ОБЗОР

site.btaИзборите в Италия са тест за лидера на италианската левица Енрико Лета

Изборите в Италия са тест за лидера на италианската левица Енрико Лета
Изборите в Италия са тест за лидера на италианската левица Енрико Лета
снимка: АП

Предсрочните парламентарни избори в Италия, които ще се проведат тази неделя, не са само важно изпитание за основната фигура в предизборната дясна коалиция - Джорджа Мелони, лидерката на партията "Италиански братя",  но и тест за основната фигура в лявата предизборна коалиция - Енрико Лета, лидера на Демократическата партия. Докато за Мелони въпросът на тези избори е дали ще стане следващ премиер на Италия и първата жена на този пост, то за Лета въпросът е дали левицата ще успее да мобилизира и онези, които до последно казват, че няма да отидат да гласуват, или все още не знаят за кого ще гласуват, и дали това евентуално ще й помогне да се доближи до планираното  постижение на десницата. Ако това не стане, оставането на Енрико Лета начело на демократите е под въпрос.

Енрико Лета за разлика от лидерите на партиите в дясната коалиция и в центъра - Силвио Берлускони, Матео Салвини, Джорджа Мелони и Матео Ренци - доскоро не беше чак толкова натрапчива фигура. Около личността му няма скандали и полемика, които да фокусират върху него постоянно медийното внимание. А гласът му започна да се чува ясно и твърдо едва от началото на предизборната кампания тази година.

Лета е роден на 20 август 1966 г. в Пиза, в областта Тоскана. Като дете живее за известно време в Страсбург, във Франция. Завършва политически науки в университета в Пиза и има богата кариера на преподавател в различни висши учебни заведения в Италия, но и в съседна Франция, както и в други държави.

Политическата си кариера Енрико Лета започва в италианската  Християндемократическа партия  -  доминираща в продължение на 5 десетилетия центристка и поддържаща традиционните християнски ценности политическа сила. Партията е разпусната през 1994 г. по времето, когато в Италия започва обновление на политическия пейзаж. 

На европейско ниво от Енрико Лета в периода 1991 - 1995 г. е начело на „Младежи на Европейската народна партия” -  официалното младежко крило на паневропейската Европейска народна партия, обединяваща християндемократически партии в Европа, в това число и италианските християндемократи. Оттогава Лета си остава убеден поддръжник на Европейския съюз и европейската интеграция. 

След разпускането на Християндемократическата партия в Италия Лета става част от нейния приемник Италианска народна партия.  През 1998 г. Лета става министър на комуникационните политики в правителството на Масимо Д'Алема. Тогава той е едва на 32 години и е най-младият министър в поствоенната история на страната.  Впоследствие тази титла му е отнета от Джорджа Мелони, която през 2008 г. е назначена едва на 31 години за министър на младежта  в четвъртото правителство на Силвио Берлускони. През 1999 г. Лета става министър на промишлеността, търговията и занаятите във второто правителство на Д'Алема. Запазва поста си и в следващото италианско правителство, това на Джулиано Амато, като там му е поверена и външната търговия. На изборите през 2001 г. е избран за депутат, като по това време той е вече член на новата италианска левоцентристка формация "Демокрацияа е свобода - Маргарита", в която се е вляла досегашната му Италианска народна партия.

След три години на европейските избори е избран за евродепутат. По това време той вече членува в ново левоцентристко обединение в Италия, наречено "Маслиново дърво", в което влиза и предходната партия на Лета "Демокрацията е свобода-Маргарита". Като евродепутат, Лета е член на паневропейския Алианс на либералите и демократите за Европа. Той е член и на комисията по връзки на ЕП със страните от Магреб и член на европарламентарната комисия по икономически въпроси. През 2006 г. Лета е преизбран за италиански депутат и е назначен за главен секретар на второто правителство на Романо Проди. 

През 2007 г. в Италия в лявото пространство се появява нова политическа формация Демократическата партия.  Подобно на други нови партии в Италия и тази е сформирана от сливането на няколко политически леви сили, сред които и партии, влизащи в състава на "Маслиново дърво". Лета се бори за лидерския пост на тази формация, но в крайна сметка печели Валтер Ветрони, който има по-голямо влияние по онова време в качеството му на кмет на Рим. Следва поражение на демократите на изборите през 2009 г. Тогава партията избира нов лидер - Пиерлуиджи Берсани, подкрепян от Лета. 

