Десноцентристката коалиция на италианския премиер Джорджа Мелони понесе двойно изборно поражение на 18 ноември. След двудневно гласуване за областен управител и областна администрация в италианските области Емилия-Романя и Умбрия, снощи стана ясно, че в тях побеждават кандидатите на широката левоцентристка коалиция, която всички основни партии, противопоставящи се на управляващата десница, успяха да сформират за този вот.
В областта Емилия-Романя, в северната централна част на Италия, новият областен управител ще е Микеле де Паскале. Той получи 56,77 процента от гласовете на избирателите при избирателна активност от 46,42 процента, обобщават АНСА, „РАИ Нюз“, „Ти Джи Ком 24“ и „Скай Ти Джи 24“. Зад кандидатурата на Де Паскале застанаха Демократическата партия с главен секретар Ели Шлайн, левоекологичното обединение „Съюз Зелени Левица“ и антисистемните от „Движение 5 звезди“ на бившия двукратен премиер на Италия Джузепе Конте. Няколко листи, представляващи граждански сдружения, също подкрепиха Де Паскале. Зад кандидатурата му застанаха и двете центристки партии – „Действие“ на бившия министър на икономическото развитие в правителствата на Матео Ренци и Паоло Джентилони - Карло Календа, и „Италия Вива“ на бившия премиер на Италия Матео Ренци. Двете центристки партии едно време бяха съюзници за парламентарните избори през 2022 г., но впоследствие обединението им се разпадна заради различия между лидерите им. Заедно двете центристки партии бяха в състава на центристкото и либерално европарламентарно семейство „Обнови Европа“ в деветия Европарламент, но на евроизборите през юни се явиха по отделно и не успяха да преодолеят прага за влизане в десетия ЕП. За разлика от центристките формации на парламентарните избори преди две години в лявото пространство Демократическата партия, „Движение 5 звезди“ и „Съюз Зелени Левица“ се явиха по отделно и това позволи на обединената десница да победи тогава
Взели си поука от случилото се преди две години, сега левите и центърът се сплотиха и това доведе до победата на Де Паскале в Емилия-Романя. Областта винаги е била смятана за бастион на левоцентристите. Досегашен областен управител там беше Стефано Боначини, който е председател на Демократическата партия. През юни той беше избран за евродепутат и така се стигна до предсрочни избори в Емилия-Романя. В Болоня, който е главен град на областта, живее и главният секретар на Демократическата партия Ели Шлайн, която е и италиански депутат и е най-гласовитият критик на политиките на управляващата десница.
Преглед на резултатите от гласуването в Емилия-Романя показва още, че там освен че спечели кандидатът на левоцентристите, на първо място по проценти излиза Демократическата партия с 42,94 процента. Антисистемните от „Движение 5 звезди“ получават едва 3,55 процента.
Кандидатката на обединената десница за областен управител на Емилия-Романя Елена Уголини получи общо 40,07 процента от гласовете. Но взети по отделно трите партии в управляващата коалиция на Джорджа Мелони се представят под нивото на Демократическата партия. „Италиански братя“ на Мелони получава 23,74 процента, „Форца Италия“ на вицепремиера и външен министър Антонио Таяни получава 5,62 процента. А крайнодясната партия „Лига“ на вицепремиера и министър на инфраструктурата и транспорта Матео Салвини получава 5,27 процента.
Новият областен управител на Емилия-Романя Микеле Де Паскале е роден през 1985 г. в Чезена. Завършва гимназия за природни науки и следва медицина, без да се дипломира. От семейство на политици е и затова също се захваща с политическа кариера. Кмет е на град Равена и е ръководител на провинциалната администрация на провинция Равена.
Опонентката му Елена Уголини е родена през 1959 г. в Римини. Завършва философия в университета в Болоня. По професия е преподавател. Била е заместник държавен секретар в министерството на образованието, университетите и науката в правителството на технократа Марио Монти. След това се завръща към преподаването в гимназии в Емилия-Романя, където заема и ръководни позиции.
