site.btaЕФЕ: Чили иска от САЩ повече документи за преврата от 1973 г.

ЕФЕ: Чили иска от САЩ повече документи за преврата от 1973 г.
ЕФЕ: Чили иска от САЩ повече документи за преврата от 1973 г.
Демонстрант носи портрета на Салвадор Алиенде по време на миналогодишна демонстрация, отбелязваща годишнината от преврата от 1973 г. Снимка: АП

С наближаването 50-годишнината от преврата, който свали избрания президент на Чили и доведе до 17-годишно управление на военната хунта, посланикът на Сантяго в САЩ иска от правителството на Джо Байдън да разсекрети документи, които биха могли да хвърлят светлина върху връзката на Вашингтон със събитията от 11 септември 1973 г., предава испанската новинарска агенция ЕФЕ. 

"Все още не знаем какво е видял президентът Ричард Никсън на бюрото си сутринта в деня на военния преврат", заяви посланик Хуан Габриел Валдес в интервю за ЕФЕ.

Валдес, който е и бивши външен министър на Чили официално, е поискал Байдън да публикува документи, отнасящи се до разговорите в Овалния кабинет по отношение на Чили в периода между 1973 и 1974 г.

"Има подробности, които ни интересуват. Те са важни, за да можем да пресъздадем собствената си история", каза дипломатът, като изрази увереност, че искането ще бъде удовлетворено.

"Това се случи с президента Обама и не виждаме защо да не се случи и с президента Байдън", посочи Валдес. 

Няма доказателства, че Никсън е участвал пряко в пуча на генерал Аугусто Пиночет срещу президента социалист Салвадор Алиенде, който се самоубива, докато войници щурмуват президентския дворец.

Но хиляди документи, разсекретени през последните 30 години, показват интензивността на враждебността, която Никсън и съветникът по националната сигурност Хенри Кисинджър са изпитвали към Алиенде.

В стремежа си да попречи на Алиенде да встъпи в длъжност, Белият дом подкрепя заговор, в резултат на който е отвлечен и убит тогавашният командващ въоръжените сили на Чили генерал Рене Шнайдер, а след като социалистът Аленде става президент, ЦРУ работи за подкопаване на неговото правителство.

Въпреки това много неща остават неизвестни, тъй като много от документите, включително тези от деня на преврата, са силно редактирани.

"Искаме да ги видим и да можем да ги прочетем, за да разберем какво точно се е случило в главите на тези, които са управлявали Съединените щати в онази епоха", каза Валдес.

Бащата на посланика, Габриел Валдес (1919-2011 г.), е бил откровен критик на диктатурата на Пиночет и е изиграл важна роля за възстановяването на демокрацията през 1990 г.

Хуан Габриел Валдес заяви, че макар и да не иска извинение, САЩ трябва да бъдат по-открити за степента на своето участие в преврата в Чили.

"Съединените щати трябва да изразят по възможно най-ясния начин, че носят отговорност за отслабването на чилийската демокрация още от времето преди Алиенде", каза той пред ЕФЕ в кабинета си.

Дори и с редакциите и пропуските, разсекретените по-рано документи показват, че правителството на САЩ е финансирало стачки и саботажи, за да навреди на правителството на Алиенде, каза посланикът.

Правителството на президента Габриел Борич иска отбелязването на годишнината от преврата да бъде момент на единство, но продължаващото нежелание на чилийската десница да осъди пуча е доказателство, че страната все още изпитва трудности при лекуването на раните, каза Валдес.

Дипломатът е запознат от първа ръка с терора на Пиночет.

В средата на 70-те години Валдес работи с бившия министър от кабинета на Алиенде Орландо Летелие в Института за политически изследвания във Вашингтон.

Летелие е държан в плен и измъчван от режима на Пиночет в продължение на 12 месеца, преди да бъде освободен при условие, че напусне Чили.

През септември 1976 г. хунтата отнема чилийското гражданство на Летелие, а тайната полиция на режима на Пиночет окачествява ролята му на опозиционер в чужбина като изключително опасна.

Валдес е трябвало да придружи Летелие до офиса му сутринта на 21 септември 1976 г., но се налага да остане вкъщи с децата си.

В 9:00 ч. сутринта той получава телефонно обаждане, в което го информират, че Летелие и неговата асистентка Рони Мофит, гражданка на САЩ, са загинали, когато автомобилът им се е взривил само на няколко пресечки от Белия дом.

Разследването на ФБР, продължило повече от десетилетие, установява, че убийството е извършено от чилийските тайни служби (DINA) с помощта на кубински изгнаници, настроени срещу Кастро.

(Тази новина се разпространява по споразумение между БТА и ЕФЕ)

/НВ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 13:56 на 02.05.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация