site.btaПерспективите на Казахстан в новия геополитически пейзаж
MINF 13:30:31 10-02-2022
DI1327MI.011
Казахстан - конфликт - икономика - прогнози
Перспективите на Казахстан
в новия геополитически
пейзаж
Москва, 10 февруари /Александър Савелиев от РЕГНУМ/
Януарските събития в Казахстан имат съвсем очевидно международно измерение. Краткосрочното подпомагане на законния президент Касъм-Жомарт Токаев от страна на Организацията на договора за колективна сигурност (ОДКС) е само един от факторите, формиращи новия геополитически пейзаж на региона.
Независимо колко са били справедливи продължаващите социални протести в Казахстан, във всяка ситуация винаги се намират външни играчи, преследващи единствено собствени користни интереси.
Суровинната икономика на Казахстан почти изцяло (близо 70-80 на сто) е в ръцете на западни корпорации, тяхно е фактически и правото на собственост. Цветната и черната металургия и петролният отрасъл, осигуряващи лъвската част от казахстанския износ, още от средата на 90-те са притежание или директно се управляват от спекулативния капитал на западни транснационални корпорации. Реформите, провеждани тогава под патронажа на Нурсултан Назарбаев и под красиви лозунги за повишаване на ефективността и привличане на западни инвестиции с цел модернизация на производството, на практика се превърнаха в узаконен неоколониален грабеж.
Стигаше се дотам, че директори и собственици на прочути предприятия от най-големите като Уст-Каменогорския оловно-цинков комбинат, като медните комбинати в Джезказган и Балхаш ставаха протежета на компании трейдъри. Прекупвачи на продукцията на тези предприятия, строени още по времето на Съветския съюз, те се разпореждаха и със съдбите на самите предприятия и работниците, и с политиката на Казахстан. Не беше по-добро и положението в петролногазовия отрасъл. Семейството на бившия член на Политбюро на ЦК на КПСС впрочем получаваше в съвсем колониален дух разни "дрънкулки" под формата на дворци - убежища на Запад и многомилиардни сметки в западни и други банки.
Щом страната бе оглавена от Токаев, на дневен ред дойде въпросът за властта и собствеността. За новия президент на Казахстан бе невъзможно да носи отговорност и да продължава политиката на своя предшественик без реални икономически лостове. Кланът на Назарбаев беше свикнал с трохите от масата на транснационалните корпорации, устройващи гуляи за сметка на обедняващ Казахстан. Международният спекулативен капитал, окупирал огромната страна, не смяташе, както не смята и днес, да се отказва от извоюваното си положение. Конфликтът бе неизбежен.
Доколко решително ще отнема Токаев влиянието от назарбаевския клан и реалните му господари - само времето ще покаже. Новият президент ще преразпределя икономическото и политическото влияние в страната, за да запази и укрепи собствената си власт. Като човек, работил дълго в Китай и нуждаещ се от външна подкрепа, Токаев - постепенно и не без проблеми - ще замества навярно западното външно влияние с китайско. Русия ще си остане военнополитически чадър за постсъветското пространство, но заради собствената си икономическа слабост и висока международна токсичност не ще може да конкурира нито Запада, нито Изтока.
Мащабната нова подялба в Казахстан има обективен характер и се върши донякъде по принуда; борбата между отдавна формирания клан на Назарбаев и новия клан на Токаев едва започва. Западът и Китай се вкопчват в решителна схватка за изобилните природни ресурси на страната. Анкара с идеята й за "тюркския свят" отдавна вече е включила целия регион в своята зона на интереси. Военнополитическата и религиозната съставка на конфликта, продължаващ в Казахстан, отразяват същината му само отчасти.
Конфликтът в Казахстан е от комплексен характер и представлява регионална заплаха, никоя глобална сила или съседна страна не може да си позволи да го пренебрегне. Русия като водеща държава в многобройни интеграционни обединения - ОНД, Евразийската икономическа общност и ОДКС - трябва да убеди ръководството и гражданите на Казахстан, че е целесъобразно да се развива по-тясно икономическо сътрудничество. Ако бъдат създадени основи за социална справедливост, именно тясно сътрудничество, а не изпращане на войски, ще съдейства за умиротворяване на държавата и гарантиране на сигурност по дългата 7600 км руско-казахстанска граница. Външното въздействие върху Казахстан ще расте дотолкова, доколкото проявява решителност Касъм-Жомарт Токаев. Военнополитическите и националистическите предизвикателства все още са актуални за страната.
/БТА/
Андрей Шарков/
/ДБИ/
DI1327MI.011
Казахстан - конфликт - икономика - прогнози
Перспективите на Казахстан
в новия геополитически
пейзаж
Москва, 10 февруари /Александър Савелиев от РЕГНУМ/
Януарските събития в Казахстан имат съвсем очевидно международно измерение. Краткосрочното подпомагане на законния президент Касъм-Жомарт Токаев от страна на Организацията на договора за колективна сигурност (ОДКС) е само един от факторите, формиращи новия геополитически пейзаж на региона.
Независимо колко са били справедливи продължаващите социални протести в Казахстан, във всяка ситуация винаги се намират външни играчи, преследващи единствено собствени користни интереси.
Суровинната икономика на Казахстан почти изцяло (близо 70-80 на сто) е в ръцете на западни корпорации, тяхно е фактически и правото на собственост. Цветната и черната металургия и петролният отрасъл, осигуряващи лъвската част от казахстанския износ, още от средата на 90-те са притежание или директно се управляват от спекулативния капитал на западни транснационални корпорации. Реформите, провеждани тогава под патронажа на Нурсултан Назарбаев и под красиви лозунги за повишаване на ефективността и привличане на западни инвестиции с цел модернизация на производството, на практика се превърнаха в узаконен неоколониален грабеж.
Стигаше се дотам, че директори и собственици на прочути предприятия от най-големите като Уст-Каменогорския оловно-цинков комбинат, като медните комбинати в Джезказган и Балхаш ставаха протежета на компании трейдъри. Прекупвачи на продукцията на тези предприятия, строени още по времето на Съветския съюз, те се разпореждаха и със съдбите на самите предприятия и работниците, и с политиката на Казахстан. Не беше по-добро и положението в петролногазовия отрасъл. Семейството на бившия член на Политбюро на ЦК на КПСС впрочем получаваше в съвсем колониален дух разни "дрънкулки" под формата на дворци - убежища на Запад и многомилиардни сметки в западни и други банки.
Щом страната бе оглавена от Токаев, на дневен ред дойде въпросът за властта и собствеността. За новия президент на Казахстан бе невъзможно да носи отговорност и да продължава политиката на своя предшественик без реални икономически лостове. Кланът на Назарбаев беше свикнал с трохите от масата на транснационалните корпорации, устройващи гуляи за сметка на обедняващ Казахстан. Международният спекулативен капитал, окупирал огромната страна, не смяташе, както не смята и днес, да се отказва от извоюваното си положение. Конфликтът бе неизбежен.
Доколко решително ще отнема Токаев влиянието от назарбаевския клан и реалните му господари - само времето ще покаже. Новият президент ще преразпределя икономическото и политическото влияние в страната, за да запази и укрепи собствената си власт. Като човек, работил дълго в Китай и нуждаещ се от външна подкрепа, Токаев - постепенно и не без проблеми - ще замества навярно западното външно влияние с китайско. Русия ще си остане военнополитически чадър за постсъветското пространство, но заради собствената си икономическа слабост и висока международна токсичност не ще може да конкурира нито Запада, нито Изтока.
Мащабната нова подялба в Казахстан има обективен характер и се върши донякъде по принуда; борбата между отдавна формирания клан на Назарбаев и новия клан на Токаев едва започва. Западът и Китай се вкопчват в решителна схватка за изобилните природни ресурси на страната. Анкара с идеята й за "тюркския свят" отдавна вече е включила целия регион в своята зона на интереси. Военнополитическата и религиозната съставка на конфликта, продължаващ в Казахстан, отразяват същината му само отчасти.
Конфликтът в Казахстан е от комплексен характер и представлява регионална заплаха, никоя глобална сила или съседна страна не може да си позволи да го пренебрегне. Русия като водеща държава в многобройни интеграционни обединения - ОНД, Евразийската икономическа общност и ОДКС - трябва да убеди ръководството и гражданите на Казахстан, че е целесъобразно да се развива по-тясно икономическо сътрудничество. Ако бъдат създадени основи за социална справедливост, именно тясно сътрудничество, а не изпращане на войски, ще съдейства за умиротворяване на държавата и гарантиране на сигурност по дългата 7600 км руско-казахстанска граница. Външното въздействие върху Казахстан ще расте дотолкова, доколкото проявява решителност Касъм-Жомарт Токаев. Военнополитическите и националистическите предизвикателства все още са актуални за страната.
/БТА/
Андрей Шарков/
/ДБИ/
news.modal.header
news.modal.text