В предизборната кампания в Емилия-Романя се включи и италианският премиер Мелони. Тя участва чрез видеоконферентна връзка на 11 ноември в заключителния митинг на десницата в Болоня. Мелони трябваше да присъства лично на проявата, но заради проточила се няколко часа среща със синдикатите относно държавния бюджет за 2025 г., тя не успя да отиде в Болоня. На заключителния митинг обаче отидоха Салвини и Таяни. По време на включването си по видеоконферентната връзка пред участниците в митинга Мелони заяви, че във всички бастиони на левицата по принцип има една политическа класа, която е толкова самоуверена, че заради тази самоувереност забравя да върши управленческата си работа на местно ниво.
Финалът на предизборната кампания в Емилия-Романя беше белязан от сблъсъци в Болоня. На 9 ноември две крайнодесни организации „Каза Паунд“ и „Патриотична мрежа“ организираха митинг в града. Това породи гнева на леви организации, които се събраха на протестно шествие и се опитаха да достигнат до мястото на митинга на крайнодесните. Така се стигна до сблъсъци между силите на реда, охраняващи крайнодясната проява, и леви активисти. Вицепремиерът Матео Салвини определи случилото се като позорно. Кметът на Болоня Матео Лепоре, който е представител на Демократическата партия, разкритикува действията на силите на реда, влезли в сблъсъци с левите активисти. Той обвини освен това десницата, че е пратила около 300 „черни ризи“ в Болоня, вместо там да дойде лично Мелони, за да чуе какви са проблемите на местното население. Лепоре направи паралел между крайнодесните активисти, дошли на 9 ноември в Болоня, с доброволческата милиция „Черни ризи“, смятана за паравоенно крило на Националната фашистка партия по времето на Бенито Мусолини. Тези думи на Лепоре породиха гнева на десницата, но и на министъра на вътрешните работи Матео Пиантедози, който каза, че е изумен от изявленията, че централната власт в Рим по някакъв начин е предизвикала сблъсъците в Болоня. Пиантедози припомни, че правителството на Мелони винаги е сътрудничело на властите на Емилия-Романя, в частност на кметството на Болоня, припомня АНСА.
Като цяло политическият климат в областта Емилия-Романя, в която освен Болоня и Равена, се намират и Римини, Парма, Пиаченца, Форли, Чезена, Ферара, Модена и Реджо-Емилия, е нагнетен заради поредица от наводнения, засегнали сериозно района в последните 19 месеца. При едно от последните наводнения пострада и самата Болоня. Лявата областна администрация на Емилия-Романя обвинява централната дясна власт в Рим, че не допринася за справяне с последиците от наводненията в региона и че няма цялостна национална стратегия за превенция на подобни бедствия в бъдеще. Централната власт обвинява лявата власт в Емилия-Романя в неефективни действия на местно ниво за възстановяване на засегнатите от наводненията райони. Прехвърлянето на топката на отговорността определено повлия върху изборните нагласи в района и се изрази в процента на въздържалите се да излязат да гласуват хора, разочаровани и от местните, и от централните власти, отбелязват италиански медии. Ситуацията напомня донякъде и настоящия конфликт между централната власт и регионалните власти на испанската област Валенсия заради катастрофалните наводнения там.
В другата италианска област, в която се гласуваше на 17 и 18 ноември, победи Стефания Пройети, кандидатката на обединената левица, която получи 51,13 процента при избирателна активност от 52,30 процента. Пройети е родена през 1975 г. в Асизи. Завършва инженерни науки в Университета в Перуджа. Специализира в промишлено инженерство и управление на енергийните системи. Пройети е също така и кметица на Асизи и ръководител на провинциалната администрация на провинция Перуджа. Зад кандидатурата й също както и в случая с Емилия-Романя, застанаха левите сили, антисистемните и центристките формации на Ренци и Календа.
Опонентката на Пройети – кандидатката на обединената десница Донатела Тезеи, е родена през 1958 г. във Фолиньо. По образование е адвокат. Член е на крайнодясната партия „Лига“. Досега тя беше областен управител на Умбрия. На тази позиция тя беше избрана през 2019 г. Тогава десницата победи в тази област в Централна Италия, която допреди това беше в ръцете на левицата. Пет години по-късно обаче десницата не успя да затвърди позициите си в Умбрия и левицата си върна контрола върху областта, а Тезеи получи 46,17 процента.
Италианският премиер Мелони участва лично на 15 ноември в последната предизборна проява на десницата в Перуджа, главен град на Умбрия, припомня АНСА. Там Мелони обеща, че ще продължи да прилага правителствената програма за борба с незаконния трафик на мигранти, в това число и споразумението с Албания за прехвърляне на определени кандидати за убежище в центрове под италианско управление на албанска територия. Тези уверения дойдоха в момент, в който няколко съдилища в различни части на Италия предприеха различни съдебни постъпки срещу споразумението. Това пък предизвика непоисканата намеса на милиардера Илон Мъск във вътрешните дела на Италия и той призова за уволнение на италианските съдии, противопоставящи се на плановете на Мелони, с която той поддържа близки отношения. Тази намеса на милиардера във вътрешните дела на Италия беше разкритикувана от левицата, от италианския президент Серджо Матарела, от неправителствени и съдебни асоциации и дори от италианския вицепремиер Таяни. Тази полемика беляза финалния етап както на предизборната кампания в Умбрия, така и на тази в Емилия-Романя.
В Умбрия резултатите от представянето на отделните партии показват, че в лявото пространство Демократическата партия получава 30,23 процента, а „Движение 5 звезди“ – 4,71 процента. В дясното пространство там „Италиански братя“ получават 19,44 процента, „Форца Италия“ – 9,69 процента, а „Лига“ – 7,7 процента.
В областта Умбрия, която е по-известна с градовете си Перуджа и Асизи и е приклещена между популярните туристически области Тоскана и Лацио, основните теми на предизборната кампания бяха транспортната свързаност, здравеопазването и опазването на околната среда.
Резултатите от вота в двете италиански провинции показаха няколко неща. Демократическата партия на местно ниво изпреварва партията на Мелони и това може да допринесе и за неин подем на национално ниво. Демократическата партия беше и втора сила в национален план на изборите за Европарламент и на парламентарните избори през 2022 г. „Движение 5 звезди“ продължава да бележи спад на местно ниво, след спада му под 10 процента на Евровота през юни. На националните избори преди две години то беше трета политическа сила с 16 процента. В дясното пространство „Форца Италия“ изпреварва „Лига“. В лявото пространство „Съюз Зелени Левица“ остава фактор в широките леви коалиции, след като се превърна в шестата партия, излъчена от Италия в десетия ЕП през юни. В центъра партиите на Календа и Ренци постигнаха сплотяване за целите на широка левоцентристка коалиция. А в по-общ план двете широки левоцентристки коалиции и в Емилия-Романя, и в Умбрия, показаха, че десницата на Мелони не е застрахована срещу изборни поражения.
Новината за двата изборни неуспеха в Емилия-Романя и Умбрия застигна Мелони в Рио де Жайнеро, където тя участва в срещата на върха на Г-20. В „Екс“ италианският премиер поздрави новите областни управители на Емилия-Романя и на Умбрия. Тя им пожела добра работа и изрази надежда, че отвъд политическите различия нейното правителство и новите областни администрации ще имат конструктивно сътрудничество, чрез което да се противопоставят на общите предизвикателства и да работят за доброто и за бъдещето на италианските общини, предаде АНСА.
Поражението поставя Мелони в неудобно положение на международната сцена, където тя полага усилия да се позиционира в централна роля в качеството й на премиер на ротационния председател на Г-7 през 2024 г. Поражението дойде и в момент на спънките от страна на италиански магистрати срещу прилагането на иновативното споразумение между Рим и Тирана за борба с незаконната миграция – един модел, който Мелони иска да популяризира в европейски и международен план. Мелони също така има амбиции да се позиционира и като силен лидер в Европа в момент, в който лидерските позиции в ЕС на френския президент Еманюел Макрон и на германския канцлер Олаф Щолц са разклатени заради вътрешнополитически противоречия.
В национален план поражението на десницата в двете италиански области става броени дни преди общонационална стачка, планирана за 29 ноември от различни синдикати в знак на протест срещу политиките и бюджетните планове на управляващите, припомня „Кориере дела сера“. За 23 и 24 ноември е насрочена пък стачка в железопътния отрасъл, белязан в последно време от закъснения, технически проблеми и нападения срещу влаков персонал, припомня „Пост“. Подобна стачка в отрасъла имаше и на 8 ноември. За 20 ноември е насрочена стачка и в здравния отрасъл, допълва „Скай Ти Джи 24“.
В Италия се долавя отново и тътенът недоволство на фермерите срещу плановете на ЕС да сключи споразумение за свободна търговия с южноамериканската организация МЕРКОСУР. Тези планове срещат недоволство у фермери и в други европейски страни, опасяващи се, че пазарът ще бъде залят от южноамериканска продукция в ущърб на европейската и че тази продукция няма да отговаря на същите стандарти за качество и безопасност като европейската, припомнят световните агенции.
Повсеместно недоволство срещу работата на управляващите в Италия беше в основата на протести в Торино на 15 ноември. Тогава протестиращи и полиция влязоха в сблъсъци на различни места в града, сред които и на централния площад „Кастело“ и пред местния клон на обществената медия РАИ. Протестиращите хвърлиха и самоделно взривно устройство, при което бяха ранени 15 полицаи. Пропалестински активисти също участваха в протеста, като подмениха пред Музея на киното в Торино италианското знаме с палестинския флаг. Италианският министър на вътрешните работи Пиантедози определи насилието в Торино като недопустимо. Той каза, че протестиращите са се опитали да щурмуват сградата на префектурата и са променили маршрута на протестното шествие, договорен с местните власти. Самата Мелони също осъди проявите на насилие в Торино и призова левицата да не се опитва да им търси оправдание, а да осъди категорично насилието срещу полицаите, вършили си работата, предаде АНСА.
В същия ден протест имаше и в Милано, където демонстранти носеха облян с червена боя портрет на Мелони. В Рим пък протестиращи срещу правителството носеха плакати, на които пишеше „Ден „Не на Мелони“ и „Нека да освободим страната“, припомня АНСА.
Протестите срещу управляващите и пораженията на десницата на двата регионални вота в Италия идват и в момент, в който все още няма решение относно италианската кандидатура за еврокомисар. Рафаеле Фито, представител на партията на Мелони и министър на кохезията, европейските въпроси, италианския Юг и националния план за устойчивост и развитие, беше номиниран от италианското правителство за еврокомисар. После Урсула фон дер Лайен обяви, че за него се отрежда поста на изпълнителен заместник-председател на Европейската комисия с ресор кохезия и реформи. Изслушването на Фито беше на 12 ноември. Тогава Фито настоя ЕС да положи възможно най-големи усилия за подкрепа на държавите по източната граница на блока пострадали чувствително от влиянието на войната в Украйна. Фито съобщи и, че ще предложи политически насоки за развитието на европейските градове, в които живеят 75 на сто от жителите на ЕС. По неговите думи е необходимо европейската политика за икономическо сближаване между държавите от ЕС да бъде опростена и бюрокрацията да бъде намалена. Политиката на сближаване разполага с една трета от бюджета на ЕС до 2027 г. и се очаква в следващия европейски бюджет отново да бъде на централно място, посочи Фито. „Не съм тук като представител на дадена политическа партия или на дадена държава от ЕС, а за да потвърдя отдадеността ми на Европа. Известни са ми изискванията към еврокомисарите и ако бъда утвърден, стриктно ще ги спазвам и винаги ще действам в интерес на ЕС и на неговите граждани“, заяви Фито на 12 ноември.
