site.btaАПА: Австрийските въоръжени сили смятат, че има голяма опасност от война между ЕС и Русия

АПА: Австрийските въоръжени сили смятат, че има голяма опасност от война между ЕС и Русия
АПА: Австрийските въоръжени сили смятат, че има голяма опасност от война между ЕС и Русия
Австрийската министърка на отбраната Клаудия Танер. Снимка: АП/Geert Vanden Wijngaert

Австрийските въоръжени сили (Бундесхер) виждат голяма опасност от война между ЕС и Русия, предаде австрийската агенция АПА. Рискът от конфронтация е "много висок", заяви днес генерал-майор при Петер-Форхофер при представянето на доклада "Картина на рисковете 2024", изготвен от министерството на отбраната във Виена. "Това означава, че през 2024 година има голяма вероятност да преживеем хибридна война", допълни той. 

При представянето на доклада министърката на отбраната Клаудия Танер (от Австрийската народна партия) се застъпи за въоръжаването на армията и за сътрудничество между европейските страни. 

Настъпилите времена на военен "безпорядък" ще продължат да оказват влияние върху целия свят и върху Австрия "поне още две десетилетия", посочи Форхофер. Той изброи общо осем риска, които се отнасят особено силно към Австрия. По думите му става въпрос за предизвиканото от конфликти нарушаване на веригите за доставки, въздействията на миграционните потоци, кибератаките, както и кампаниите за дезинформация, чието отсъствие през настоящата изключително важна година на избори би било "крайно необичайно". Накрая австрийският военен експерт посочи и опитите на външни субекти да отслабят европейската интеграция "чрез целенасочени атаки и принуда". Целта на подобни действия е да не се допусне Европа да се превърне в основен играч в сигурността и външната политика, отбеляза Форхофер. 

В тази връзка Арнолд Камел, директор по отбранителна политика на военното ведомство, подчерта, че предстоящите избори за Европейски парламент "не трябва да се подценяват". В крайна сметка "европейската слабост да се предприемат действия", която се прояви преди евроизборите през 2014 година, "подкани" руския лидер Владимир Путин да направи първите си агресивни стъпки срещу Украйна. Ето защо трябва да се стремим преходният период след европейските избори да бъде "възможно най-кратък", допълни Камел. 

"Две хиляди и четиринайсета година бе последният момент, в който Европа трябваше да реагира", заяви военният стратег Гюнтер Хофбауер. "Трябва да станем по-остри в преценката си", настоя той. Що се отнася до Русия, "(политиците) се поддадоха на изкушението да не разпознават никакви политически намерения". Видя се обаче, че намеренията "могат да се променят в много кратки срокове", продължи Хофбауер. Той допълни, че отделните играчи трябва да се оценяват според потенциала, който имат във военната сфера, както и в други области. 

Експертите от австрийската армия се обединиха около мнението, че военните конфликти ще се увеличат, "понеже войната отново е станала измерение на политиката", както се изрази Форхофер. "Едно нещо е ясно. Те ще станат по-интензивни и повече на брой", каза високопоставеният австрийски военен. По думите му в момента се намираме в "сива зона". "Ние сме във фаза, в която все още няма война, но същевременно вече няма и мир". Тази ситуация създава необходимостта "Бундесхерът отново да бъде приведен в състояние, в което да може да участва във война". Изграждането на противовъздушна отбрана ще отнеме едно десетилетие, a войната в Украйна ще се превърне в "само един от конфликтите" след 10 или 15 години, прогнозира Форхофер. 

Министърката на отбраната Танер подчерта, че не трябва да се губи "фокусът". "Ако светът е излязъл от релсите си, ние не трябва да действаме сами", допълни тя и акцентира върху нуждата Австрия да участва в съвместни европейски проекти в областта на отбраната. "Убедена съм, че на тези рискове може да се противодейства само чрез сътрудничество", каза тя. По-конкретно Танер спомена проекта за въздушна отбрана "Въздушен щит" ("Sky Shield"). С оглед на картината в Украйна, където се води война с балистични ракети и дронове, ние не трябва да допускаме над Австрия "никаква незащитена зона", подчерта министърката. "Много съм благодарна на Германия за тази инициатива, в която участват толкова много европейски държави", допълни тя.

Танер даде висока оценка на многомилиардния пакет за въоръжаване на австрийската армия. Тя изрази задоволство и от факта, че Австрия не е въвела професионална армия. На референдума през 2013 г. австрийците взеха "много правилно и далновидно решение". Това може да се види и сега, "когато други държави мислят отново да наблегнат на задължителната военна служба", отбеляза ръководителката на австрийското военно ведомство. 

С оглед на многото предизвикателства пред сигурността Танер подчерта и необходимостта да се обърне по-голямо внимание на "духовния елемент в националната отбрана". Тя изрази загриженост за това "колко малко се оценява фактът, че живеем в демокрация, особено що се отнася до следващото поколение". В тази връзка министърката посочи утвърждаването на концепцията за всеобхватна национална отбрана в учебната програма. Докладът "Картина на рисковете 2024", по който са работили десетки експерти от различни области, също трябва да бъде предоставен на училищата и университетите, призова Танер.

Хофбауер и още четирима експерти направиха кратък обзор на регионалната сигурност.

Експертът по Русия Герхард Мангот разгледа перспективите за 2025 година и за евентуална нова украинска офанзива за прогонване на агресора. 

Гюнтер Барнет, бивш политик от Съюза за бъдещето на Австрия, който в момента заема висок пост в министерството на отбраната, се спря на въпроса дали в Близкия изток ще избухне голям пожар. Той каза, че сега трябва да се следи най-вече ситуацията в Йордания. Ако тя бъде дестабилизирана, Иран би могъл да вкара оръжия по сухопътни канали на Западния бряг, където палестинци и израелци живеят врата до врата. 

Експертите в областта на отбраната Антония Вит и Мари Жанин Калик заявиха, че не виждат добри перспективи за бъдещето на конфликтните региони в Африка и Западните Балкани. Според Калик обаче рискът от война в триъгълника Сърбия – Босна – Косово е малък, тъй като възможността за присъединяване към ЕС може да окаже стабилизиращ ефект в това отношение. По думите ѝ, ако възникнат големи трудности, сръбският президент Александър Вучич ще вземе решение в полза на европейското бъдеще на страната си. 

(Новината се разпространява по споразумение между БТА и АПА)

 

/ПЙ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 09:22 на 17.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация