site.btaУкраинците, които останаха в Купянск въпреки боевете, сега го напускат заради опасения за "втори Бахмут" – коментари от западни издания

"Не можех да издържам повече": хора, останали в Купянск и по време на миналогодишната му окупация, сега напускат града след подновения руски обстрел, пише лондонският в. "Гардиън" в репортаж от фронтовия украински град Купянск в Харковска област, в района на който през последните седмици се водят ожесточени боеве между руските и украинските сили.

Изданието отбелязва, че мирните граждани, които са решили да останат в града въпреки заповедта за евакуация на властите и въпреки сраженията в района, споделят пред вестника, че повече не могат да издържат и също ще напуснат населеното място.

"Гардиън" припомня, че градът е бил освободен от войските на Киев миналата година и цитира мрачни прогнози на украински военнослужещи, воюващи на този участък от фронта, че Русия, която разполага с около 100 000 войници в този сектор, иска да превърне Купянск във "втори Бахмут". Според събеседниците на изданието руското командване предприема бавно и постепенно настъпление срещу Купянск, чиято цел най-вероятно е руските войски да си върнат позициите по бреговете на река Оскол.

Полша заплашва да затвори границите си с Беларус заради бойците на "Вагнер", информира "Индипендънт".

Изданието отбелязва, че Варшава и трите балтийски републики са се заканили да затворят границите си с Беларус и са призовали авторитарния лидер в Минск Александър Лукашенко да изгони бойците на наемническата компания "Вагнер".

След организирания през юни кратковременен метеж срещу руското военно ръководство бойците на "Вагнер" бяха прехвърлени в Беларус и напрежението по източния фланг на НАТО започна да расте, обяснява вестникът.

Сега Полша, Литва, Латвия и Естония съвместно призовават Беларус да изгони вагнеровците и да изтегли незаконните мигранти от границите им. Минск вече е предприемал опити да устрои засилен миграционен натиск по границите на тези натовски държави, за да ги дестабилизира, допълва изданието.

Украйна освободи Роботино, контранастъплението се придвижва на юг, пише британският в. "Дейли телеграф".

Изданието отбелязва, че Киев твърди, че войските му са превзели намиращото се на южната фронтова линия селище Роботино, след като са постигнали важен пробив в руските отбранителни линии.

Вестникът съобщава, че тъкмо в този сектор на фронта са и най-тежките за преодоляване защитни рубежи, изградени от руската армия.

Путин, опетнен от смъртта на Пригожин, е призоваван да му организира погребение с военни почести, пише американският в. "Вашингтон пост".

Изданието допълва, че вчера от Кремъл са заявили, че организацията на погребенията на Пригожин, наемническия командир Дмитрий Уткин и другите членове на "Вагнер", загинали при самолетната катастрофа миналата сряда, до голяма степен е работа на семействата на жертвите. Коментарът бе направен, след като хардлайнери от патриотичния спектър поискаха Пригожин да бъде погребан с пълни военни почести, което вестникът определя като поредният знак за поляризация в Русия, свързана с войната в Украйна.

По думите на говорителя на Кремъл Дмитрий Песков още не е взето решение за погребенията и дали президентът Владимир Путин ще присъства на тях. Всички тези витаещи въпроси, които все още не са получили ясен отговор, хвърлят светлина върху нестихващото разделение сред руския елит по темите, свързани с войната, и опасността, която крият твърдолинейните поддръжници на така наречената специална военна операция от средите на "турбо патриотите", които настояват за по-твърди действия срещу Украйна.

Докато в Кремъл претеглят рисковете от потенциални политически смутове, в случай че Путин реши да не отдаде на Пригожин и "Вагнер" необходимата почит, полагаща се на "герои", кремълските пропагандисти заливат общественото пространство с различни версии за причините за гибелта на Пригожин, като очевидно целта е да разсеят подозренията на руското общество, че наемническият лидер не е загинал просто при злополука, а е бил целенасочено ликвидиран с прякото или косвено участие на Кремъл.

Повечето пропагандисти обвиняват Украйна и западните разузнавания, а според друга версия причина за смъртта на Пригожин и хората му може да е станало "небрежното отношение на "Вагнер" към боеприпасите".

Обезглавена и уязвима, ЧВК "Вагнер" е изправена пред несигурно бъдеще, коментира "Ню Йорк таймс".

Изданието анализира, че някога силната руска частна военна компания, изпаднала в немилост пред Кремъл след юнския метеж, от миналата сряда, когато Пригожин загина в саолетната катастрофа, е изпаднала в още по-голямо състояние на неопределеност. Сега основният въпрос, който възниква, е дали ЧВК "Вагнер", която Пригожин изграждаше близо десетилетие, докато не я превърна в глобална империя, от която печелеше Москва, а и самият той, няма в крайна сметка да си отиде с него.

Според американски и западни официални лица, цитирани от изданието, в Кремъл обмислят начини как да поставят "Вагнер" под по-голям контрол държавен контрол, но все още не са решили окончателно какво да правят с групата. Малко вероятно е Русия да реши да се лиши от подобни обучени бойци, а също и от геополитическите връзки и делови интереси, култивирани от Пригожин във времето след 2014 г. Все пак "Вагнер" действа в най-малко 10 страни, коментира "Ню Йорк таймс".

Но да се намери начин да се неутрализира въоръжена организация, която се оказа една от най-големите заплахи за 23-годишното управление на Путин, и едновременно с това да се съхранят боеспособнстта и международните ѝ връзки, е сложна задача, особено с оглед на отдавна тлеещата неприязън между частната военна компания и руското военно ръководство, допълва изданието.

САЩ и съюзниците искат да осигурят дългосрочна военна помощ на Украйна, за да покажат западната решимост, пише в. "Уолстрийт джърнъл".

Вестникът отбелязва, че правителството "Байдън" и европейските съюзници обмислят планове за дългосрочна военна помощ за Украйна, която да направи невъзможно за Русия да спечели на бойното поле и да убеди Кремъл, че желанието на Запада да подкрепя Киев няма да отслабне ни най-малко.

Но западните усилия за подпомагане на Украйна са затруднявани от недостиг на въоръжение, което да бъде предоставено, както и от вътрешнополитически спорове, коментира "Уолстрийт джърнъл".

Битка за попълване на бюджета на ЕС с още 86 милиарда евро по искане на Брюксел поставя под съмнение финансирането на Украйна, пише в. "Файненшъл таймс".

Изданието уточнява, че спорове и притеснения сред държавите членки заради нарастващото напрежение върху националните бюджети застрашават притока на финансова помощ за Киев. Брюксел иска да му бъдат отпуснати още 86 милиарда евро, чрез които, от една страна, да облекчи натиска върху своя бюджет, и от друга, чрез тях да бъде гарантирана финансова помощ за Украйна за срок от четири години.

Според събеседници на изданието обаче държавите членки са разделени по въпроса, което е породило призиви за намаляване на исканата сума и предоставяне на европейските столици на повече време за обмисляне на искането.