Още преди месец Мелони призова италианските евродепутати за политическо обединение в подкрепа на Фито. По този повод италиански и европейски медии отчетоха, че левите сили в ЕП не са съгласни представител на партията на Мелони, дефинирана като крайнодясна, да бъде един от шестимата заместник-председатели на ЕК. След изслушването на Фито Мелони в пост във „Фейсбук“ го поздрави за представянето му и каза, че той е демонстрирал компетентност, която му е спечелила признание сред много представители на различни европолитически семейства. Представители на италианската левица също са отчели това, за което тя им благодари. Но Мелони добави, че намира за неприемливо някои представители на Демократическата партия да искат Фито да бъде лишен от поста на заместник-председател на ЕК, което би лишило съответно Италия от възможността да има по-голямо влияние в ключови европейски отрасли като земеделието, риболова, туризма, транспорта и стратегическите инфраструктури. Мелони изрази недоумение тогава, че Демократическата партия поставя своите собствени интереси пред националните интереси. Засега оценката от изслушването на Фито се бави заедно с оценките на още петима изслушани на 12 ноември кандидати за еврокомисари. Редица медии, сред които и Франс прес и АНСА, съобщиха, че Урсула фон дер Лайен полага посреднически усилия, за да бъдат преодолени различията между левите, десните и центъра в ЕП относно Фито, но също и относно социалистката от Испания Тереса Рибера и либералката от Естония Кая Калас. Партията на Мелони не подкрепи преизбирането на Фон дер Лайен начело на ЕК през юли при гласуване по този въпрос в ЕП. А през юни по време на европейски съвет Мелони е гласувала против номинирането на Кая Калас за бъдещ дипломат номер едно на ЕС, припомнят италиански медии.
От идването си на власт през 2022 г. десницата на Мелони спечели битката срещу левицата в редица регионални избори. През 2023 г. кандидати на обединената десница победиха в надпреварата за контрола на областите Ломбардия, Лацио, Молизе, Фриули-Венеция-Джулия и на автономната провинция Тренто. През 2024 г. обединената десница спечели изборите в областите Абруцо, Базиликата и Пиемонте. Тя обаче изгуби изборите в Сардиния през януари. Тогава за първи път беше изпробван експериментът с широката левоцентристка коалиция и той се оказа успешен. Впоследствие той не можа да се приложи отново в Абруцо, Базиликата и Пиемонте поради междупартийни разногласия.
През октомври имаше избори за областен управител в северната италианска област Лигурия, в която са Генуа, Савона, Империя, Ла Специя и туристическия магнит Чинкуе Тере, съставено от петте живописни села Монтеросо ал Маре, Вернаца, Корнилия, Манарола и Риомаджоре. На изборите в Лигурия победи Марко Бучи от обединената десница. Той е роден през 1959 г. в Генуа. Завършва фармация, химия и фармацевтични технологии в Университета в Генуа и първоначално работи във фармацевтичната индустрия, а после се захваща с политика. Не е член на конкретна политическа партия, но е подкрепян от години от обединената десница и през 2017 г. печели изборите за кмет на Генуа. Година по-късно той ръководи кризата, сполетяла града след рухването на „Моста Моранди“, при което загинаха 43 души. Бучи беше и начело на комисията, която работи за изграждането на нов мост на мястото на рухналия. Той направляваше и дейностите по разрушаване на жилищни сгради в подножието на рухналия мост, по пренастаняването на техните обитатели и по превръщането на зоната под новопостроения мост в модерен парк. В тази насока усилията все още не са приключили.
Бучи победи на изборите в Лигурия с 48,77 процента. Срещу него се изправи тогава кандидатът на левицата Андреа Орландо, роден през 1969 г. в Ла Специя, завършил право и посветил се отрано на политиката в редиците на левицата. Орландо е и бивш министър на околната среда в правителството на Енрико Лета, министър на правосъдието в правителствата на Матео Ренци и на Паоло Джентилони, министър на труда и социалната политика в правителството на Марио Драги. На изборите в Лигурия той получи 47,36 процента.
След победата на Бучи Мелони заяви, че това постижение е укрепило десницата и че е знак за доверието, които гражданите на Лигурия са дали на правителството. Мелони обаче пропусна да отчете, че победата на Бучи е била с незначителна преднина пред опонента му Орландо. Това беше отчетено обаче от лидерката на Демократическата партия Ели Шлайн, която призова за още по-голямо сплотяване на левицата срещу управляващите. В Лигурия от лявата коалиция, застанала зад Орландо, липсваше партията на Матео Ренци. Причината беше, че срещу нейното присъствие в коалицията се противопостави лидерът на „Движение 5 звезди“ Джузепе Конте. Между Конте и Ренци има различия от времето, когато двамата бяха в една управляваща коалиция, от която после Ренци се отцепи, което доведе до падането на второто правителство на Конте. След провала на левицата в Лигурия Конте не наложи повече вето на Ренци да се включи в широкото левоцентристко обединение в Емилия-Романя и в Умбрия.
Резултатите от вота в Лигурия на отделните партии показа, че там Демократическата партия е получила 28,47 процента. „Италиански братя“ на Мелони е спечелила 15,08 процента. „Движение 5 звезди“ е получило 4,56 процента. „Лига“ на Салвини е спечелила 8,47 процента, а „Форца Италия“ на Таяни - 7,98 процента. Двамата кандидати в Лигурия бяха подкрепени и от редица граждански листи, включили се в лявата и дясната коалиция.
А до изборите в Лигурия, които бяха предсрочни, се стигна, след като областният управител Джовани Тоти от десницата подаде оставка заради съдебни проблеми. Тоти беше разследван заради корупция и търговия с влияние. През май той беше задържан. Оставката му дойде през юли. Тоти е заподозрян, че е получил 74 100 евро между декември 2021 г. и март 2023 г. от двама предприемачи. С тези пари той е финансирал политическите си дейности. В замяна на това той обещал подкрепа в икономическите дейности на двамата предприемачи от отрасъла на изграждане на пристанищна инфраструктура и на градоустройството. Тоти отрича да е извършвал нещо нередно, припомнят Франс прес, Ройтерс и АНСА.
Тоти е на 55 години и първоначално гради кариера в журналистиката. Работи за медийния холдинг на Берлускони „Медиасет“, преди да се впусне в политиката. Политическата си кариера той гради във „Форца Италия“ на Силвио Берлускони, на когото е и приближен. В партията той е бил политически съветник, а после е избран от нея за евродепутат. През 2015 г. печели областния вот в Лигурия и е преизбран за областен управител през 2020 г. В даден момент за Тоти се говореше, че може да е и политически приемник на Берлускони.
След ареста на Тоти през май мярката му за неотклонение беше заменена на домашен арест. На няколко пъти той поиска тази мярка да бъде отменена, за да изпълнява задълженията си на областен управител. Но неговите съюзници в десницата постепенно го изоставиха и накрая той подаде оставка. През септември Тоти постигна извънсъдебно споразумение с прокуратурата в Генуа. Сделката ще доведе до присъда от две години и един месец условно и до 1500 часа общественополезен труд за него. Тоти временно няма да може и да заема обществени длъжности. От него ще бъдат конфискувани и авоари в размер на 84 100 евро.
Обобщение от всички областни избори, произведени от идването на власт на Мелони, показва, че десницата води с 9 на 3. Десницата на Мелони изпревари левицата и на евровота. Но през 2023 и 2024 г. имаше и местни избори. През 2023 г. се гласуваше за местни власти в 790 общини, от които 19 главни града на италиански провинции, от които един - Анкона, е и главен град на италианска област Марке. В тези избори десницата спечели 10 от общо 19 гореспоменати главни провинциални центрове, а левицата постига победи в 6 от тях. За центристите останаха 3 града.
През юни на настоящата година паралелно с изборите за ЕП се гласуваше и за местни власти в 3715 общини, от които 29 бяха главни градове на провинции, като от тях 6 бяха главни градове на области. Левоцентристите постигнаха победа в 17 от тези 29 града, а десноцентристите - в 10 града. Левоцентристка и десноцентриска граждански листи получиха по един от гореспоменатите 29 града. На този вот в шестте областни центъра – Бари (Пулия), Каляри (Сардиния), Флоренция (Тоскана), Потенца (Базиликата), Кампобасо (Молизе) и Перуджа (Умбрия) победи обединената левица.
Победите на левоцентристите на областните избори в Емилия-Романя и Умбрия, плюс победата на левоцентристите и в Сардиния и доброто представяне на левицата в Лигурия и на местните избори през юни показват, както смята лидерката на италианските демократи Ели Шлайн, че ако са единни, левоцентристките сили могат да се окажат силна алтернатива на десницата на Мелони в средата на нейния управленчески мандат.
/ГГ/
news.modal.text
