На фона на констатации, че водената от Русия война срещу Украйна е в застой, на продължаващото очакване на западни оръжия и на внимание, отклонено към Газа, наблюдатели отбелязват, че военният конфликт може да не е приключил и през 2025 година. Това прогнозира британският в. „Гардиън“ на 11 ноември 2023 г. и допълва, че напредъкът на украинските сили по двете главни направления на южния фронт е скромен откакто контраофанзивата започна на 4 юни. Изданието посочва, че реалността е била отчетена и от главнокомандващия на украинските въоръжени сили генерал Валерий Залужни в интервюто му за британското списание „Икономист“. „Точно както през Първата световна война, достигнахме равнище на технология, което ни поставя в патова ситуация“, казва Залужни. В авторски текст за „Икономист“ генералът подчертава, че след 21 месеца сражения войната постепенно „става позиционна“.
Контраофанзивата беше предприета преди украинските сили да са напълно готови, прибързан политически опит да се демонстрира, че западната помощ може да промени курса на войната, казва за АП Марина Мирон от Кралския колеж в Лондон. „Очакванията (за контраофанзивата) бяха нереалистични и тя се превърна в неуспех“.
В друг материал на АП е цитирана Татяна Становая от Центъра „Карнеги Русия Евразия“, която анализира наскоро, че „що се отнася до руското ръководство, противопоставянето със Запада достигна повратна точка: украинската контраофанзива се провали, Русия е по-уверена от всякога, а пукнатините в западната солидарност се разпространяват“.
На 26 декември руският министър на отбраната Сергей Шойгу беше цитиран от Ройтерс, че „основните ни усилия през отиващата си година бяха съсредоточени в изпълнение на целите на специалната военна операция. Главната от тях беше да провалим гръмко обявеното от Украйна и натовските й съюзници контранастъпление. Тази задача беше успешно изпълнена“.
И въпреки това, на 22 декември генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза, цитиран от ДПА, че в резултат на войната „Русия е изгубила Украйна завинаги“ и няма да може да постигне военните си цели въпреки огромните усилия на армията след нахлуването в съседната страна през февруари 2022 г. Целта на това нашествие беше да възпре Украйна от това да се развива напред към НАТО и ЕС, смята Столтенберг.
Но „Украйна вече е по-близо от всякога до НАТО и ЕС“, категоричен е генералният секретар на пакта. „Това е голямо стратегическо поражение за Русия“. Столтенберг се аргументира, че Украйна „показа, че е способна да се защити, да се бори, колкото е необходимо, особено когато получава оръжия от Германия и много други съюзници от НАТО“.
Бившият съветник в украинското министерство на отбраната Юрий Сак също признава, че „ние всички се надявахме, че ще постигнем повече отколкото успяхме“, цитира го „Гардиън“. Британският външен министър Дейвид Камерън обаче е категоричен , че ако западната подкрепа продължи, „не се съмнявам, че Путин ще загуби и е жизнено важно той да загуби“. „Първо действие беше смайващият провал на Русия да постигне целите си“, каза Камерън на съвместна пресконференция с френската си колега Катрин Колона. „Второ действие беше активната съпротива на украинците, които отблъснаха Русия. И разбира се, третото действие е най-трудното“, отбеляза Камерън, цитиран от Ройтерс и Франс прес, в момент когато силите на Украйна се сблъскват с трудности на бойното поле.
„Четвърто действие предстои да бъде написано и ние трябва да направим така, че то да бъде написано по правилния начин“, заключи Камерън на 19 декември.
Всъщност, както отбелязва „Гардиън“, думите на генерал Залужни не са породени от отчаяние, а са призив за нов подход. Отговорът, според Залужни, се крие в „нови технологични решения и иновативни подходи“.
Олга Ойкер – украински експерт от Кризисната група, смята, че Залужни дава сигнал на украинците, на съюзниците и дори на врага, че украинската армия е готова за дълга война, която може да продължи и през 2025 г. „Тази война ще продължи, освен ако нещо не се промени коренно в Москва. Това не е невъзможно, но то не може да се използва като параметър при планирането. Москва също има всички основания да протака войната, не на последно място, защото Кремъл ще се надява догодина Доналд Тръмп да бъде преизбран“, цитира мнението й „Гардиън“.
За Ойкер в момента ситуацията е достатъчно фино балансирана, дотолкова, че никоя от страните не поема инициативата“. И двете страни трябва да продължат да атакуват на някакво равнище през зимата, иначе рискуват да позволят на противника да се прегрупира и да съсредоточи огъня в ключови точки“. Ситуацията на бойното поле е „кърваво равновесие“, което ще увеличи акцента върху политиката в Русия, Украйна и в международен план, обобщава украинската анализаторка.
Хирург в триажа на полева болница близо до Авдеевка обяснява в репортаж на „Радио „Свободна Европа“, че настоящата ситуация на бойното поле в Източна Украйна е „като гангрена, която налага постоянно лечение, защото в противен случай ще се влоши и ще се увеличи“.
Както посочва РСЕ, изричайки своята оценка за контраофанзива, генерал Залужни каза също, че „няма да има бърз и красив пробив“. Украинският президент Володимир Зеленски не се съгласи с главнокомандващия, че е настъпила „патова ситуация“ , но на 1 декември обяви, че войната е „навлязла в нова фаза“.
Според Микола Белесков от Националния институт за стратегически изследвания в Киев, „сърцевината на проблема не се корени в стратегията, а в липсата на ресурси“. „Научихме, че класическа офанзива е отвъд възможностите на двете страни, затова трябва да бъде изработена нова тактика“, посочва анализаторът пред РСЕ.
„Това е най-опасният момент откакто започна близо 10-годишната война на Москва и откакто преди близо 2 години започна голямото нашествие на Москва“, казва Джон Хърбст – американски посланик в Украйна през 2003-2006 г., а сега аналитик в Атлантическия съвет във Вашингтон. „Ако американската подкрепа за Украйна не намалее, Украйна в крайна сметка ще спечели войната. Ако нашата помощ рязко намалее или изчезне, Украйна е в огромна опасност да загуби войната“, прогнозира анализаторът за РСЕ.
Марк Кенсиън – военен експерт от Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон, смята, че украинските въоръжени сили може да започнат да усещат въздействието на намалената военна помощ през януари. Но дори финансовите пакети на САЩ и ЕС да бъдат одобрени, Украйна пак може да изпита натиск да търси решение чрез преговори, ако постигне скромен напредък догодина, коментира Кенсиън.
Ако след година сме в същото положение, в което сме днес, мисля, че украинците ще бъдат уморени, както и тези, които ги подкрепят“. Предизвикателството, пред което е изправен Зеленски, е да формулира теория на победата. Той не може да продължава безкрайно без да каже как ще спечели войната“, изтъква Кенсиън.
Като цяло обаче, пише РСЕ, след зрелищния провал на Русия да покори Украйна в рамките на седмици от началото на пълномащабното й нашествие и след големите неуспехи срещу украинските сили в следващите месеци, наблюдатели казват, че най-голямата надежда на Путин е да представи като победа разколебаната подкрепа на Запада за Украйна.
РСЕ отбелязва, че е почти сигурно, че ограничените резултати от украинската контраофанзива и политическите борби в САЩ и ЕС във връзка с подкрепата за Киев са увеличили неговата увереност, че ще има такъв развой.
От друга страна, Уилям Кортни – бивш американски дипломат, сега анализатор на Русия в мозъчния тръст Ранд корпорейшън, казва, че Западът не трябва да подценява украинските въоръжени сили, които многократно изненадваха приятно наблюдателите. Не трябва лековато да приемаме, че патовата ситуация ще продължи дълго, коментира Кортни за РСЕ.
Вестник „Ню Йорк таймс“ съобщи в началото на декември, че след незадоволителните резултати от контраофанзивата на украинската армия това лято САЩ подготвят нов военен план за Украйна. Изданието написа, че в тази връзка американски генерал ще замине за Украйна и ще прекара там „доста време“. Вестникът цитира американски и украински военни представители, че в рамките на месец подробностите по новата стратегия ще бъдат уточнени в поредица военни учения в германския град Висбаден.
"Ню Йорк таймс" подчертава, че в Киев изхождат от нереалистични очаквания за американските военни доставки и че Украйна ще трябва да воюва с по-ограничен бюджет. Американски служители се опасяват, че без промяна в стратегията, 2024 г. може да заприлича на 1916 г. – най-смъртоносната през Първата световна война, когато загиват хиляди хора, а фронтовата линия почти не се променя.
Според американския всекидневник Вашингтон следва консервативна стратегия. Тя предполага през 2024 г. Украйна да задържи териториите си и да натрупа сили и запаси от оръжия чрез разработване на собствено производство. Заедно с това, пише "Ню Йорк таймс", украинците проучват стратегия, основана на удари зад руските линии и търсят креативни начини да извадят Русия от равновесие като поразяват оръжейни заводи, складове за оръжие и влакове с боеприпаси.
Изданието „Политико“ също пише, че украински шпиони целят засилване на разузнавателните операции и извършване на саботажи дълбоко в контролираната от Русия територия, за да придвижат войната възможно най-близо до Кремъл. Ръководителят на Украинската служба за сигурност генерал майор Васил Малюк казва, че ССУ извършва прецизни удари и „пробожда врага право в сърцето“.
Независимо от това обаче, анализ на АП отбелязва, че след като притъпи лятната украинска контраофанзива, Русия укрепва ресурсите си за нова фаза на войната през зимата, която може да включва опити за разширяване на придобивките на изток и нанасяне на значителни удари по ключовата инфраструктура на Украйна. АП отчита, че руската армия е преодоляла много от своите слабости и дефицити, които я измъчваха в началото на войната и е разработила нови оръжия и тактики, с които успя да извади от релси украинската контраофанзива. Ключов фактор, който ефективно парализира опитите на Киев да атакува с големи механизирани сили в кампанията, бяха обширните минни полета и други укрепления, изградени от Русия в Южна Украйна. Руските сили са подозирани също във взривяването на стената на язовир „Каховка“ на река Днепър в Южна Украйна. Водата заля огромна площ, която щеше да бъде използвана от украинските сили в опита им да направят пробив, припомня АП.
Военният експерт от центъра „Карнеги индаумънт“ Майкъл Кофман казва, че сега Украйна трябва да възстанови и енергизира боеспособността си след мъчителната петмесечна контраофанзива.
Изданието „Москоу таймс“ коментира, че президентските избори в Русия през март предоставят на Украйна времеви „прозорец“, през който да укрепи силите си. МТ отчита, че преди вота е изключено да има нова руска мобилизация, тъй като властите се стараят да намалят риска от социално напрежение. Именно това отваря „прозорец“ на стратегическа възможност за Украйна. Защото Киев може да си позволи да взема непопулярни решения, тъй като обществото все още подкрепя продължаването на войната до победа.
Изданието посочва, че Западът може освен да изпраща оръжие, да помага и за растящия брой руски дезертьори, които да бъдат изпращани извън обсега на Москва, и така да бъде намален броят на руските войници на бойното поле. След изборите обаче, ръцете на Путин ще бъдат развързани и той ще предприеме нова мобилизация.
Както каза президентът Зеленски, цитиран от „Политико“, „същинската цел на Путин е свободата, на която се радват хората от Варшава до Чикаго и Йокохама. Той се опитва да накара демократичните държави да загубят надежда, да прокара идеята, че диктатура с щипка пазарна икономика печели това глобално противопоставяне“.
Не трябва да се забравя и това, че в края на тази година Зеленски постигна дипломатическа победа, когато ЕС предостави на Украйна ускорени преговори за присъединяване.
Почти по същото време в. „Ню Йорк таймс“ написа, че от септември насам Путин тихомълком изпраща сигнали, че е склонен на прекратяване на огъня в Украйна, което би замразило конфликта по протежение на сегашните фронтови линии. Според изданието публичната риторика на Путин за пълна капитулация на Украйна и на Запада е в противоречие с личното му желание „да обяви победа и да продължи напред“.
Американски служители твърдят, според "Ню Йорк таймс", че и преди година Путин е сигнализирал, че е готов на споразумение за прекратяване на огъня – инициатива, за която досега не е било съобщавано. Американски анализатори обаче предупреждават, че може би става дума за обичаен за Кремъл опит да заблуди света и не отразява истинска готовност на руския лидер да направи компромис, коментира вестникът.
„Гардиън“ предупреждава, че ако Украйна загуби не само част от територията си, но също и вярата си в благонадеждността на предложението на ЕС, това ще има драматични последици за цяла Европа. За да стане стабилна и предвидима държава, пише „Гардиън“, Украйна трябва да спечели войната. Ключов показател за нейната победа обаче, няма да е възстановяването на пълния контрол върху територията й, а спечелването на контрол върху нейното собствено бъдеще като европейска, благоденстваща и демократична страна. ЕС е единственият шанс на Украйна, заключава британското издание.