На изборите през 2013 г. демократите печелят, защото са се коалирали с други партии от центъра.  По това време Лета  е заместник-главен секретар на Демократическата партия. Въпреки този изборен успех цялото ръководство на партията обаче подава оставка малко след парламентарните избори, заради това че кандидатите на левоцентристите за президент на Италия - Романо Проди и Франко Марини -  претърпяват поражение при парламентарния вот за държавен глава. За да се избегне тогава блокажът, е преизбран тогавашният президент Джорджо Наполетано. Който след това възлага именно на Енрико Лета задачата да състави правителство. След сложни преговори се стига до голяма коалиция между левицата, десницата и центъра. Но отрано между париите започват търкания и правителството на Лета изглежда обречено. То обаче пада не заради коалиционните партньори, а заради вътрешнопартиен преврат в редиците на демократите. В края на 2013 г. те избират кмета на Флоренция, амбициозния Матео Ренци за партиен лидер. Той веднага започва да намеква, че правителството не може да се ръководи от човек, който не е партиен лидер на демократите. Официално Ренци все пак уверява, че няма намерение да сваля Лета от власт, но в крайна сметка през февруари 2014 г. партийните членове подкрепят предложение на Ренци за съставяне на ново правителство, тъй като това на Лета се бавело в извършването на нужните икономически реформи. Лета подава оставка и Ренци е натоварен с мандат да състави кабинет. 

След този вътрешен преврат Лета се оттегля и като депутат. Той се отказва и от членството си в Демократическата партия. През април на 2015 г. се мести в Париж, за да преподава в Университета по политически науки. После става и декан на Парижкото училище за международни дела. Преподава и в университети в Сидни и Сан Диего.  Създава също така "Политическо училище" - школа за формиране на млади италиански политици. През 2016 г. заедно с базирания в Париж мозъчен тръст "Институт Жак Делор" Лета създава училище за политически науки, фокусирано върху европейски въпроси и наречено Академия "Наша Европа". През това време организаторът на вътрешния преврат срещу него - Матео Ренци, усеща на свой гръб какво е да управляваш и да трябва да подадеш предсрочно оставка. 

На изборите през 2018 г. Демократическата партия, която е в центъра на настоящата левоцентристка предизборна коалиция, получава едва около 18,7 процента, което е доста незавидно нейно представяне. Тогава целият левоцентристки блок, в който тя влизаше, получи пък 22 процента.

Лета започва да се отново да се интересува от делата на Демократическата партия едва когато начело й застава Никола Дзингарети през 2019 г. Но приема оферта да застане отново начело на демократите едва през 2021 г. По това време партията вече е преживяла и няколко отцепвания. През 2019 г. от нея се отцепи Роберто Сперанца и създаде левоцентристкото движение "Член първи". От Демократическата партия се отцепи същата година и бившият премиер и бивш партиен лидер на демократите Матео Ренци, който създаде центристката партия "Италия Вива". 

В периода 2018 г. - 2022 г. Демократическата партия първо беше в опозиция на първото правителство на Конте, включващо антисистемното "Движение 5 звезди" и крайнодясната партия "Лига". Когато то се разпадна антисистемните започнаха преговори с демократите и така партията, въпреки че не беше спечелила изборите, стана управляваща във второто правителство на Конте. Именно на тази коалиция се падна и злощастната чест или лошия късмет да управлява страната във време на пандемия и да взима решения за локдауни, повсеместно носене на маски, рестрикции на достъпа до определени места за неваксинирани и непреболедували коронавируса. Всичко това доведе до икономически спад и в крайна сметка беше една от причините и за падането на второто правителство на Конте. Демократите обаче после влязоха и в широката управленческа коалиция на Марио Драги, точно по времето, когато Лета ги оглави. Така те де факто бяха на власт в две от последните три правителства, въпреки че не бяха спечелили последните парламентарни избори, което именно подразни десницата, която не пропуска да изтъква редовно този аргумент.

