site.btaБелга: Избори 2024 - Възходът на крайната десница в Белгия

Крайнодясната "Вламс беланг" (Фламандски интерес) се изкачва рязко в социологическите проучвания и става най-голямата партия в Белгия. Изненадващото им завръщане накара мнозина да се чудят дали десетилетният политически пакт никога да не се сътрудничи с партията ще се запази и след изборите през 2024 г., предаде белгийската информационна агенция Белга. 

Според последните социологически проучвания антиимигрантската партия може да спечели до 23% от гласовете във Фландрия. Това би я превърнало в най-голямата партия както в региона, така и в Белгия, с прогнозни 22 от общо 150 места във федералния парламент. 

Тъй като на 9 юни 2024 г. в Белгия ще се проведат европейски, федерални и регионални избори, забележителният възход на партията предизвиква вълнения. Въпреки че за по-малко от година може да настъпят много промени, възходът на "Вламс беланг" изглежда устойчив. През последните четири години във Фландрия партията не е събирала по-малко от 20% от гласовете.

Издигането на "Вламс беланг" от неособено известно движение до успешна политическа сила за по-малко от десетилетие е поразително, но не и безпрецедентно. Партията има дълга история на спадове и върхове, като всеки връх кара другите партии да търсят начини да предотвратят идването ѝ на власт.

Черната неделя

"Вламс беланг" е основана през 1979 г. под името "Вламс блок". Партията е радикален отцепник от Фолксюни – движение, защитаващо голям спектър от интереси, което се застъпва за по-голяма фламандска автономия. Докато Фолкюни все повече се задоволяваше с търсенето на повече регионална власт в рамките на федералната държавна структура, единственият приемлив път напред за "Вламс блок" бе фламандският сепаратизъм.

Първоначално партията води кампания единствено за фламандска независимост, но получава по-широка обществена подкрепа, когато започва да се фокусира върху имиграцията. Тя е сред първите от вълната европейски крайнодесни партии, които се възползват от антиимигрантските настроения през 80-те години на ХХ век. "Вламс блок" започва да разпространява антиислямска програма, представяйки мигрантските общности от страни като Турция и Мароко като заплаха за фламандската идентичност.

Партията остава сравнително малка, но острите ѝ позиции изнервят все повече политическата върхушка. След първия ѝ успех на местните избори в Антверпен в края на 80-те години на ХХ в. всички останали фламандски партии подписват създаването на "санитарен кордон" срещу "Вламс блок". Те се съгласяват никога да не си сътрудничат с партията заради незачитането на човешките права и демократичните принципи.

"Вламс блок" прави първия си пробив на национално ниво на изборите през 1991 г., като от две места във федералния парламент достига до 12 и става най-голямата партия в избирателния район Антверпен. Неочакваната ѝ победа, наречена "Черната неделя", шокира белгийското общество. Тя накара другите политически сили да затвърдят санитарния кордон с резолюция във фламандския парламент.

Възход, убеждение и падение

Докато кордонът държи "Вламс блок" извън властта, партията продължава да набира популярност. До 2004 г. тя си осигурява 24% от гласовете във Фландрия. Същата година тя е осъдена за нарушаване на белгийския закон за борба с расизма, когато съдията посочва в мотивите си, че "Вламс блок" "явно и систематично подбужда към дискриминация". 

Съдебното решение забранява на "Вламс блок" да участва в избори. Въпреки това само пет дни след присъдата партията се появява отново под друго  име. Нищо не пречи на същите политици да се кандидатират отново под знамето на "Вламс беланг" . Партията не променя почти нищо освен името си, макар че сега си дава вид на по-конформистка, за да избегне нова присъда. 

През следващото десетилетие популярността на партията рязко спада. Успехът ѝ е осуетен от нова, по-умерена алтернатива за десните избиратели. Фламандската националистическа партия "Нов фламандски алианс" се превръща в електорална сила, която все повече отнемаше гласове от "Вламс беланг". Последната спечели само 3,67% от националния вот през 2014 г. 

Но най-ниската точка се оказа и началото на нов подем. Малко след поражението през 2014 г. начело на партията застава 27-годишният Том ван Грикен. Младият лидер с опит в областта на рекламата е член на партията от 13-годишна възраст. Под негово ръководство партията е готова за завръщане, точно когато миграцията е на път да заеме централно място в дневния ред на Европа. 

Бежанската криза

През 2015 г. Европа е в навечерието на бежанската криза. Бежанците и мигрантите от страни като Сирия, Афганистан и Ирак започват да пристигат на европейския бряг в значително увеличен брой. Хиляди хора се давят, опитвайки се да достигнат континента през Средиземно море.

Кризата връща основната дейност на "Вламс беланг" на първо място в политическия дневен ред. Тъй като Европа се бори да се справи с бежанския поток, десните популистки партии получават повсеместна подкрепа из целия континент. 

През следващите години популярността на "Вламс беланг" се колебае между 7 и 13% във Фландрия. Успехът на партията е обратен на този на "Нов фламандски алианс", тъй като по-умерената дясна партия също затвърждава позицията си по отношение на миграцията. "Вламс беланг" се възползва от новите антиимиграционни настроения едва на изборите през 2019 г. 

През 2019 г. "Вламс беланг" става втората по големина партия във Фландрия с 21% от гласовете. С новия ѝ успех и по-изчистен имидж започват да се появяват и първите пукнатини в десетилетния "санитарен кордон". По време на преговорите за съставяне на следващото фламандско правителство лидерът на "Нов фламандски алианс" Барт де Вевер два пъти кани крайнодясната партия на разговори.

Избори през 2024 г.

В крайна сметка "Нов фламандски алианс" сформира фламандско правителство без "Вламс беланг". Въпреки че изглеждаше още по-невероятно партията да се присъедини към федералното правителство, успехът на крайнодясната партия през 2019 г. също направи федералните преговори по-напрегнати от всякога. На изгубилите от влиянието си центристки партии им бяха необходими 493 дни, за да изградят постоянно федерално правителство.

Тъй като "Вламс беланг" продължава да се разраства, а наболелият въпрос е дали санитарният кордон ще се запази и през 2024 г. Докато повечето партии остават решителни, позицията на "Нов фламандски алианс" е по-неясна. Някои политици от "Нов фламандски алианс" намекнаха, че биха обмислили да обединят усилията си, ако "Вламс беланг" изпили най-острите си ръбове. 

"Ако "Вламс беланг" си изчисти боклука, защо не?", заяви през май лидерът на "Нов фламандски алианс" Барт де Вевер, когато "Зонтаг" го попита дали някога би управлявал заедно с партията. 

"Но докато тази партия толерира екстремисти, които постоянно обиждат и нанасят удари под кръста, тя сама ще се изложи. В деня, в който определи надежден курс за прекратяване на това, тя може да се присъедини към правителството", допълни той. 

Място във властта

Възможно ли е амбивалентността в "Нов фламандски алианс" да доведе до място в правителството за "Вламс беланг"? Дори ако "Нов фламандски алианс" отстъпи, влизането на "Вламс беланг" във властта далеч не е сигурно. Въпреки че двете партии заедно имат впечатляващите 45% във фламандските проучвания, те все още не формират мнозинство във Фландрия. И изглежда малко вероятно те да успеят да убедят трета партия да състави фламандско правителство заедно с тях.

Водите са още по-дълбоки на федерално ниво, където фламандските политически сили делят масата за преговори с партии, които се кандидатират на избори във френскоговорящата част на страната. Във Валония, където избирателите традиционно клонят по-скоро наляво, няма крайнодясна партия. Центристките движения в южната част на страната са изправени пред различно политическо предизвикателство - неотдавнашния възход на крайнолявата Белгийска работническа партия. 

Макар и да изглежда, че "Вламс беланг" стои надалеч от властта, победата на партията през 2024 г. все пак може да има дългосрочни последици. Както на федерално, така и на регионално равнище, тази партия би могла да се превърне в основен източник на парламентарна подкрепа за редица десни популистки политики. Електоралният ѝ успех би могъл също така да върне в политическия дневен ред въпроса за по-голяма фламандска автономия или дори независимост.

(Тази информация се разпространява от БТА по договор с белгийската агенция Белга)