site.btaВашингтон се опитва да оправдае алармистките си предупреждения на фона на кризата с Москва
MINF 13:20:01 08-02-2022
NS1317MI.014
САЩ - Русия - Украйна - сигурност - дипломация
Вашингтон се опитва да оправдае
алармистките си предупреждения
на фона на кризата с Москва
Вашингтон, 8 февруари /Франческо Фонтемаджи от Франс прес/
САЩ зачестиха с предупрежденията, че е възможно Русия скоро да нахлуе в Украйна, но с оглед изразените съмнения дали те заслужават доверие се опитват сега да оправдаят този алармизъм, без обаче да огласят доказателства, които да подкрепят обвиненията им.
"Това не е алармизъм, това са просто факти", защити се вчера на пресконференция шефът на американската дипломация Антъни Блинкън.
Още от есента Вашингтон бие тревога по повод изключително струпване на руски войски на украинската граница, обвинявайки президента Владимир Путин, че планира мащабно нападение.
През последните дни правителството на Джо Байдън остави да изтекат данни, описващи според американското разузнаване текущия мащаб на заплахата: според тези констатации Русия разполага днес с 110 000 войници на границите с Украйна - това представлява близо 70 на сто от необходимите за обширна инвазия 150 000 военни, които може да бъдат разположени там до средата на февруари.
Основните застрашени от тази заплаха обаче с прозаичен тон я омаловажиха. "Не се доверявайте на апокалиптични прогнози", реагира в неделя главният украински дипломат Дмитро Кулеба.
Последва може би малка отстъпка. Миналата седмица Белият дом отправи сигнал, че вече не смята евентуалното нахлуване за неизбежно.
При това в края на януари европейците също демонстрираха раздразнение.
"Не смятам, че има нещо ново, което да увеличи чувството на страх от незабавна атака", обясни шефът на европейската дипломация Жозеп Борел, като призова "да се избягват . . . алармистки реакции".
Вчера обаче на среща с Антъни Блинкън във Вашингтон думите му сякаш звучаха повече в тон с американците.
" 140 000 военни, струпани по границата, те не са там, за да пият чай", възкликна Жозеп Борел и заяви, че Европа преживява "най-опасния момент" за континента от края на Студената война.
"Проблемът доколко може да се вярва на американците сега е, че те вече три месеца предсказват незабавно нахлуване", коментира пред АФП Нина Хрушчова, преподавател по международни отношения в нюйоркския университет "Ню Скул".
Според нея "американското разузнаване не само че невинаги е съвършено, но често пъти е скроено по мярка за постигане на политически цели".
Подходящ пример по думите й са предполагаемите оръжия за масово унищожение на Саддам Хюсеин, споменати като причина Ирак да бъде атакуван, а ръководителят му - свален през 2003 г., но останали неоткрити до днес, а в по-скорошно време - неспособността на ЦРУ да предскаже бързото падане на афганистанското правителство, ускорило изтеглянето на САЩ.
Затруднение
==============
Размяна на реплики по време на всекидневната пресконференция на Държавния департамент показа в четвъртък, че американското правителство е в известно затруднение.
Вашингтон току-що бе заявил, че притежава доказателства, според които Москва смята да заснеме фалшива украинска атака срещу Русия с цел да я използва като претекст, за да превземе Украйна.
Обсипван дълго време с въпроси за тези доказателства, говорителят на американската дипломация Нед Прайс всеки път ги отклоняваше, обяснявайки само, че данните идват от американското разузнаване и самото решение да бъдат "разсекретени" трябва да се разглежда като знак, че заслужават "доверие".
"Щом се съмнявате, че американското, британското или други правителства заслужават доверие, и предпочитате да вярвате на информацията от руснаците . . .", не се сдържа той накрая; размяната на реплики предизвика многобройни реакции.
Според Нина Хрушчова "естествено нищо, дошло от разузнаването, не може да бъде споделено" - "съвсем вероятно е руснаците да подготвят операция под фалшив флаг или пропагандна, дезинформационна кампания".
"Дори да крещиш прекалено често "Вълк! Вълк!" - предупреждава обаче тя, - това не значи, че вълкът няма да дойде, но трябва да се внимава", за да "не намалее доверието" към изявленията на САЩ.
Предвид започналата полемика американското правителство държи да се обясни - но без да съобщи повече подробности.
"Най-добрата противоотрова срещу дезинформацията" на руснаците "е информацията, и точно нея се опитахме да предоставим", заяви вчера Антъни Блинкън.
Говорителят му също се опита да изглади острите ъгли.