Какво вече БТА писа в предходен обзор   на настоящите избори Демократическата партия на Лета се явява в коалиция с няколко по-малки партии и коалиции. За разлика от десницата левицата така и не успя да се консолидира в толкова силен блок, колкото е този на десницата. Преговорите между левите партии и партиите от центъра се провалиха и така и не беше създадена голяма левоцентристка коалиция, която според анализатори е единственият начин да бъде спрян категоричният възход на десницата по пътя към успеха й на изборите. На тези избори в коалицията около Демократическа партия влизат левоцентристката партия "Член първи" на досегашния министър на здравеопазването Роберто Сперанца, защитаваща идеите на социалдемокрацията, екологията и европеизма, Италианската социалистическа партия и партията "Солидарна демокрация", защитаваща християнсоциалните идеи. Около тази тясна коалиция, която има обща предизборна листа и обща предизборна програма, се обединиха след сложни преговори и още няколко политически сили, някои от които са самостоятелни партии, а други по-миниатюрни коалиции, сформирани още преди сформирането на блока около демократите на Лета. На първо място сред тях е "Плюс Европа" на Ема Бонино, бившата министърка на международната търговия и европейските въпроси във второто правителство на Романо Проди и бивша еврокомисарка в средата на 90-те години на миналия век, отговаряла за въпросите на потребителите. Партията на Бонино защитава идеите на европейския федерализъм, на силния европеизъм и на либерализма, а самата Бонино е смятана за една от ключовите женски фигури в италианската политика. В широката лява предизборна коалиция влиза и създадената миналата година екологична партия "Зелена Европа-Зелени", обединила се сега предизборно с основаната през 2017 г. партия "Италианска левица", защитаваща идеите на демократичния социализъм, феминизма, умерения европеизъм, антифашизма.  В левоцентристката коалиция влиза и предизборната формация "Граждански ангажимент", родена съвсем наскоро от отцепването на членове на "Движение 5 звезди", сред които и външния министър Луиджи Ди Майо. Първоначално отцепниците се обединиха в парламентарна група, наречена "Заедно за бъдещето". Но след насрочване на предсрочните избори те сформираха предизборната формация "Граждански ангажимент", към която се присъедини и формацията "Демократичен център", защитаваща идеите на европеизма, християндемокрацията и социалния либерализъм.

За разлика от десния блок левицата не излезе с обща предизборна програма. Четирите разклонения на левия блок представиха четири програми. По-конкретно програмата на демократите на Лета, на левоцентристите на Сперанца, на социалистите и "солидарните демократи" се фокусира върху повече гаранции за гражданските права, увеличаване на заплатите, въвеждане на тринадесета заплата, борба с инфлацията, равнопоставеност на заплащането между мъже и жени, въвеждане на минимална работна заплата за работниците без колективен трудов договор, премахване на безплатните стажове, намаляване на данъчната тежест, насърчаване на екологичните политики и на политиките за използване на възобновяеми енергийни източници,  подпомагане на студентите и на младежите, плащащи наем, предоставяне на италианско гражданство на децата на имигранти до 18 години, които са посещавали италиански училища в Италия поне за 5 години, задължително образование до 18-годишна възраст, защита на правата на ЛГБТ общността, план за наемане на повече лични лекари. 

Социолозите вещаят, че десните ще получат на изборите между 46 и 48 процента. Докато за Демократическата партия, която е в центъра в лявата коалиция, те вещаят 20-21 процента. За останалите партии в лявата коалиция се прогнозират около или под 4 процента. За Лета всичко това не е предвестена загуба. Той изтъква, че Демократичната партия се е опитала да разшири тази коалиция и до центъра, но в крайна сметка това не се е случило и то не е по вина на демократите. Още в началото на преговорите за съставяне на левоцентристка коалиция стана ясно, че в нея няма да влезе центристката партия "Италия Вива" на Ренци заради отколешния спор, който той имаше с Лета. После Лета преговаряше с партията "Действие" на Карло Календа, бивш министър на икономическото развитие в правителствата на Матео Ренци и на Паоло Джентилони. Календа се съгласи на коалиция. Двамата сключиха предизборно споразумение и когато към коалицията се присъединиха  и други партии, защитаващи идеи, които не бяха присърце на Календа, той обяви, че разтрогва предизборната договорка и минава в коалиция с бившия си шеф Ренци. Това се случи въпреки предупрежденията на Лета, че създаването на трети политически полюс би било от полза за десницата, защото гласовете в левоцентристкото пространство ще се разделят между тези за левицата и тези за центъра. Сега Лета разчита на онези 40 процента избиратели, които казват, че няма да отидат да гласуват или които все още не са решили кого да подкрепят на изборите. 

Лета смята, че левицата сега е по-силна в сравнение с изборите през 2018 г., които тогава загуби драматично. "Днес ние ще възстановим италианската левица, за да не я сполети същата съдба, каквато сполетя френската левица", изтъква той. "Нашата работа е да направим така, че Демократическата партия да е в състояние да бъде алтернатива на десния популизъм", добавя той.

Според Лета Италия е изправена пред голям риск, ако остави съдбата си в ръцете на политици, които са приятели на Доналд Тръмп и на Владимир Путин. Така той визира лидерите на трите големи сили в десноцентристката коалиция  Джорджа Мелони, оприличавана на Тръмп, и Матео Салвини и Силвио Берлускони, които поддържаха близки връзки с Русия, а в случая с Берлускони и с Путин. Не веднъж през тази предизборна кампания Лета заяви, че ако тази дясна коалиция спечели, това ще е  голям риск не само за Италия, но и за Европа, припомня Франс прес "В Европа никога не е имало голяма страна, която да бъде ръководена от политически сили, ясно противопоставящи се на идеята за Европа като единна общност и подкрепящи открито идеята за една Европа на отделните нации", изтъква той. Лета подчертава, че идеята на неговата Демократическа партия за Европа е коренно противопоставяща се на идеята на италианската десница за Европа. "Нашата идея за Европа е една идея за сътрудничество, за солидарност, за решения, взети с мнозинство, без някои да налага вето и да блокира тези решения", заявява той, визирайки унгарския премиер Виктор Орбан.

Според Енрико Лета идването на един консервативен алианс на власт в Италия ще представлява директна заплаха за третата икономика в еврозоната и за средствата, които тя получава от Брюксел в рамките на европейския план за постпандемичен подем. Десницата е заложила в предизборната си програма преговори с Брюксел за ревизиране на целите в националния план на Италия за постпандемично възстановяване. Десните смятат, че за една година и половина някои цели са се променили предвид промяна в конюнктурата, дължаща се на войната в Украйна и всички последици от нея. Планът вече бе одобрен от Брюксел и Италия ще получи по него около 200 милиарда евро, като най-засегната в ЕС от пандемията страна. Но при евентуално ревизиране преговорите ще се проточат и не е ясно дали изобщо Европейската комисия ще одобри евентуални нови цели, заложени в плана. Средствата ще се забавят и от това ще пострада именно страната и нейното възстановяване, предупреждава Лета. Според него отпусканите от Брюксел средства за постпандемично възстановяване са истинско съкровище за бъдещето на Италия и предоговарянето на плана за възстановяване на страната ще е равнозначно да риск да се изгуби част от сумата.

Според Лета причините за възхода на крайната десница в Италия в лицето на "Италиански братя" на Джорджа Мелони се дължи на това, че през последните години Италия е била епицентър на кризите, засегнали цяла Европа - финансова криза, миграционна криза, кризата, причинена от пандемията, кризата, причинена от войната в Украйна. Всички тези кризи са изплашили хора, особено войната на Русия в Украйна. А крайнодесните си играят със страховете на хората и печелят точки, защото хората вярват, че те ще им помогнат за излизане от кризите, след като досегашните управляващи не са го направили. Особено от кризата, произтичаща от това, че Русия използва зависимостта от руски газ, за да прокарва интересите си. Италия е  зависима от руски газ. В последно време започна да се отърсва от тази зависимост, но тя все още е голяма, а процесът по отърсване е бавен. Русия цяло лято нарушаваше доставките на газ за Европа, като по този начин задушаваше континента и в частност Италия. Цените на газа и на горивата, а оттам и на другите стоки, скочиха точно когато политическата криза обхвана Италия. Според Лета действайки така Русия на Путин работи за победа на десницата в Италия, но и в други страни. Лета е убеден, че Русия се опитва да отслаби Европа, като я разделя чрез подкрепа,повече или по-малко имплицитна за суверенистите в различни страни членки.

Още от началото на руската инвазия в Украйна Лета предупреждаваше, че според руския президент Владимир Путин западняците са мекушави хора и затова той е предприел тази офанзива. Сходно мнение изрази и противничката на Лета - Мелони. Лета се обяви за възможно най-твърди санкции срещу Русия и подкрепи изпращането на оръжия за Украйна - точно, каквато беше и позицията на Мелони. Според Лета 24 февруари 2022 г. е нов 11 септември, който променя историята. "От самото начало не съм имал съмнения, че е необходимо да помогнем на украинския народ да окаже съпротива, защото оказването на съпротива от страна на украинския народ с помощта на конвенционални оръжия е условието да настъпи мир", каза Лета още през март. Подобни изказвания не веднъж направи и Мелони.

Що се касае до по-суровите европейски санкции към Русия, Лета припомня, че когато стане дума за газ и петрол, то дискусиите в ЕС стават трудни и винаги ще има един  "Господин не" в блока. Той визираше противопоставянето на част от санкциите от страна на унгарския премиер Виктор Орбан. "Унгария е една малка страна, но нейният капацитет да вреди е голям по въпроси, по които в ЕС е нужен единодушен вот", заяви той и думите му бяха потвърдени в края на май, когато ЕС трудно постигна компромис относно вноса на руския петрол и заради противопоставянето на Орбан дори се отказа от решението да включи в санкционния си списък руския патриарх Кирил. 

През август Лета последва примера на основната си опонентка Мелони и публикува броени дни след нея видеопослание на три езика - английски, испански и френски, в което уверяваше, че ако левицата спечели изборите в Италия, тя ще остави Италия в центъра на ЕС, припомнят Франс прес и Асошиейтед прес. Във видеото Лета отново подчертаваше опасностите, които представляват за европейската солидарност, сегашните правила на ЕС за единодушно приемане на важни решения, като например санкциите срещу Русия. Той отново визираше това, че подобно правило дава възможност на Орбан да налага вето на което и да е важно решение  и да блокира по този начин европейските действия. Лета припомняше във видеото, че Орбан действа така не само по въпроса за санкциите срещу Русия, но и по този за миграцията към ЕС. Във видеото Лета  допълваше, че Орбан е приятел и съюзник на италианската десница. Лета припомняше и, че десницата не е подкрепила при вот в Европейския парламент създаването на европейски фондове за постпандемично възстановяване на страните членки. Той припомняше и, че италианската десница е гласувала срещу подписания миналата година Договор от Куиринале за задълбочаване на сътрудничество между Италия и Франция. Във видеото по адрес на италианската левица Лета уверяваше, че Европа е част от нейното ДНК, защото италианската левица вярва, че сътрудничеството между страните и намирането на общи решения е по-добро, отколкото намирането на такива решения, които са само национални или националистически". "Ние имаме нужда от една силна Европа, ние имаме нужда от една Европа на солидарността. И всичко това може да се постигне само ако няма национализъм вътре в европейските страни", казваше още той във видеото.

По време на предизборната кампания освен че атакува всячески крайнодесните партии в дясната предизборна коалиция, Лета не пропускаше да критикува и Силвио Берлускони, който сега се обрисува като гарант на европейските ценности и на умереността в дясната коалиция. Лета припомня, че Берлускони, който е бил четири пъти премиер на Италия, е оставил тежко икономическо наследство и една страна на ръба на пропастта.

По двата важни въпроса, вълнуващи сега Италия - миграцията и енергийните цени, Лета е за действия на европейско ниво. По-конкретно по миграционния въпрос обаче той иска да се излезе от правилото за единодушие в ЕС, налагано от досегашните европейски договори, за да не могат лидери като например Орбан да се противопоставят на каквото и да е конструктивно решение. По въпроса за енергийните цени Лета иска въвежда на таван на национално и на европейско ниво на цената на природния газ.

Дали с тези свои позиции и изказвания Лета ще успее да привлече онези, които не искат да гласуват сега или които все още не знаят за кого ще гласуват, ще стане ясно в неделя.  

 


 

/ГГ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 19:26 на 02.02.2023 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация