надолу, което е затруднило пътниците да стигнат до изходите и да използват аварийните улеи пързалки.

Много малко евакуации съответстват на условията на тестовете и могат да приключат за 90 секунди, каза Галеа. "Показателен е фактът, че това е просто глупост", добави той.

Все пак Федералната авиационна администрация (ФАА) на САЩ заяви, че като цяло безопасността при евакуация е висока, отдавайки дължимото на постижения като по-доброто аварийно осветление и по-малко запалимите материали, използвани в интериора на самолетите.

Авиокомпаниите и специалистите по безопасност са проучили предишни евакуации, за да увеличат шансовете на пътниците за оцеляване. Едно от заключенията е, че инстинктът на хората да се опитат да вземат чантите си от секцията за ръчен багаж над главите им може да се окаже смъртоносен.

Самолетът на "Джапан еърлайнс" продължил да се движи по пистата още известно време преди да спре. Основните светлини обаче изгаснали.

"Всички крещяха при първоначалния удар, а след това стана страшно тихо, защото всички бяха объркани", каза Хаяши. Пътничката до него изглежда знаела за аварийните процедури. "Тя започна да крещи: "Новедете главата си надолу, дръжте предпазните колани, останете на мястото си", каза той.

Хаяши изчисли, че отварянето на вратите е отнело около три до пет минути.

"Джапан еърлайнс" поясни, че отварянето на вратите е отнело известно време, тъй като екипажът в кабината първо се е нуждаел от потвърждението на пилота, че самолетът е спрял напълно, и е трябвало да проверят дали е безопасно да се евакуират.

В крайна сметка авиокомпанията съобщи, че са били използвани само три от осемте аварийни улеи пързалки, защото пред другите врати е имало пламъци и не е било безопасно те да бъдат отворени. Екипажът в кабината е отворил двете предни врати, по една от дясната и лявата страна на самолета, след като се е свързал с пилота.

Допълнителната врата в задната лява част е била отворена от член на екипажа в кабината, действащ без разрешението на пилота, тъй като повреда в комуникационната система е направила невъзможно такова потвърждение, заяви представител на авиокомпанията.

"Пътниците крещяха на екипажа в кабината да отвори вратите. Беше хаос", каза Хаяши. "Не бе като истинско бутане, но за първи път виждам японци да се бутат един друг", добави той.

Вътрешната аудиосистема за съобщения е отказала да работи, така че някои от членовете на екипажа в кабината са използвали аварийни мегафони или просто трябвало да крещят, обясни представител на "Джапан еърлайнс".

"Имаше някои хора, които се опитаха да си вземат нещата, но очевидно, ако го правите, задържате всички", каза Хаяши. "Хората им казваха: "Какво правите? Тези неща нямат значение", добави той.

Най-накрая вратите се отворили. "Джапан еърлайнс" съобщи, че екипажът е казал на пътниците да оставят вещите си и да махнат острите токчета, които биха могли да скъсат евакуационните улеи пързалки.

Хаяши каза, че първоначално е останал на мястото си, следвайки указанията на очевидно добре обучената си съседка по място. "Но след това огънят навън започна да се усилва и аз погледнах към дамата", спомня си той, и предложих, че може би е време да напуснем самолета. Тя се съгласи, добави той.

"Станах, облякох си палтото и всички започнаха да тичат към предната част", каза Хаяши. Той се плъзнал безопасно навън и избягал от горящия самолет, след което през следващите 10 минути наблюдавал как пътниците на местата след него го напускат през предните изходи.

Хироши Канеко, 67-годишен професор по философия, който се връщал от посещение при майка си, разказа, че чул как членовете на екипажа в кабината предупреждават хората да не вземат багаж. Канеко, който седял на 10-ия ред, взел малка раница с ценни вещи изпод седалката пред себе си, но оставил голяма чанта и се плъзнал по предния десен авариен улей пързалка.

Докато Хаяши и останалите пътници тичали по асфалта към терминала, те забелязали и друг самолет, обхванат от пламъци на пистата. Без да осъзнават, че са се сблъскали със самолет на бреговата охрана, те се попитали един друг какъв е другият пожар, но нямали време да разберат, каза той.

Към 18:05 ч. евакуацията приключва и всички са в безопасност, обяви "Джапан еърлайнс".

Минути по-късно самолетът е обхванат от пламъци, които до сутринта го превръщат в овъглени отломки - първият напълно унищожен "Еърбъс" А350, откакто е пуснат в експлоатация преди десетилетие.

Професор Канеко каза, че пътниците около него не са изпаднали в паника, а той се уплашил повече, когато се прибрал у дома и видял кадрите по телевизията. Размисляйки впоследствие, той смята, че забавянето при отварянето на вратите е имало смисъл. "Необходимо е време, за да се уверим, че вратите са безопасни, а е опасно да се отваря врата, обхваната от пламъци", каза той.

По време на евакуацията Хаяши каза, че "просто е било задимено и не се знаело какво се случва". На терминала "разбрахме, че петима души от другия самолет са загинали. Когато бяхме в чакалнята на летището вече започна да ни обзема чувство на страх", добави той.

Там Хаяши си прави равносметка, докато яде предложеното му от персонала оризово топче със сьомга, известна като онигири. Той бил без ключовете си и трябвало да остане при приятел. Изгубил куфар с дрехи, включително две любими тениски, както и лаптопа и специалната си "гоу про" камера. Всички те са били заменими. В този момент нищо от тях не означавало нищо.

"Това бе най-доброто онигири, което някога съм ял през живота си", каза Хаяши.

Според авиационни експерти само оставянето на ценните вещи се е превърнало в "основен фактор" за бързината на евакуацията, при която последният пътник е избягал точно преди самолетът да бъде обхванат от пламъци на пистата на летище "Ханеда" в Токио, коментира в бюлетин на сайта си Би Би Си.

Полет 516 на "Джапан еърлайнс" се превърна в огнено кълбо, след като се сблъска със самолет на бреговата охрана при кацането си. Петима от шестимата души на борда на по-малкия самолет, който е трябвало да достави помощ на жертвите на мощното земетресение на Нова година, загинаха.

Но всички от полет 516 оцеляха, а безупречната евакуация от кабината, когато тя се изпълни с дим, изуми света и спечели похвалите на мнозина, отбелязва британската медия.

Авиационни експерти и специалисти от бранша заявиха пред Би Би Си, че това се дължи на действията на екипажа на борда, който е приложил на практика строгата си подготовка, и на "държалите се добре" пътници, които са спазвали протоколите за безопасност, придвижвайки се бързо към аварийните изходи на горящия самолет без ръчния си багаж, в съответствие с инструкциите на екипажа.

"Не виждам нито един пътник на земята, в нито един от видеозаписите, които съм гледал, който да е взел багаж със себе си... Ако хората се опитат да вземат ръчния си багаж, това е наистина опасно, защото ще забавят евакуацията", каза професор Ед Галеа, директор на отдела по противопожарна безопасност в университета "Гринуич" в Лондон.

За да се види какво се случва, когато пътниците се опитат да вземат багажа си със себе си, е достатъчно да се върнем към катастрофалното кацане на самолета на авиокомпанията "Емирейтс" в Дубай през 2016 г. Кадри от вътрешността на самолета "Боинг" 777 тогава показват как хората се паникьосват, докато се опитват да вземат вещите си преди да избягат по аварийните улеи пързалки.

Екипажът бе похвален за усилията си да евакуира пътниците и за щастие всичките 300 души на борда на дубайския полет оцеляха, но видеото от вътрешността на този самолет контрастира рязко с кадрите, свидетелстващи за добра подготовка, на които станахме свидетели в Токио.

Бивша стюардеса на "Джапан еърлайнс" каза пред Би Би Си, че пътниците на полета, излетял от град Сапоро в 16:00 ч. местно време (07:00 ч. по Гринуич) и кацнал в Ханеда малко преди 18:00 ч., са имали "невероятен късмет".

В крайна сметка само един пътник на борда на полет 516 е получил натъртвания, а още 13 пътници са поискали медицински консултации поради физически дискомфорт, съобщи японската авиокомпания.

"Почувствах облекчение, когато разбрах, че всички пътници са в безопасност", каза бившата стюардеса. "Но когато започнах да мисля за процедурата за аварийна евакуация, изведнъж се почувствах нервна и уплашена. В зависимост от това как са се сблъскали двата самолета и как се е разпространил огънят можеше да бъде много по-лошо", добави тя.

Според бившата стюардеса всички нови членове на екипажа преминават през строго обучение за евакуация и спасяване, което продължава до три седмици, преди да им бъде разрешено да обслужват пътнически полети. Обучението, което включва и това как да контролирате тона и силата на гласа си, за да бъдете чути най-добре от пътниците, се повтаря всяка година.

"Преминаваме през писмен изпит, обсъждане на казуси и практическо обучение по различни сценарии, като например в случай, че самолетът трябва да кацне на вода или ако на борда има пожар. Персоналът по техническата поддръжка също участва в такива обучения", каза бившата стюардеса, която е напуснала авиокомпанията преди 10 години.

