site.bta* * *

ANALIZI 06:06:00 11-02-2022
AN110206.06
---- NEWS COLLECTION ---- (11-02-2022/06:06:00)

*
*
*

ANALIZI 08:45:32 10-02-2022
MY0843AN.004
Печат - Русия - шофьори - протести - власт и общество

Предстоящите шофьорски протести в Русия
ще взривят руското общество,
предрича "Свободная преса"


Москва, 10 февруари /БТА/
Автомобилни колони ще потеглят по пътищата на Русия в знак
на протест против "олигарсите", системата "Платон" за таксуване
на камиони, платените пътища, вдигането на цените и крадците от
държавната администрация. Това може да е началото на коренни
промени в страната, пише "Свободная преса".
Обединението на превозвачите в Русия (ОПР) смята да
подкрепи колегите си от Канада, организирали "Конвой на
свободата". Огромното мнозинство граждани споделят исканията на
шофьорите на тирове. Протестите ще започнат вероятно, щом се
затопли, превръщайки се в "катализатор, който ще взриви руското
общество", прогнозира вестникът.
Търпението на народа е стигнало предела си. Никой не вярва
ни най-малко в неотдавнашните "патриотични" заклинания на
президента Владимир Путин. Акцията на ОПР под наслов "Конвоят на
Русия" е подчертано местен проект без никакъв "пролетарски
интернационализъм". Подкрепата за канадците е само на
идеологическо ниво - хората във всяка страна решават собствени
проблеми. Но те са предимно общи за всички, заявява изданието.
Освен сред руснаците и канадците, сериозни брожения има и в
ЕС. Отправната точка е една и съща - държавните служители от
цял свят и стоящите зад тях "олигарси" поставят народите пред
свършен факт със своите мерки срещу КОВИД-19, изграждайки
"електронен концлагер, наречен Земя", се казва в статията.
Участниците в литовския "Конвой" например, освен
"коронавирусните" мерки, ще се борят с поскъпването на храните,
комуналните услуги, горивата и с узурпиралия страната "клан на
семейство Ландсбергис". Всичко е като у нас, само имената са
други, посочва руският всекидневник. Аналогични са според него и
настроенията в Латвия, а властите в Естония започват да правят
отстъпки, но те не задоволяват местното население.
На 14 февруари се очаква всички национални конвои на
страните от ЕС да пристигнат в Брюксел и там ще започне
основният купон.А докато пътуват, колоните от тирове ще
предизвикат апокалипсис по европейските пътища, предсказва
изданието.
"Щом някой в Русия започне да отстоява правата си, тутакси
го "закопчават" и го откарват. Но ако се събере достатъчно
количество хора, никаква полиция не ще може да противодейства.
Всичко зависи от хората - доколко са готови", коментира лидерът
на ОПР Сергей Владимиров.
Правата трябва да се отстояват, иначе наистина всички ще
бъдем поробени. Отнемат ни безплатните пътища, тарифите на
"Платон" растат над инфлацията, горивата поскъпват с космически
темпове. Не дадем ли отпор на всичко това, скоро ще трябва да
плащаме вече и за самата възможност да дишаме. Зад океана духът
на свободата излезе от бутилката. И трябва да ни е срам, че те
могат, а ние - не, пише руският вестник.
Блокирана Москва, тирове край Държавната дума: това може да
е началото на коренни промени в Русия. Без които - и вече го
схващат на практика всички - страната ни просто няма да оцелее.
Ще бъде разпродадена, разграбена, предадена, предупреждава
"Свободная преса".
/Андрей Шарков/



/МИМ/

---

ANALIZI 09:23:02 10-02-2022
MY0921AN.005
Печат - САЩ - НАТО - Русия - Украйна - криза

Продължават усилията за уреждане на кризата
около Украйна -
коментари от британския и американския печат


София, 10 февруари /БТА/
САЩ предупреждават, че Русия продължава да засилва военната
си активност около Украйна, пише в."Файненшъл таймс". Изданието
цитира Пентагона, който каза, че Москва разполага "допълнителни
войски" по украинската граница въпреки дипломатическите усилия
на Франция.
По този повод британският вестник припомня, че тази седмица
френският президент Еманюел Макрон каза, че руският президент
Владимир Путин го е уверил, че няма да има "задълбочаване или
ескалация" на напрежението.
Изданието цитира и говорителката на Белия дом Джен Саки,
която каза: "Това, което следим е, дали Русия предприема, или не
стъпки за деескалация. Тя не предприема такива стъпки. Те
предприемат стъпки за ескалация, а не за деескалация. Наистина
се надяваме това да се промени".
"Файненшъл таймс" отбелязва, че Макрон е останал удовлетворен
от визитата си в Москва, преди да отпътува за Киев за среща с
украинския си колега Володимир Зеленски. Изданието припомня, че
по същото време американският президент Джо Байдън е посрещнал
германския канцлер Олаф Шолц в опит да демонстрира единството
между Вашингтон и Берлин и да отправи предупреждение към Москва,
че я очакват сурови икономически санкции, ако нахлуе в
Украйна.
Британският вестник посочва, че САЩ и техните съюзници от
НАТО остават непреклонни и убедени, че дипломатическото уреждане
на конфронтацията все още е предпочитаният вариант за изход от
кризата.
"Файненшъл таймс" отбелязва, че се засилват опасенията на
Вашингтон и на европейските му съюзници, че всичките им усилия,
включително заплахи със санкции, разполагане на войски на НАТО в
Източна Европа, помощ за Украйна и дипломатически совалки не
водят до конкретни резултати.
Изданието припомня, че вчера Байдън и Макрон за пореден път
проведоха телефонен разговор за кризата около Украйна и
"продължаващите усилия за дипломация и възпиране". Британският
вестник обръща внимание и на изказване на говорителя на
Пентагона Джон Кърби, който на пресконференция потвърди
информацията на в. "Уолстрийт джърнъл", че някои от близо
1700-те американски войници, разположени неотдавна в Полша, може
да бъдат евентуално използвани за евакуиране на американци,
опитващи се да прекосят границата на Украйна, ако се стигне до
по-сериозен конфликт.
САЩ и техните съюзници водят информационна война с Русия в
опит да възпрат руско нахлуване в Украйна, извежда в заглавие в.
"Уолстрийт джърнъл". Американското издание се позовава на
разузнавателни данни, че Русия може да използва изфабрикуван
видеоклип като претекст за нападение, или може да се опита да
инспирира смяна на властта в Киев и поемане на управлението от
прокремълски елит.
Кремъл нееднократно е отричал да планира нахлуване в Украйна
и нарича тези съобщения пропаганда, отбелязва изданието.
Американските разузнавателни агенции обаче се стремят да подават
информация на правителството по начин, които да не изложи на
риск източниците им, посочва вестникът.
/Алексей Маргоевски/





/МИМ/

---

ANALIZI 10:43:02 10-02-2022
PK1041AN.011
Турция - опозиция - избори

Опозицията в Турция активизира
стъпките си за обединение
преди предстоящите избори


София, 10 февруари /Милена Маркова, БТА/
Повече от година преди редовните президентски и
парламентарни избори в Турция, предвидени за юни 2023 г.,
опозиционните партии в Турция вече мобилизират силите си и
активизират действията си за обединение в коалиции за участие в
изборната надпревара срещу Републиканския алианс, включаващ
управляващата Партия на справедливостта и развитието /ПСР/,
Партията на националистическото действие /ПНД/ и Партия "Велик
съюз".
През последните месеци лидерите на партиите от
опозиционния Национален алианс, образуван за парламентарните
избори през 2018 г. и включващ основната опозиционна
Народнорепубликанската партия /НРП/, "Добра партия", Партията на
щастието и Демократическата партия, както и лидерите на
новосъздадените Партия за демокрация и напредък /ДЕВА/ и Партия
на бъдещето, проведоха серия двустранни срещи с цел изграждане
на основа за сътрудничество.
Пръв резултат от тези контакти бе обединението през
есента на миналата година на шестте опозиционни партии за общи
действия за връщане към парламентарна система на управление,
след като през 2018 г. страната премина към президентска система
след влизането в сила на конституционни промени, одобрени на
референдум през април 2017 г.
Представители на шестте партии участваха през изминалите три
месеца в изработване на пътна карта за връщане към парламентарна
система при евентуална победа на изборите. Според информации в
турските медии партиите вече са договорили проектотекст, който е
решено да бъде оповестен пред обществеността от шестимата
лидери, но дата за това още не е определена.
Говорителят на НРП Фарук Йозтрак съобщи, че лидерите на
шестте партии ще се съберат на работен обяд на 12 февруари по
покана на председателя на НРП Кемал Кълъчдароглу, за да обсъдят
подготвения текст по проекта за подсилена парламентарна система
и за консултации във връзка с процеса в бъдеще.
Покана за срещата е била изпратена до председателката на
"Добра партия" Мерал Акшенер, до лидера на Партията на щастието
Темел Карамоллаоглу, до лидера на Демократическата партия
Гюлтекин Уйсал, до лидера на Партията за демокрация и напредък
/ДЕВА/ Али Бабаджан и до лидера на Партията на бъдещето Ахмет
Давутоглу.
Засега партия ДЕВА на отделилия се от ПСР бивш
вицепремиер и министър на икономиката Али Бабаджан и Партията на
бъдещето на бившия съратник на президента Ердоган и бивш
премиер Ахмет Давутоглу не са се присъединили официално към
опозиционния Национален алианс, но се обединиха с него в
усилията за връщане към парламентарна система. Очаква се обаче
двете партии също да се включат в алианса.
Срещата в събота ще бъде закрита за журналисти и след
нея няма да има изявление, според информации в опозиционни
медии. На нея се очаква лидерите да обсъдят процеса на
оформянето на предизборната коалиция, пътна карта преди и след
изборите, както и да вземат решение за предстоящото представяне
пред обществеността на проекта за подсилена парламентарна
система, посочва информационният сайт Дувар.
Същевременно през януари Давутоглу проведе двустранни
срещи с лидерите на другите пет партии, след които се появиха
твърдения в медиите, че той иска промяна на името и
преструктуриране на Националния алианс, както и това всяка от
партиите, участващи в алианса, да излъчи еднакъв брой депутати.
В интервю за в."Карар" във вторник Давутоглу категорично отрече
спекулациите за "пазарлък" по време на разговорите и заяви, че
теми за разпределение на депутати или за евентуален кандидат за
президент изобщо не са били обсъждани при тези срещи. Той
посочи, че основната цел е създаване на функционираща коалиция
на основата на принципи.
Своеобразен тест за единството на Националния алианс ще
бъде и постигането на споразумение за общ кандидат за
президентските избори през 2023 г. Като възможни кандидати
засега се споменават имената на Кълъчдароглу и на кметовете на
Истанбул и Анкара Екрем Имамоглу и Мансур Яваш.
Същевременно през януари стана ясно, че прокюрдската
Демократична партия на народите /ДПН/ и няколко партии с лява и
социалистическа ориентация водят преговори за формиране на
предизборен алианс, който, ако бъде създаден, ще бъде трета
предизборна коалиция. Партиите с лява ориентация са
Работническата партия, Лява партия, Турската комунистическа
партия, Партията на труда, Федерацията на социалистическите
парламенти, Турското комунистическо движение и Народни домове.
Все още няма официална декларация за формиране на новия алианс,
който според информации в медиите може да се казва Народен
алианс или Демократичен алианс. Прокюрдската партия - третата по
големина партия в турския парламент, е заплашена от закриване,
след като миналата година турски прокурор сезира Конституционния
съд с искане за забраната й заради предполагаеми връзки с
Кюрдската работническа патия /ПКК/.
Коментирайки преговорите на ДПН с леви формации за
предизборна коалиция на фона на опасността от закриване на
партията, отговорен представител на ДПН е посочил пред турската
секция на Дойче веле, че партията е подготвила планове за всеки
случай и няма да остави без възможност за избор милионите си
избиратели.
Окончателното оформяне на предизборните коалиции на
опозиционните сили вероятно ще стане ясно в скоро време.
Същевременно опозиционните партии призовават за предсрочни
парламентарни избори заради влошаването на икономическата
ситуация в страната и обедняването на населението, но подобен
вариант се отхвърля категорично от управляващата партия и нейния
съюзник ПНД. Лидерът на основната опозиционна
Народнорепубликанска партия /НРП/ Кемал Кълъчдароглу обаче
прогнозира, че парламентарни избори може да се състоят още през
есента.
/Милена Маркова/

/ПК/

---

ANALIZI 11:04:02 10-02-2022
DI1103AN.002
БТА - МЕЖДУНАРОДНА ИНФОРМАЦИЯ - АНАЛИЗИ

В
емисията
днес


Франс прес - Източна Европа се отнася с недоверие към
дипломатическите игри между Москва и Запада

Франс прес - Европейците подкрепят идеята жена да застане начело
на НАТО

Регнум - Перспективите на Казахстан в новия геополитически
ландшафт; Борбата между стария и новия клан тепърва започва





/ДБИ/

---

ANALIZI 12:09:02 10-02-2022
PK1207AN.002
Румъния - пазар на труда

Румъния удвоява квотата за чуждестранни
работници в опит да реши кризата
с недостига на работна ръка


София, 10 февруари /София Георгиева, БТА/
В опит да покрие поне в някаква степен недостига на работна
сила на местния пазар на труда, тази година Румъния реши да
удвои броя на разрешителните за работа за чуждестранни граждани
от държави извън Европейския съюз. До 100 000 работници от
страни извън блока могат да бъдат привлечени от румънски
компании тази година, което е рекорден брой и е два пъти повече
в сравнение с миналата, отбелязват румънски медии.
През последното десетилетие над 100 000 работници от държави
извън ЕС са дошли да работят в Румъния. Един неквалифициран
работник от Азия печели средно 500 евро чисто на месец, посочва
телевизия Диджи 24.
За миналия летен сезон хотелиерите в Румъния разчитаха много
на работници от държави извън ЕС заради липса на алтернатива на
вътрешния пазар на труда, заяви за Аджерпрес председателят на
Федерацията на хотелиерската индустрия в Румъния Калин Иле.
По думите му хотелиерската индустрия полага много усилия да
увеличи заплатите в сектора и да стане по-атрактивна, така че да
привлече румънците, заминали на работа в чужбина.
Близо пет милиона румънци живеят извън територията на
страната, като повечето от тях са заминали в търсене на по-добро
заплащане за труда си.
Друг сектор на икономиката, който изпитва остър недостиг на
работна ръка, е строителството.
Председателят на Асоциацията на бизнесмените в Румъния
Кристиан Първан заяви за "Свободна Европа", че работната сила в
Румъния е застаряваща, а фирмите трябва да се справят с
конкуренцията на европейския пазар, където заминават да работят
много румънци.
"При нас, който се квалифицира, заминава на Запад. Например
Германия обяви, че има нужда от 400 000 работници годишно. Имаме
стотици румънски фирми, които няма с кого да работят", посочи
Кристиан Първан, цитиран от "Свободна Европа".
Фирмите в Румъния търсят работници основно от Азия - Индия,
Виетнам, Шри Ланка.
Председателят на Асоциацията на бизнесмените в Румъния
обяснява това със сериозната конкуренция на европейския пазар.
"Защо един украинец би дошъл в Румъния, вместо да отиде в
Германия или Полша, където офертите са по-добри?", пита
реторично Кристиан Първан.
Кътълин Вишан, директор на строителната компания
"Конселекс", каза, че чака пристигането на 70 таджикистанци и 30
пакистанци. В момента във фирмата му близо половината от 600
работници са чужденци.
Месечните разходи за чуждестранен работник достигат до 1200
евро, от които 600-700 евро представляват заплата, а останалото
са разходи на работодателя за настаняване и храна.
Вишан казва, че не може да намери румънски работници
дългосрочно. "Ако намеря румънци, стоят 2-3 дни и си отиват(. .
.) От друга страна, по-атрактивно е да отидат да работят в
Германия, където им предлагат 3000-3500 евро", казва директорът
на строителната компания.
През 2022 г. броят на работещите в строителството е нараснал
до близо 420 000 спрямо 330 000 през миналата година, сочат
данни на Федерацията на собствениците на строителни компании.
Разходите за един чуждестранен работник са по-високи от тези за
румънски работник, отбелязват от Федерацията.
Председателят на Конфедерацията на лицензираните оператори и
превозвачи в Румъния Василе Щефанеску казва, че и в
транспортния сектор се търсят чуждестранни работници.
"Имаме нужда от над 100 000 шофьори за фирмите в страната. И
сега имаме шофьори чужденци от азиатски държави, по-специално
Шри Ланка", посочи Василе Щефанеску.
Търсенето на чуждестранна работна ръка за румънския пазар бе
силно и миналата година, въпреки пандемията, отбелязва
"Свободна Европа". В периода януари - август 2021 г. броят на
фирмите, които са поискали издаване на удостоверения за работна
ръка от чужбина, е бил 6518 в сравнение с 4135 през 2020 г.
Същевременно фирмите за наемане на персонал казват, че
ангажирането на чуждестранен работник отнема понякога осем
месеца заради бюрокрация.
Средният период на чакане зависи от страната, от която идват
работниците. За някои държави, като Непал, Индия и Бангладеш,
има едно-единствено посолство в Делхи, което има малко персонал.
За виза се чака по пет месеца, разказва Мелания Поп от фирма за
наемане на персонал.
Министърът на труда Мариус Будъй заяви пред Диджи 24, че
определянето на по-голяма квота за чуждестранни работници за
румънския трудов пазар през 2022 г. е било искане на местния
бизнес, за да може да развива дейността си през тази година.
Министърът каза, че се водят разговори за допълване на
консулския персонал там, където има нужда, но ограниченията,
въведени заради пандемията от КОВИД-19, са създали проблеми и в
това отношение.
Според Йоси Пейсах, който работи във фирма за наемане на
персонал от чужбина, е необходимо да бъде допълнен броят на
служителите в министерствата на външните работи и на вътрешните
работи, съответно и на Генералния инспекторат за имиграция и на
посолствата на Румъния, за да се справи системата с големия брой
визи и процесът да се ускори.
/СГ/



