„На 27 октомври 1962 г. си отиде Енрико Матеи. Един велик италианец, визионер, който преди всичко вярваше в производствената и икономическата способност на нашата страна. Един далновиден предприемач, осъзнал колко е важно това, че сътрудничеството с другите страни би създало богатства и просперитет за териториите и народите. 62 години след смъртта му неговата визия е по-жива, откогато и да е било, и неговата ангажираност с енергийната политика направлява действията на нашето правителство чрез „Плана Матеи“, една инициатива, в която ние силно вярваме, откакто встъпихме в длъжност и която ще позволи да се напише една нова страница на растеж и сътрудничество, преди всичко с партньори от африканските страни“, се казваше в пост във „Фейсбук“ на италианския премиер Джорджа Мелони по повод годишнината от смъртта на легендарния ръководител на италианския енергиен гигант ЕНИ. На него Мелони кръсти амбициозната си инициатива „План Матеи“ за развитие на Африка посредством равнопоставени двустранни партньорства, които в дългосрочен план ще доведат до възпиране на незаконната имиграция оттам към Европа. А темата за миграцията се превърна в червената нишка на дипломацията в ерата на Мелони.
На 29 и 30 октомври Мелони посети Либия. В рамките на визитата тя участва в Италиано-либийския икономически форум, първия, който Италия организира в Либия от повече от десетилетие. Мелони се срещна се с либийския премиер Абдел Хамид Дбейба. Двете страни обявиха, че от януари догодина италианският авиопревозвач „ИТА Еъруейс“ ще поднови полетите между Италия и Либия. Рим и Триполи обявиха скорошно стартиране на проекта за изграждане на крайбрежна магистрала с дължина 1800 километра, предадоха АНСА и Франс прес. Този път ще свързва Мусаид, на границата на Либия с Египет, с Рас Джедир при границата на Либия с Тунис. Проектът датира от повече от 15 години и е част от широкообхватното двустранно споразумение за приятелство, подписано още през 2008 г. в Бенгази, припомня „Адженция Нова“. Съгласно договора Италия би трябвало да предостави 5 милиарда долара на Либия за изграждането на пътя, известен и като „Магистрала на мира“. Вътрешният конфликт в Либия след падането от власт на либийския лидер Муамар Кадафи през 2011 г. обаче досега възпрепятстваше стартирането на работата по проекта.
Визитата за Мелони в Либия подчертава желанието на нейното правителство да задълбочи стратегическите връзки с Триполи и със Северна Африка в по-широк план, като фокусът на тези връзки е икономическото сътрудничество и контрола на миграцията, отбелязват АНСА и „ИЮ Актив“. В изявление италианското правителство определи като много важно посещението на италианския премиер в Либия, допълва Франс прес. Мелони акцентира в Триполи, че това е нейна четвърта визита, откакто дойде на власт през 2022 г. Пред участниците в Италиано-либийския бизнес форум в Триполи Мелони подчерта, че тези чести посещения в тази страна са плод на съзнателно политическо решение на нейното правителство. “Смятаме нашите отношения с Либия за приоритет за Италия и за Европа, и вярваме, че задълбоченото сътрудничество между нашите страни трябва да достигне пълния си потенциал“, допълни тя. В Триполи Мелони също така обяви, че Италия ще бъде първата западна страна, която ще вдигне ограниченията за пътуване с цел бизнес в Либия. Двете държави подписаха и споразумения за насърчаване на сътрудничеството между малките и средни предприятия и между италианските и либийските банки с цел стимулиране на чуждестранните инвестиции, допълва Франс прес. Подписани бяха и договори в областта на търговията, здравеопазването и транспорта.
Целта на четвъртата визита на Мелони в северноафриканската страна е съживяване на икономическото сътрудничество, управление на миграционните потоци и рекламиране на италианския план за развитието на Африка, предвиждащ партньорство на равна нога с африканските страни, при което Италия ще помогне за разработването и развитието на техните природни ресурси. В резултат на това в африканските страни, през които преминават или от които потеглят миграционните потоци към Европа, ще се създадат благоприятни условия, за да не се емигрира оттам, посочват АНСА, Франс прес и „ИЮ актив“.
В италиано-либийският бизнес форум, на който говори Мелони в първия ден на визитата си, участваха над 200 италиански компании. Италия е първи търговски партньор на Либия, като стокообменът между Рим и Триполи през 2022 г. надхвърли 10 милиарда евро, показват данни от 2023 г., цитирани от Франс прес и от африканската медия „Жьон Африк“.
По време на четвъртата си визита в Либия Мелони подчерта и подкрепата на Италия за усилията на ООН да обедини либийските институции чрез политически процес. Либия днес все още е разделена на два управленчески лагера, въпреки усилията на международната общност за тяхното обединение, припомня Франс прес. Но първи стъпки в тази насока ще има по-късно този месец, когато в страната ще се произведат местни избори в редица населени места, припомнят местните издания „Либия обзървър“ и „Либия ривю“ и северноафриканското издание „Норт Африка пост“.
Амбициите на Италия да работи с Либия относно управлението на миграционните потоци се посрещат с критики от страна на неправителствени организации и от ООН заради положението на мигрантите в северноафриканската страна. Мигрантите и бежанците продължават да са жертва на сериозни и широкоразпространени нарушения на човешките права в Либия. Те са подложени на трафик на хора, принудителен труд, изнудване и глад при недопустими условия на задържане в тази страна. Всичко това се върши в големи мащаби и напълно ненаказано, заяви през юли в доклад върховният комисар на ООН за човешките права Фолкер Тюрк, припомня „ИЮ актив“.
През 2017 г. Италия подписа меморандум за разбирателство с Либия по миграционните въпроси. По онова време Мелони беше в опозиция. Договорът предвижда оказване на техническа и финансова подкрепа от страна на Италия на либийските власти с цел улесняване на прехващане на хилядите мигранти, опитващи се за прекосят Средиземно море от Либия към Италия. В продължение на години неправителствени организации и Върховният комисариат за бежанците към ООН повтаряха, че нито един спасен в Средиземно море мигрант не бива да бъде връщан в Либия, защото тази страна не е смятана за „безопасен пристан за мигрантите“, отбелязва „ИЮ актив“. Но изданието допълва, че както изглежда подобен род споразумения почват да дават плодове, визирайки спада на мигранти по централносредиземноморския миграционен път от началото на настоящата година с 64 процента спрямо същия период през миналата година, по данни на Фронтекс. Според европейската агенция за гранична охрана този спад се дължи основно на превантивните мерки, взимани от Тунис и Либия за разбиване на мрежите за трафик на мигранти. Агенцията припомня, че по този миграционен път 95 процента от мигрантите потеглят именно от Тунис и Либия.
Сътрудничеството на Италия с Либия се извършва и с помощта на италианския енергиен гигант, който разработва там находища на петрол и природен газ. Посредством газопровода „Зелен поток“ природният газ, добит в находищата Уафа и Бахр Есалам, се транспортира до Италия, припомня компанията на сайта си. В него се припомня, че през 2026 г. би трябвало да започне работата по проект, според който ЕНИ ще гарантира доставките на природен газ за вътрешния либийски пазар, както и ще гарантира продължаването на износа на газ. Проектът също така включва в съответствие със стратегията на ЕНИ за декарбонизация изграждането на инсталация за улавяне и съхранение на въглероден диоксид в Мелита (където има съоръжения за преработка и износ на петрол и газ), за да се намали общият италиано-либийски въглероден отпечатък. В момента се водят преговори за стартиране на инициативи за развитие на възобновяемата енергия в Либия, допълва ЕНИ. На сайта си компанията посочва и, че в цяла Либия е започнала работа по множество проекти за подобряване на достъпа на либийците до енергия и здравеопазване. ЕНИ заедно с либийската страна управлява съвместно различни електроцентрали, като доставя и резервни части за тях и обучава персонала им. В сферата на медицината ЕНИ стартира няколко инициативи в Либия, сред които е и проект за пречистване на отпадните води в болницата в Мурзук.
„В Либия присъстваме в проучването, разработването и добива на въглеводороди и сме водещ международен производител на газ. По този начин помагаме да се гарантират сигурни енергийни доставки за Европа, като същевременно укрепваме връзките си с тази все по-стратегическа страна. В съответствие с нашия интегриран подход насърчаваме инициативи в страната за гарантиране на достъпа до енергия и подобряване на качеството на здравния сектор. Наред с насърчаването на проекти в областта на добива на природния газ, в Северна Африка ние подкрепяме проекти, основани на модела на кръговата икономика, насочени към развитието на възобновяеми енергии и водород, както и фокусирани върху улавянето, използването и съхранението на въгледоред диоксид“, се казва на сайта на ЕНИ. Самата Мелони по време на визитата си в Триполи заяви, че Италия е мост за Либия към енергийните пазари, допълва АНСА.
Първата от четирите визити на Мелони в Либия беше през януари 2023 г. Тогава тя беше част от нейна мини обиколка в Северна Африка, включваща и Алжир. Мини обиколката беше третата визита на Мелони в чужбина от идването й на власт, след посещения в Ирак и Ватикана. По време на първото си посещение в Триполи тогава Мелони подписа двустранно споразумение за сътрудничество, касаещо енергетиката и миграционните потоци. Тя се срещна с премиера Абдел Хамид Дбейба и с председателя на Президентския съвет на Либия Мохамед ал Менфи. Това посещение остана позасенчено от визитата й в Алжир, където тя се срещна с президента Абделмаджид Тебун и двамата обсъдиха увеличаване на доставките на природен газ от Алжир за Италия през Транссредиземноморския газопровод, за да се елиминира газовата зависимост на Рим от Русия. В тази насока беше подписан и двустранен договор между енергийните гиганти на Италия и Алжир - ЕНИ и Сонатрак. По време на тази визита Мелони посети и столична градинка, кръстена на Енрико Матеи.
Следващите 2 визити на Мелони в Либия бяха през настоящата година, в интервал от няколко месеца. През май Мелони посети Триполи за среща отново с председателя на Президентски съвет и премиера на Либия, за да обсъдят укрепването на политическите и икономическите отношения между двете страни и установяване на равнопоставени партньорства в областта на здравеопазването, спорта, образованието и екологичния преход с цел създаване на необходимите условия за подпомагане на местните общини и за борба с трафикантите на хора. По време на тази визита Мелони отиде и в Бенгази, за да се срещне с фелдмаршал Халифа Хафтар, силния човек на либийския Изток и да потвърди пред него ангажимента на Италия за стабилността на Либия, включително подкрепата за усилията, полагани с посредничеството на ООН, за постигане на консенсус по организиране на президентски и парламентарни избори в северноафриканската страна.
В средата на юли Мелони посети Триполи за участие в провеждащия се там Транссредиземноморски миграционен форум, посветен на това как да се направи възможно за хората от този регион да остават в родните си страни и да не избират пътя на незаконната миграция. При тази визита Мелони отново се видя с либийския премиер.
