site.btaЕвропейски нюзрум: Колко зелена е Югоизточна Европа?
За разлика от Северозападна Европа, зелените партии и движения в Югоизточна Европа обикновено постигат по-слаби изборни резултати от своите колеги. Изглежда, че е по-трудно да се мобилизират избирателите в Югоизточна Европа по въпросите на околната среда. Въпреки това информираността по въпросите на климата се повишава, обобщава Европейският нюзрум – платформа за сътрудничество между 21 европейски новинарски агенции, сред които е и БТА.
През 2020 г. държавите от Западните Балкани подписаха Декларация за екологична програма на срещата на върха в София, България. С нея те се ангажираха да се откажат напълно от въглищата до 2050 г. като част от Европейския зелен курс, за да станат дотогава неутрални по отношение на климата.
Министърът на външните работи на Германия Аналена Бербок - която е член на партия "Зелени" в страната - също призова групата държави от Западните Балкани да си сътрудничат повече в областта на енергийната сигурност и преминаването към възобновяеми енергийни източници.
"Русия използва енергията като оръжие" - каза тя.
"Да осъществим този зелен преход е в наш общ интерес, защото всички ние се възползваме от чиста и сигурна енергия", каза тя в речта си при откриването на конференцията за Западните Балкани в Берлин на 21 октомври.
Босна и Херцеговина: Растящо екологично съзнание, но липса на политическа воля
Като активен член на Енергийната общност, която обединява ЕС и много от неговите съседи на Балканите и в Черноморския регион, Босна и Херцеговина (БиХ) се ангажира с реформирането на енергийния сектор и хармонизирането на политиките си с членовете на ЕС. Досега обаче тя не е направила много в това отношение, тъй като само 3% от произведената от нея енергия идва от възобновяеми източници в сравнение с 60 процента от енергията, идваща от въглища през миналата година. Поради това БиХ е критикувана от Енергийната общност, тъй като декарбонизацията е едно от условията за интеграция в ЕС.
При наличието само на един документ, очертаващ стратегическата рамка на енергийния преход, основният проблем е липсата на политическа воля. Зелените партии в БиХ и други партии номинално се фокусират върху екологичните въпроси, но не достатъчно, за да се разграничат успешно от другите партии.
Въпреки това екологичното съзнание нараства и гражданите все повече се включват в борбата за опазване на околната среда на местно ниво. Зелената партия на Босна и Херцеговина, която беше основана едва през март, спечели един мандат в Скупщината на Република Сръбска (РС).
Република Северна Македония: "Знак срещу мината на смъртта"
От около 60 регистрирани политически партии в Северна Македония има само една партия, декларираща се като "зелена" - Демократично обновление на Македония, съкратено: ДОМ - която има един мандат в Събранието. Въпреки това през последните години страната стана свидетел на редица екологични акции и протести.
Един от най-значимите случаи беше протестът срещу откриването на златно-медната мина "Иловица-Щука". В средата на август тази година активисти започнаха да събират подписи за петиции срещу откриването на мината под лозунга "Подписка срещу мината на смъртта".
През 2014 г. две концесии са предоставени на канадската корпорация "Юромакс Ресорсиз" (Euromax Resources). След години на екологични протести новото правителство анулира едната от концесиите и едностранно прекрати договора през декември 2019 г., като заяви, че компанията не е предоставила необходимата документация. През март 2023 г. съдът взема решение в полза на "Юромакс Ресорсиз" срещу решението на правителството. През юни 2023 г. правителството решава да обедини двете концесии за мината в една. Според Министерството на икономиката съдебните решения могат да доведат до нови съдебни дела и производства пред международни съдилища, което може да нанесе сериозни щети на бюджета. Въпреки това правителството оттегли решението си за сливане на двете концесии в една 20 дни по-късно.
На местно ниво независима листа от активисти и неправителствени организации за защита на околната среда и правата на човека и животните се появи под името "Зелен човешки град" (ЗЧГ) и спечели две места в градския съвет на Скопие през 2021 г. През последните две години ЗЧГ осигури повече средства за преработка на пластмасови отпадъци, за картографиране на замърсяването на въздуха, за компостиране на органични отпадъци, както и за хуманно отношение към бездомните животни, наред с други неща.
