На референдум в Мали, произведен на 18 юни, гласоподавателите одобриха промени в конституцията на страната с 97% от гласовете, съобщи ЦИК на западноафриканската страна. Регионални сили и управляващата военна хунта в Мали, която свърши повечето работа по организирането и провеждането на референдума и го подкрепяше, заявиха, че той ще проправи пътя към произвеждане на избори през февруари 2024 г. и връщане към гражданско управление, посочва Ройтерс.
Избирателната активност е била 39,4% от 8,4 милиона регистрирани гласоподаватели в страната, съобщи ръководителят на избирателната комисия Мустафа Сисе.
Някои от предложените клаузи в новата конституция, изготвена от преходен съвет, са спорни, като според техните привърженици те ще укрепят крехките политически институции, а според противниците им - ще дадат твърде много власт на президента.
Регионални африкански органи и ООН обаче разглеждат самия референдум като важен тест за желанието на хунтата да продължи общонационалния демократичен процес, особено в момент, когато ислямистки бойци засилват нападенията си.
Полковник Асими Гоита, който преди близо три години пое контрола над западноафриканската страна, заяви пред малийците, че подкрепяният от него проект за конституция "предвижда по-добре организирана изпълнителна власт", съобщи Асошиейтед прес.
Проектът за конституция предвижда създаване на двукамарен парламент - Национално събрание и Сенат. Досега страната е имала само Народно събрание. Проектът също така предвижда укрепване на правомощията на президента на Мали - стъпка, която предизвика много политически дебати. Действащата конституция от 1992 г. гласи, че "правителството определя и провежда политиката на нацията". В новата конституция правителството "провежда политиката на нацията, определяна от президента".
Гоита и неговата хунта обещаха бързо завръщане към демокрацията, след като свалиха от власт президента през август 2020 г., възползвайки се от нарастващото разочарование на малийците от неспособността на правителството да спре насилието на ислямистките екстремисти.
Девет месеца по-късно обаче полковникът от армията затвърди властта си чрез втори преврат, който отстрани преходните лидери. Международната общност настоява за произвеждане на избори, но хунтата заяви, че, наред с други стъпки, трябва да преразгледа конституцията, преди да пристъпи към тях.
Сега правителството на Мали обещава да произведе избори през февруари 2024 година. Забавянето обаче вече допринесе за влошаване на отношенията с международните партньори. Франция, някогашният колонизатор в тази част на Африка, в крайна сметка изтегли войските си, които се сражаваха срещу ислямските екстремисти в продължение на девет години в опит да стабилизират страната.
Напрежението се увеличи и по отношение на присъствието на ООН в Мали, където мисията на организацията е разположила около 15 000 миротворци. Дни преди произвеждането на референдума министърът на външните работи на Мали Абдулайе Диоп заяви пред Съвета за сигурност на ООН, че тези сили трябва да напуснат страната незабавно. Високопоставеният дипломат добави, че мироопазващите сили са се провалили в своята продължаваща от десетилетия мисия.
Неочакваното искане на Мали предизвика опасения, че страната може да изпадне в още по-голям хаос на фона на ислямисткото въстание и възможното възобновяване на сепаратистки бунт на туарегското население, коментира Ройтерс.
Мисията на ООН твърди, че работата ѝ е спъвана от ограничения върху въздушните и наземните ѝ операции, откакто управляващата хунта в Мали обедини усилията си с руската частна военна компания "Вагнер" през 2021 година. Това ограничава нейната ефективност срещу ислямистките бунтовници, които пуснаха корени в страната преди десетилетие и оттогава се разпространиха в цяла Западна Африка.
Въпреки ограниченията военните сили на ООН удържат линията в градове в северната част на страната, включително Гао и Тимбукту, които са обкръжени от ислямистки бойци. Те патрулират в лагерите за разселени хора, които често стават обект на нападения, и осигуряват медицинска евакуация за недостатъчно добре оборудваната армия на Мали. Освен това те помагат при преговорите с бунтовниците, ръководени от туарегите в северната част на Мали, които прекратиха сепаратисткото си въстание след Алжирското споразумение, договорено през 2015 година.
Не е ясно колко бързо войските на ООН могат да напуснат страната. Но ако и когато го направят, в Мали ще останат само около 1000 войници на "Вагнер", които да се борят срещу бойците, свързани с "Ислямска държава" и Ал Каида. Ислямистките бойци вече са избили хиляди цивилни и войници и контролират големи територии в пустинната северна и в централната част на Мали.
"Ако си тръгнат, ще има анархия и гражданска война, от което особено ще пострадат цивилните и слабите. Ако останат, ще бъдат почти изцяло дискредитирани", казва Ахмеду Улд Абдала, бивш външен министър на Мавритания, който е бил високопоставен служител на ООН в Западна Африка, а сега ръководи регионален мозъчен тръст.
Отношенията между ООН и хунтата в Мали напоследък са все по-лоши. Бамако искаше мисията на ООН да се трансформира в по-активна бойна сила, която да се противопостави на ислямистката заплаха, но според организацията това не е част от нейните задачи. Междувременно представителите на ООН настояваха за по-големи правомощия за защита на цивилното население и за разследване на предполагаеми нарушения на правата на човека от страна на бойците, армията, а напоследък и на "Вагнер".
Отношенията достигнаха точката на пречупване миналия месец, когато разследващи от ООН публикуваха доклад, обвиняващ армията и "въоръжени бели мъже" в избиването на 500 души в град Мура през март 2022 година. Мали, Русия и "Вагнер" отричат да са извършили неправомерни действия в Мура или срещу цивилни граждани където и да било на територията на страната.
В отговор на искането за изтегляне от Мали ръководителят на мисията на ООН в страната Ел-Гасим Уан заяви пред репортери, че миротворците могат да действат единствено със съгласието на приемащата страна. Без това мисията "е невъзможна", добави той.
"Заплахата от възобновяване на насилието с бившите сепаратисти отново надвисва", посочва Иван Гишауа, старши преподавател в брюкселския Институт за международни изследвания. "Освен загубата на силите за сигурност, оттеглянето на разследващите екипи на ООН ще увеличи и риска от безнаказаност за нарушения на правата на човека", смята той.
Мисията на ООН обаче така и не успя да се противопостави на вълната от критични публикации в интернет и загуби битката за общественото мнение в Мали. По данни на неотдавнашно социологическо проучване, проведено от германската политическа фондация "Фридрих Еберт" сред близо 2300 малийци, 72% от респондентите обвиняват силите на ООН, че не са защитили цивилното население. Над 90% заявяват, че имат доверие на Русия, че ще подкрепи Мали в борбата срещу ислямистите.
Междувременно министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров припомни, че Мали е една от страните, които официално са поискали от "Вагнер" да осигури безопасността на техните ръководители, предаде ТАСС. Подобно предложение, каза той, е дошло на правителствено ниво, "в момент, когато французите и другите европейци просто изоставят Мали, закриват присъствието на антитерористичните си контингенти там, затварят военните бази, които са предназначени да засилят борбата с тероризма, и просто ги оставят да се изправят срещу бандитите".
Лавров също така призова към скептицизъм по отношение на съобщенията в американски медии за паника, която уж е обхванала Африка заради последните събития в Русия. "Силно препоръчвам все пак да се замислим за кого работят тези портали и от какво нищожно значение е за тях да бъдат носители на факти в сравнение с желанието им да служат на своето ръководство, на тези, които определят идеологията и практическите действия на колективния Запад", подчерта той.