През двете си години на власт Джорджа Мелони посети както е редно за един правителствен ръководител редица страни по света. Освен 4 визити в Либия, тя отиде 4 пъти и в Тунис. Това засвидетелства нейния интерес към партньорство със страните, които са едновременно от Северна Африка и от Средиземноморието, през които транзитират незаконните миграционни потоци. За първи път тя посети Тунис през юни 2023 г., като се срещна с президента Каис Сайед и с тогавашната премиерка Наджла Буден, за да обсъди миграционни въпроси и намирането на решение на финансовата криза в страната. За втори път Мелони отиде в Тунис броени дни след първата си визита, но този път заедно с председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и тогавашния премиер на Нидерландия Марк Рюте, за да разговарят отново за миграцията, финансовата криза и как да бъде деблокиран обещания на северноафриканската страна заем от Международния валутен фонд в замяна на извършване на определени реформи. През юли 2023 г. същите трима лидери се върнаха в Тунис, за да подпишат споразумение на стойност 150 милиона евро с президента Сайед относно укрепване на икономическото партньорство между ЕС и Тунис и засилване на съвместните усилия в борбата с трафика на мигранти през Тунис за Европа, в частност за Италия. Тогава тримата европейски лидери изразиха и подкрепата на Европа в разговорите за отпускане на заема от МВФ за Тунис. Четвъртата визита на Мелони в Тунис беше на 17 април през настоящата година. Тя продължи само три часа, през които Мелони и тунизийският президент дискутираха финансовата подкрепа за тунизийския държавен бюджет и сътрудничеството в областта на миграцията и на проекти за възобновяема енергия. Заради онова, което се възприема като авторитарен уклон на Сайед, заради вкарването на журналисти и на опозиционери в затвора, заради проявите на дискриминация срещу субсахарските мигранти, озовали се в Тунис, контактите на Италия и на ЕС с тунизийския лидер бяха критикувани от правозащитни организации и от представители на левоцентристките среди. На 23 октомври европейският омбудсман Емили О’Райли оповести изводите си от разследване на договора между ЕС и Тунис. О’Райли констатира, че има липса на прозрачност от страна на ЕК спрямо европейците във връзка със сделката и това е ясен източник на безпокойство. О’Райли допълни, че ЕК трябва да е по-ясна и относно критериите, които трябва да спазва трета страна, с която Брюксел постига споразумения във връзка с миграцията. ЕК трябва да е по-ясна и във връзка с условията, които могат да доведат до суспендиране на прилагането на подобно споразумение с трета страна, заяви омбудсманът. Тези критики дойдоха месец, след като британският в. „Гардиън“ публикува серия от свидетелски разкази на мигранти, обвиняващи членове на тунизийската Национална гвардия в сексуални издевателства. Статията подтикна ЕС да поиска от Тунис разследване, а властите на Тунис заявиха, че става дума за безпочвени твърдения, припомня Франс прес.
Но всъщност не в Либия и Тунис Мелони е направила най-много визити като премиер. Рекордьор в тази насока е Белгия, където италианският премиер е била 15 пъти, но това е било в рамките на разнородни срещи на върха на ЕС. Мелони е била и 5 пъти в САЩ. Две от тези визити бяха за участие в общополитическите дебати на годишната сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк през септември на 2023 и на 2024 г. По време на второто си участие в Общополитическите дебати Мелони произнесе 3 речи и получи наградата за Глобално лидерство на американския мозъчен тръст Атлантически съвет, която й бе връчена на наградната церемония от милиардера Илон Мъск. Една от визитите й в САЩ - тази през юли 2024 г., беше за срещата на върха на НАТО във Вашингтон. Иначе за първи път Мелони стъпи на територията на САЩ в качеството си на премиер за официална визита по покана на президента Джо Байдън през юли 2023 г. Освен разговор с Байдън в Белия дом, по време на който Мелони му представи визията си за развитието на Африка, миграцията, Украйна и Китай, Мелони посети тогава и Конгреса за среща с водещи фигури там. Мелони се срещна по време на това посещение и с бившия държавен секретар Хенри Кисинджър, починал през ноември на същата година. На 1 март 2024 г. Мелони посети за втори път Белия дом и разговаря с Байдън за приоритетите на Италия като ротационен председател на Г-7.
В ранглистата по бройка на визитите на Мелони се нареждат на четвърто място Египет, Франция и Великобритания. Във всяка една от тези 3 страни италианският премиер беше по 3 пъти за двете си години на власт.