"Със сигурност никога не ще мога да ви дам исканото от вас доказателство", призна Нед Прайс. "Мъчим се да открием един сложен баланс" между това да кажем твърде много или пък недостатъчно, резюмира той. И обясни, че "разбулвайки усилията на Москва", Вашингтон не иска при все това да "поставя под удар" своите "източници" и "методи", съответно "способността да събира и занапред подобни разузнавателни данни". /БТА/
/Андрей Шарков/
/НС/
NS1317MI.014
САЩ - Русия - Украйна - сигурност - дипломация
Вашингтон се опитва да оправдае
алармистките си предупреждения
на фона на кризата с Москва
Вашингтон, 8 февруари /Франческо Фонтемаджи от Франс прес/
САЩ зачестиха с предупрежденията, че е възможно Русия скоро да нахлуе в Украйна, но с оглед изразените съмнения дали те заслужават доверие се опитват сега да оправдаят този алармизъм, без обаче да огласят доказателства, които да подкрепят обвиненията им.
"Това не е алармизъм, това са просто факти", защити се вчера на пресконференция шефът на американската дипломация Антъни Блинкън.
Още от есента Вашингтон бие тревога по повод изключително струпване на руски войски на украинската граница, обвинявайки президента Владимир Путин, че планира мащабно нападение.
През последните дни правителството на Джо Байдън остави да изтекат данни, описващи според американското разузнаване текущия мащаб на заплахата: според тези констатации Русия разполага днес с 110 000 войници на границите с Украйна - това представлява близо 70 на сто от необходимите за обширна инвазия 150 000 военни, които може да бъдат разположени там до средата на февруари.
Основните застрашени от тази заплаха обаче с прозаичен тон я омаловажиха. "Не се доверявайте на апокалиптични прогнози", реагира в неделя главният украински дипломат Дмитро Кулеба.
Последва може би малка отстъпка. Миналата седмица Белият дом отправи сигнал, че вече не смята евентуалното нахлуване за неизбежно.
При това в края на януари европейците също демонстрираха раздразнение.
"Не смятам, че има нещо ново, което да увеличи чувството на страх от незабавна атака", обясни шефът на европейската дипломация Жозеп Борел, като призова "да се избягват . . . алармистки реакции".
Вчера обаче на среща с Антъни Блинкън във Вашингтон думите му сякаш звучаха повече в тон с американците.
" 140 000 военни, струпани по границата, те не са там, за да пият чай", възкликна Жозеп Борел и заяви, че Европа преживява "най-опасния момент" за континента от края на Студената война.
"Проблемът доколко може да се вярва на американците сега е, че те вече три месеца предсказват незабавно нахлуване", коментира пред АФП Нина Хрушчова, преподавател по международни отношения в нюйоркския университет "Ню Скул".
Според нея "американското разузнаване не само че невинаги е съвършено, но често пъти е скроено по мярка за постигане на политически цели".
Подходящ пример по думите й са предполагаемите оръжия за масово унищожение на Саддам Хюсеин, споменати като причина Ирак да бъде атакуван, а ръководителят му - свален през 2003 г., но останали неоткрити до днес, а в по-скорошно време - неспособността на ЦРУ да предскаже бързото падане на афганистанското правителство, ускорило изтеглянето на САЩ.
Затруднение
==============
Размяна на реплики по време на всекидневната пресконференция на Държавния департамент показа в четвъртък, че американското правителство е в известно затруднение.
Вашингтон току-що бе заявил, че притежава доказателства, според които Москва смята да заснеме фалшива украинска атака срещу Русия с цел да я използва като претекст, за да превземе Украйна.
Обсипван дълго време с въпроси за тези доказателства, говорителят на американската дипломация Нед Прайс всеки път ги отклоняваше, обяснявайки само, че данните идват от американското разузнаване и самото решение да бъдат "разсекретени" трябва да се разглежда като знак, че заслужават "доверие".
"Щом се съмнявате, че американското, британското или други правителства заслужават доверие, и предпочитате да вярвате на информацията от руснаците . . .", не се сдържа той накрая; размяната на реплики предизвика многобройни реакции.
Според Нина Хрушчова "естествено нищо, дошло от разузнаването, не може да бъде споделено" - "съвсем вероятно е руснаците да подготвят операция под фалшив флаг или пропагандна, дезинформационна кампания".
"Дори да крещиш прекалено често "Вълк! Вълк!" - предупреждава обаче тя, - това не значи, че вълкът няма да дойде, но трябва да се внимава", за да "не намалее доверието" към изявленията на САЩ.
Предвид започналата полемика американското правителство държи да се обясни - но без да съобщи повече подробности.
"Най-добрата противоотрова срещу дезинформацията" на руснаците "е информацията, и точно нея се опитахме да предоставим", заяви вчера Антъни Блинкън.
Говорителят му също се опита да изглади острите ъгли.
"Със сигурност никога не ще мога да ви дам исканото от вас доказателство", призна Нед Прайс. "Мъчим се да открием един сложен баланс" между това да кажем твърде много или пък недостатъчно, резюмира той. И обясни, че "разбулвайки усилията на Москва", Вашингтон не иска при все това да "поставя под удар" своите "източници" и "методи", съответно "способността да събира и занапред подобни разузнавателни данни". /БТА/
/Андрей Шарков/
/НС/
news.modal.header
news.modal.text