Освен това компаниите производители на пътнически самолети трябва да докажат, че всички на борда могат да ги напуснат в рамките на 90 секунди, за да бъдат самолетите им международно признати. Но дори и при това положение в реални ситуации може да се окаже трудно да се гарантира, че пътниците няма да изпаднат в паника, каза бившата стюардеса, която пожела да запази анонимност.

"Това, което те постигнаха, е по-трудно, отколкото човек може да си представи. Фактът, че са успели да накарат всички да избягат, е резултат от добрата координация между екипажа и пътниците, които са спазвали инструкциите", каза тя.

Пилот на авиокомпания от Югоизточна Азия, който също говори при условие за анонимност, също потвърди, че строгата подготовка на екипажа е била от ключово важно значение за бягството на пътниците.

"Трябва да кажа, че бе невероятно", каза той пред Би Би Си. "Наистина нямаш време да мислиш в подобна ситуация, така че просто правиш това, за което си обучен", добави той.

Това е по-впечатляващо, когато се вземат предвид позицията и състоянието на самолета, които според професор Галеа биха направили евакуацията още по-сложна. "Този инцидент далеч не бе идеален. Самолетът е бил с носа надолу, което е означавало, че пътниците са се придвижвали трудно", каза той.

За евакуация на пътниците е можело да се използват само три надуваеми аварийни улеи пързалки, но те не са били правилно разгърнати заради начина, по който се е приземил самолетът. Пързалката е била много стръмна, което е можело да бъде опасно.

Вътрешната аудиосистема за съобщения на самолета също е отказала по време на евакуацията, така че екипажът в кабината е трябвало да предава инструкциите с помощта на мегафон и с викове, отбеляза представител на "Джапан еърлайнс".

Но има и признаци, че конструкцията на самолета е допринесла за това, че да даде на пътниците на борда най-голям шанс за спасение. Професор Греъм Брейтуейт, директор на отдела за транспортни системи в британския университет в Кранфийлд, посочи пред Би Би Си, че самолетът е "изпълнил това, за което е проектиран, а именно да защити пътниците и да позволи бърза евакуация".

Ролята на противопожарните екипи на летището, които според професор Брейтуейт трябва да се опитат да стигнат до всеки пожар в рамките на две минути, също е била от ключово важно значение за осигуряване на време за евакуация.

"Фокусът на противопожарната служба е бил насочен към защита на изходите и осигуряване на свободен път за евакуация на пътниците", каза той, като обясни, че с по-големия пожар щели да се справят едва след като и последният човек избяга.

От миналото са извлечени поуки и след предишни инциденти правилата за авиационна безопасност са значително подобрени, каза пилотът за Би Би Си.

Така например сблъсъкът на двата самолета "Боинг" 747 на летището на остров Тенерифе в Испания през 1977 г., когато загинаха 583 души и който остава най-смъртоносният инцидент в историята на авиацията, доведе до преразглеждане на процедурите в пилотската кабина и радиокомуникациите. Тогава бе установено, че катастрофата се дължи на погрешна комуникация между екипажа на самолета и ръководителите на въздушното движение.

В момента се провежда разследване на причините за сблъсъка на пистата в Токио, но според вече появилите се стенограми от разговори с контролната кула самолетът на бреговата охрана не е получил разрешение за излитане, докато пътническият самолет е получил разрешение за кацане.

"Джапан еърлайнс" преживя собствена катастрофа през август 1985 г., когато полет 123, пътуващ за Осака, се разби в планината малко след излитането си от токийското летище "Ханеда". По-късно причината за катастрофата се оказа дефектна ремонтна дейност на производителя на самолета "Боинг". Само четирима от общо 524 души на борда оцеляха при тази катастрофа.

Професор Брейтуейт каза пред Би Би Си, че оттогава досега авиокомпанията е "безгрешна" и е станала "световен лидер" по отношение на безопасността.

Ръководството на авиокомпанията е толкова отдадено на проблема, че през 2006 г. "Джапан еърлайнс" откри музей недалече от летище "Ханеда", в който са изложени останките от този предишен инцидент с цел да насърчи информираността относно безопасността сред своите служители.

"Предвид болката и скръбта на семействата на загиналите и недоверието на обществеността в безопасността на авиокомпаниите (след катастрофата от 1985 г.), ние обещахме, че никога повече няма да допуснем да се случи такъв трагичен инцидент", пише на уебстраницата на музея.

"На всеки член на персонала напомняме, че в работата ни са поверени ценен човешки живот и имущество", се казва още в музейното послание.