Египет беше втората страна, която Мелони посети като премиер след Белгия през ноември 2022 година. След като в Брюксел тя отиде на 3 ноември 2022 г. за протоколна среща за опознаване с ръководителите на европейските институции, 4 дни по-късно Мелони отиде в египетския курорт Шарм ел Шейх за лидерската среща от конференцията на ООН за климата КОП 27. Втората визита в Египет беше на 21 октомври 2023 г. за участие в среща на върха в Кайро, посветена на постигане на мир в израелско-палестинския конфликт. В кулоарите на форума тя се срещна с президента на Египет Абдел Фатах ас Сиси и с палестинския президент Махмуд Абас, пред които се обяви за усилия за възпрепятстване на ескалация на войната между Израел и „Хамас“ в Газа и за решение с 2 държави на израелско-палестинския конфликт. Още същия ден тогава Мелони отиде и в Тел Авив за среща с израелския премиер Бенямин Нетаняху, пред когото засвидетелства италианската подкрепа за Израел след терористичната атака, извършена от „Хамас“ на 7 октомври 2023 г., но дискутира с него и хуманитарната ситуация в Газа в условия на израелската военна операция там. Третата визита на Мелони в Египет беше през март на настоящата година съвместно с лидерите на Австрия, Гърция, Кипър и Белгия и с председателката на ЕК Фон дер Лайен. Всички те се срещната с египетския президент, за да финализират споразумение за стратегическо и широкообхватно партньорство на стойност 7,4 милиарда евро. От тези средства 5 милиарда отиват под формата на заеми за подкрепа на египетската икономика, 1,8 милиарда са за подкрепа на бизнес инвестициите, а останалите 600 милиона са различни грантове, от които 200 милиона са предназначени за усилията за намаляване на незаконната имиграция към Европа, се припомня на сайтовете на ЕК и на глобалната мрежа за данни, свързана със смесената миграция – Център за смесената миграция. Договорът издигна отношенията между ЕС и Египет до ниво на стратегическо партньорство с цел укрепване на сътрудничеството в областта на инвестициите, търговията, миграцията, сигурността и възобновяемите енергийни източници.
Във Франция Мелони отиде два пъти това лято, за да се види с италианските олимпийци и параолимпийци в Летните игри в Париж. В кулоарите на първата визита тя проведе и неформална среща с френския президент Еманюел Макрон във Версай. Първата официална визита на Мелони в Париж беше на 20 юни 2023 г., като анализатори отбелязаха, че тя е направена доста късно, предвид това че двете страни са съседки. Но разногласия по миграционните въпроси обтегнаха няколко пъти отношенията между Париж и Рим в първите месеци от управлението на Мелони и попречиха първата й официална визита във Франция да се осъществи по-рано. Иначе Мелони и Макрон проведоха преди нея редица неформални срещи в кулоарите на разнородни прояви. По време на визитата си в Париж на 20 юни 2023 г. Мелони посети и Международното бюро за изложенията, за да защити кандидатурата на Рим за домакин на Световното изложение ЕКСПО 2030. Тогава тя беше придружавана от кмета на Рим Роберто Гуалтиери и от италианската астронавтка Саманта Кристофорети. Впоследствие обаче Рияд спечели надпреварата за това домакинство, като Париж подкрепи тази кандидатура, а не кандидатурата на Рим.
Първата визита на Мелони във Великобритания беше през април м.г. и по време на нея тя разговаря с тогавашния британски премиер, консерватора Риши Сунак, с когото успя да установи сътрудничество по миграционните въпроси. Мелони посети и Уестминстърското абатство, разговаря с няколко британски министри и изнесе лекция в мозъчния тръст „Полиси ексчейндж“, където получи и неговата награда, носеща името на Хуго Гроций, положил основите на европейското и международното право. След това Мелони се върна във Великобритания през ноември 2023 г. за среща на върха за изкуствения интелект и неговото безопасно използване, състояла се в бившата военна секретна база, а днес музеен комплекс Блечли. През юли 2024 г. Мелони участва в двореца „Бленъм“ в Уудсток в четвъртата среща на върха на инициирания от Макрон нов европейски формат – Европейска политическа общност. Междувременно във Великобритания властта се смени, а Мелони се срещна с новия премиер Киър Стармър, който е лейбърист, през септември в Рим. Въпреки че двамата са от различни политически семейства, между тях се установи позитивен климат и Мелони получи похвали от Стармър за начина, по който тя работи по миграционното досие.
По две визити през двете си години на власт Мелони направи в Германия, Полша, Украйна, Албания, Индия, Япония, Обединените арабски емирства, Ливан и Ватикана. Някои от тези посещения бяха в рамките на двустранни инициативи, а другите в рамките на международни формати. Двете визити в Украйна бяха по повод годишнините от началото на руската инвазия. През двете години на власт на Мелони на няколко пъти украинският президент Володимир Зеленски посети Италия като част от негови европейски обиколки или за да присъства на срещата на върха на Г-7 в Борго Еняция в Пулия или на престижния форум „Амброзети“ в Ломбардия. Двете визити на Мелони в Албания пък бяха свързани с иновативното споразумение между Рим и Тирана в областта на миграцията, предвиждащо изнесени центрове на албанска територия за определени категории мигранти, опитващи се да стигнат до Италия през Средиземно море. В интервю за предаването „Порта а порта“ на 30 октомври Мелони заяви, че това споразумение е средство за разубеждаване на мигрантите да поверят съдбата си на трафиканти срещу големи суми пари. Тя сподели и без да навлиза подробности, че заради този договор, целящ разбиването на този незаконен бизнес модел, тя е получила и заплахи от трафикантите.
През двете си години на власт от страните членки на ЕС Мелони посети досега по един път Австрия, Кипър, Гърция, Хърватия, Литва, Латвия, Малта, Испания, Швеция, Чехия и Унгария. Извън ЕС европейските визити на Мелони включваха и такива в Сърбия, Турция, Молдова и Швейцария, като някои от тях бяха в рамките на международни форуми на върха. Извън Европа Мелони посети еднократно освен Израел и Алжир, и Ирак, Йордания, Мозамбик, Етиопия, Република Конго, Канада, Индонезия, Китай, Узбекистан, Исландия и Катар.
Засега италианският премиер не е била в Океания, нито в Латинска Америка. Но второто скоро ще бъде коригирано, защото се очаква на 18 и 19 ноември тя да присъства на срещата на върха на групата Г-20 в Рио де Жанейро в Бразилия.
Любопитно е, че първото посещение в чужбина на Мелони като премиер беше на 23 декември 2022 г. в Ирак, където Италия има военнослужещи. Те участват в многонационалната коалиция, бореща се срещу терористичната организация„Ислямска държава“. По време на тази визита Мелони разговаря с иракските лидери в Багдад, посети Ербил за среща с лидера на Иракски Кюрдистан и накрая отиде във военната база „Сингара“ в провинция Ниневия, където са базирани повечето италиански военни в Ирак. Тази визита в навечерието на Рождество Христово целеше да покаже съпричастността на италианското правителство с военните на мисия зад граница, които са далеч от близките си по време на празниците.