Последната недокосната река в Европа: Национален парк "Дива река" в Албания
По-рано тази година, през март 2023 г., албанската река Вьоса беше обявена за последната "дива река" в Европа след десетгодишна кампания. Кампанията за опазването ѝ беше широко подкрепена от гражданското общество и частния сектор, както и от холивудския актьор Леонардо ди Каприо, който е откровен защитник на екологичните проблеми.
Провеждат се и други кампании за защита на други албански природни местообитания, като лагуните Нарта и Караваста. Тези проекти се подкрепят в голяма степен от чуждестранни партньорски организации, както и от посолства като Делегацията на Европейския съюз. Правителството на страната също обяви опазването на околната среда за национален приоритет.
Заслужава да се спомене и кампанията "Засади дърво" на община Тирана. Градският съвет обяви, че е засадил около един милион нови дървета като част от инициативата "Орбитална гора" – гора, опасваща столицата.
"Зелените политики са на заден план" в България, предупреждава Зеленото движение
В интервю на 21 ноември съпредседателите на Българското зелено движение Даниела Божинова и Тома Белев заявиха, че в името на по-големи цели за България като присъединяването към еврозоната и Шенген зелените политики са останали на заден план. Зеленото движение е част от коалицията "Демократична България" и по-голямата коалиция за споделяне на властта "Продължаваме промяната - Демократична България" и има четири места в парламента. Божинова и Белев отбелязаха, че партията им е неравностойно представена в групата и поискаха съводеща позиция в рамките на Демократична България, за да върнат зелените политики на преден план.
Зеленото движение е част от Европейската зелена партия и планира да участва в изборите за Европейски парламент през 2024 г., като се стреми да има един избран евродепутат. В настоящия парламент партията успя да предотврати безразборното изсичане на горите, като отхвърли законопроект, който щеше да позволи изнасянето на голямо количество дървесина от държавните общински гори.
Партията "Зелено движение" придобива известност по време на краткото осеммесечно правителство на Кирил Петков (13 декември 2021 г. - 2 август 2022 г.), когато техният съпредседател Борислав Сандов е министър на околната среда. По това време правителството прилага строго екологично законодателство, наказва замърсителите и определя нови защитени територии.
Видното българско екологично движение "Екогласност" изиграва решаваща роля за падането на комунистическия режим в страната. Митингът на движението на 3 ноември 1989 г. в София се превръща в първата демонстрация срещу тоталитарното управление на Тодор Живков. Активистите се обявяват срещу изграждането на проекти за производство на електроенергия от ВЕЦ на реките Рила и Места и изказват искания за обществени реформи. На 10 ноември 1989 г. комунистическата партия сваля Живков от власт.
Румъния инвестира в рециклиране
В съседна Румъния "RetuRo" - една от най-новите инициативи на правителствено ниво е системата за депозит-връщане на проекти за рециклиране (Deposit-return system). Министър-председателят Марчел Чолаку заяви, че от 30 ноември тя ще бъде втората по големина в Европа след Германия по отношение на броя на обработените опаковки.
"Създаването на центровете за събиране на "RetuRo" ще създаде повече от 600 работни места до края на следващата година и ще стимулира инвестирането в транспорта и рециклирането както по хоризонтала, така и по вертикала", каза Чолаку.
"RetuRO" е дружество с нестопанска цел, което означава, че всички приходи от събирането на опаковки от напитки ще бъдат реинвестирани изключително в развитието на системата за рециклиране на отпадъци.
Въпреки че в Румъния няма управляващи политически партии, които да се занимават с опазване на околната среда, съществуват множество организации, които насърчават здравословна и екологично балансирана околна среда. Сред около десетте партии, които са се обявили, че следват "зелена доктрина", на национално ниво се радва на популярност Зелената партия, която е член на Европейските зелени.
"Можем! ": Зеленото движение в Хърватия е в подем
В Хърватия, която е член на ЕС от 2013 г., зелената коалиция, част от която е политическата платформа "Можем!" (Možemo!) спечели 116 000 гласа и по този начин има седем места в парламента на последните парламентарни избори през 2020 г. За сравнение, само година по-рано, на изборите за ЕС през 2019 г., същата платформа получи по-малко от 20 000 гласа. С други думи, само 1,8% от избирателите са дали гласа си за тях. На местните избори през май 2021 г. един от лидерите на платформата "Можем!", Томислав Томашевич, беше избран за кмет на Загреб. Ново изпитание за него и платформата му ще бъдат предстоящите парламентарни и европейски избори, които ще се проведат през следващата година.
/НС/
news.modal.header
news.modal.text