Подобно посещение, но в навечерието на Великден, Мелони направи и в Ливан през март на настоящата година. Тогава тя се срещна с италианските военни, които са част от миротворческата мисията на ООН в Ливан - Временните сили на ООН в Ливан (ЮНИФИЛ). Рим има 1043 военнослужещи в тези сили, наброяващи общо 10 017 военни от близо 50 страни. По време на тази визита в навечерието на Великден Мелони проведе среща и с ливанския премиер Наджиб Микати. Половин година по-късно ЮНИФИЛ се озоваха под кръстосания огън на ескалиращия конфликт между Израел и съюзника на „Хамас“ в Ливан – групировата „Хизбула“. След инциденти, при които пострадаха военни от ЮНИФИЛ, италианският премиер стана първият западен лидер, който отиде в Бейрут на 18 октомври в разгара на конфликта, за да изрази подкрепа за мисията на многонационалните сили на ООН в Ливан, припомнят световните агенции. „Гордея се, че съм първият правителствен ръководител, дошъл тук, в Ливан, от началото на ескалацията. Смятам, че това е важен сигнал. Ясно е, че дойдохме тук преди всичко, за да потвърдим ангажимента на Италия за прекратяване на огъня. Както знаете, Италия призовава за 21-дневно прекратяване на огъня заедно с други държави. Ливанският министър-председател Наджиб Микати и председателят на ливанския парламент Набих Бери, с които разговарях, приеха това предложение и смятам, че сега са необходими усилия от израелска страна“, заяви Мелони по време на посещението си в Ливан. „Смятам, че можем да помогнем и като активизираме дипломатическите си усилия за връщането на израелските заложници, които все още са държани от „Хамас“, добави тя. „Исках също така да отправя послание за солидарност към всички наши мъже и жени, служещи в мисията на ЮНИФИЛ. Със сигурност трябва да подчертаем значението на тези военни, които от дълго време насам помагат за гарантиране на сигурността и стабилността по границата на Либия с Излаел, въпреки всички трудности, и чиято роля ще бъде особено ценна, когато военните действия приключат“, заяви Мелони. „Ето защо считаме, че ЮНИФИЛ трябва да бъдат укрепени и че без укрепването на ЮНИФИЛ и без работата на нашия военен персонал тук - и не само на нашия - няма да е възможно да поставим ливанските въоръжени сили в състояние да бъдат напълно способни да контролират и защитават своята територия. Международната общност пое този ангажимент, по-специално с Резолюция 1701, която трябва да бъде изцяло изпълнена“, добави тя и осъди атаките срещу военните от мисията на ООН в Ливан.
По време на втората визита на Мелони в Ливан, която се състоя броени дни преди визитата й в Либия, темата за бежанците и мигрантите отново беше също на дневен ред. Конфликтът между израелските сили и „Хизбула“ доведе до разселване на 1 милион души в Ливан, където от години има и много сирийски бежанци. Гръцкото издание „Катимерини“, турската Анадолска агенция, европейската медия "Евронюз" и френската медия "Франс 24" преди месец съобщиха, че 100 000 души от Ливан са избягали в съседна Сирия заради ескалацията на напрежението на ливанска територия. В началото на миналия месец Италия отпусна 17 милиона евро за хуманитарна помощ на разселените и бежанците в Ливан, се посочва на сайта на италианското външно министерство. Рим си дава сметка, че напрежението в Ливан между „Хизбула“ и израелските сили, съчетано с дългогодишната ливанска финансова и политическа криза, е перфектна експлозивна смес, която би могла довела до нов миграционен взрив, от който ще пострадат страните на първа линия в Европа, сред които е и Италия. Подобен извод си направи и целият ЕС още през май, когато напрежението в Ливан тлееше. Тогава блокът обяви помощи за средиземноморската страна в размер на 1 милиард евро, като голяма част от тях бяха предназначени за засилване на граничния контрол, за да се спре потокът от мигранти от изпаднала в криза страна през Средиземно море към Кипър и Италия, припомня Асошиейтед прес. Сделката бе парафирана на фона на нарастващата враждебност към сирийските бежанци в Ливан и голямото увеличаване на незаконната миграция на сирийски бежанци от Ливан към Кипър. Основната част от помощта - 736 милиона евро – е за подпомагане на сирийските бежанци и други уязвими групи в Ливан, а 200 милиона евро са предназначени за подпомагане на ливанските служби за сигурност при прилагането на граничния и миграционния контрол. Неуточнена сума ще отиде за ливанските рибари, за да ги разубеди да продават лодките си на контрабандисти.
/ПТА/
news.modal.text