/ПК/

---

ANALIZI 13:28:32 10-02-2022
DI1327AN.011
Казахстан - конфликт - икономика - прогнози

Перспективите на Казахстан
в новия геополитически
пейзаж


Москва, 10 февруари /Александър Савелиев от РЕГНУМ/
Януарските събития в Казахстан имат съвсем очевидно
международно измерение. Краткосрочното подпомагане на законния
президент Касъм-Жомарт Токаев от страна на Организацията на
договора за колективна сигурност (ОДКС) е само един от
факторите, формиращи новия геополитически пейзаж на региона.
Независимо колко са били справедливи продължаващите социални
протести в Казахстан, във всяка ситуация винаги се намират
външни играчи, преследващи единствено собствени користни
интереси.
Суровинната икономика на Казахстан почти изцяло (близо 70-80
на сто) е в ръцете на западни корпорации, тяхно е фактически и
правото на собственост. Цветната и черната металургия и
петролният отрасъл, осигуряващи лъвската част от казахстанския
износ, още от средата на 90-те са притежание или директно се
управляват от спекулативния капитал на западни транснационални
корпорации. Реформите, провеждани тогава под патронажа на
Нурсултан Назарбаев и под красиви лозунги за повишаване на
ефективността и привличане на западни инвестиции с цел
модернизация на производството, на практика се превърнаха в
узаконен неоколониален грабеж.
Стигаше се дотам, че директори и собственици на прочути
предприятия от най-големите като Уст-Каменогорския оловно-цинков
комбинат, като медните комбинати в Джезказган и Балхаш ставаха
протежета на компании трейдъри. Прекупвачи на продукцията на
тези предприятия, строени още по времето на Съветския съюз, те
се разпореждаха и със съдбите на самите предприятия и
работниците, и с политиката на Казахстан. Не беше по-добро и
положението в петролногазовия отрасъл. Семейството на бившия
член на Политбюро на ЦК на КПСС впрочем получаваше в съвсем
колониален дух разни "дрънкулки" под формата на дворци - убежища
на Запад и многомилиардни сметки в западни и други банки.
Щом страната бе оглавена от Токаев, на дневен ред дойде
въпросът за властта и собствеността. За новия президент на
Казахстан бе невъзможно да носи отговорност и да продължава
политиката на своя предшественик без реални икономически
лостове. Кланът на Назарбаев беше свикнал с трохите от масата на
транснационалните корпорации, устройващи гуляи за сметка на
обедняващ Казахстан. Международният спекулативен капитал,
окупирал огромната страна, не смяташе, както не смята и днес, да
се отказва от извоюваното си положение. Конфликтът бе
неизбежен.
Доколко решително ще отнема Токаев влиянието от
назарбаевския клан и реалните му господари - само времето ще
покаже. Новият президент ще преразпределя икономическото и
политическото влияние в страната, за да запази и укрепи
собствената си власт. Като човек, работил дълго в Китай и
нуждаещ се от външна подкрепа, Токаев - постепенно и не без
проблеми - ще замества навярно западното външно влияние с
китайско. Русия ще си остане военнополитически чадър за
постсъветското пространство, но заради собствената си
икономическа слабост и висока международна токсичност не ще може
да конкурира нито Запада, нито Изтока.
Мащабната нова подялба в Казахстан има обективен характер и
се върши донякъде по принуда; борбата между отдавна формирания
клан на Назарбаев и новия клан на Токаев едва започва. Западът и
Китай се вкопчват в решителна схватка за изобилните природни
ресурси на страната. Анкара с идеята й за "тюркския свят"
отдавна вече е включила целия регион в своята зона на интереси.
Военнополитическата и религиозната съставка на конфликта,
продължаващ в Казахстан, отразяват същината му само отчасти.
Конфликтът в Казахстан е от комплексен характер и
представлява регионална заплаха, никоя глобална сила или съседна
страна не може да си позволи да го пренебрегне. Русия като
водеща държава в многобройни интеграционни обединения - ОНД,
Евразийската икономическа общност и ОДКС - трябва да убеди
ръководството и гражданите на Казахстан, че е целесъобразно да
се развива по-тясно икономическо сътрудничество. Ако бъдат
създадени основи за социална справедливост, именно тясно
сътрудничество, а не изпращане на войски, ще съдейства за
умиротворяване на държавата и гарантиране на сигурност по
дългата 7600 км руско-казахстанска граница. Външното въздействие
върху Казахстан ще расте дотолкова, доколкото проявява
решителност Касъм-Жомарт Токаев. Военнополитическите и
националистическите предизвикателства все още са актуални за
страната.
/БТА/

Андрей Шарков/


/ДБИ/

---

ANALIZI 14:50:32 10-02-2022
DI1449AN.016
Украйна - Русия - НАТО - дипломация

Източна Европа гледа с предпазливост
към дипломатическите игри
между Москва и Запада


Варшава, 10 февруари /Ана Мария Якубек от Франс прес/
Изправени пред най-тежката патова ситуация между Русия и
Запада от Студената война насам, страните от бившия
комунистически блок остават на твърди позиции, предупреждавайки
да не се правят никакви компромиси с Москва.
Изявленията на Франция за "легитимните" опасения на Русия, от
една страна, както и тесните енергийни връзки между Русия и
Германия от другата, накараха страни като Полша и балтийските
държави да се безпокоят от дипломацията на големите сили.
"Полша заема най-решителна и твърда позиция срещу това, което
прави Русия", подчерта пред националната телевизия Павел Солох,
ръководител на полското Бюро за национална сигурност.
Той заяви това след срещата във вторник в Берлин между
лидерите на Франция, Германия и Полша, основна тема на която
беше патовата ситуация с Русия. Струпването на руски войски на
украинската граница поражда опасенията от война пред вратите на
Европа.
Полският президент Анджей Дуда настоятелно твърди, че Западът
трябва "да сплоти редиците си": "Трябва да покажем, че е
невъзможно да ни разделят", заяви той в Берлин.
Вчера естонската премиерка Кая Калас също направи изявление,
отразяващо този подход: "Няма да направим никакъв компромис по
фундаменталните принципи, включително правото на всяка страна да
избира собствения си път. Трябва да останем твърди и единни".
Русия призовава за трайна забрана за приемане на бившата
съветска република Украйна в НАТО и иска Алиансът да ограничи
присъствието си в бившите комунистически страни.

Спомени и възприятия за заплаха

Според Марчин Заборовски, политически експерт на Варшава, "не
е тайна", че по отношение на украинската криза Полша възприема
различен подход от този на Германия и Франция.
"Полша е най-ревностният поддръжник на Украйна в Европа.
Имаме най-дългата граница с нея, най-голямата диаспора",
анализира политическият директор на центъра за анализи Globsec.
"Ако Украйна попадне завинаги в сферата на руското влияние,
това би имало преки негативни последици за сигурността на
Полша", опасява се Заборовски.
Същото важи и за балтийските страни, които според него
изглеждат още по-войнствени и са доставили оръжия на Украйна
дори преди Полша.
Бивши съветски републики, трите балтийски страни се опасяват,
че и те може да попаднат под прицела на Русия.
"Всички страни от Централна и Източна Европа са живели под
руска окупация, която дълго време им пречеше да се присъединят
към ЕС", обяснява Войчех Пшибилски, главен редактор на центъра
за анализи "Вишеград инсайт".

Различна скорост, липса на посока

Руският президент Владимир Путин показа, че е наясно с
деликатното положение на тези страни, макар и да отрича, че
притесненията им са основателни.
"Балтийските страни и други държави, наши съседи, казват, че
не се чувстват в безопасност. Защо? Не е ясно", каза той тази
седмица на пресконференция със своя френски колега Еманюел
Макрон.
"Във всеки случай те използват това като претекст да развиват
враждебна към Русия политика", добави той, като подчерта, че
тези страни доставят на Украйна "големи количества" модерни
оръжия.
Според Пшибилски в сравнение със Запада Централна Европа е
показала "решимост да действа в пряка подкрепа на Украйна".
Той смята, че въпреки желанието на Путин да види Европа
разделена, "единството надделява" и няма каквото и да било
усещане, че Франция и Германия може да искат да продадат
Централна Европа.
От друга страна, има "усещане за недоверие, породено от това,
че елитите на тези страни не виждат толкова ясно надвисналата
заплаха".
/БТА/

/Асен Георгиев/


/ДБИ/

---

ANALIZI 16:30:02 10-02-2022
DI1629AN.031
НАТО - ЕС - отбрана - среща

Европейските страни искат
жена за ръководител
на НАТО


Брюксел, 10 февруари /Кристиан Спилман от Франс прес/
Приемникът на норвежеца Йенс Столтенберг на поста генерален
секретар на НАТО ще бъде избран на среща в Мадрид в края на юни
и европейските страни искат на този пост да застане жена, което
ще е прецедент за алианса, ръководен само от мъже от създаването
си през 1949 г.
"Надпреварата започна, откакто Йенс Столтенберг изненадващо
обяви през декември миналата година, че ще се кандидатира за
директор на Норвежката централна банка", сподели европейски
дипломат от алианса.
"Процесът по определяне на генералния секретар обаче е
непрозрачен. Никой не прави кампания. Вместо това има много
разисквания между съюзниците във връзка с кандидатурите",
обяснява той.
"Кандидатите не се обявяват преди да бъдат одобрени от
Вашингтон. Традицията повелява те да не провеждат открита
кампания", потвърждава друг дипломат.
"Постът традиционно се заема от европейци и се очаква, че
новият генерален секретар ще бъде жена от страна, която членува
в Европейския съюз", споделя дипломатът. Двадесет и една от
30-те страни в НАТО са членки на ЕС. "Това не е гаранция за
победа", изтъква обаче европейски министър, поискал да остане
анонимен.
Мандатът на Йенс Столтенберг като генерален секретар на
НАТО изтича на 1 октомври 2022 г. и той обяви, че ще встъпи в
длъжност като ръководител на Норвежката централна банка около 1
декември.
Всичките 13 генерални секретари на НАТО досега са мъже:
трима британци, трима нидерландци, двама белгийци, един
италианец, един испанец, един германец, един датчанин и един
норвежец.
Много имена се спрягат за поста, но, както във Ватикана,
нищо не е сигурно и кандидатите за папа най-често си остават
кардинали.
Белгийската външна министърка и бивша премиерка,
47-годишната Софи Уилмес, е смятана за "сериозен кандидат".
"В нейна полза е фактът, че идва от страна основателка и
членка на ЕС, която е добър съюзник и добър партньор, докато
нейните двама предшественици бяха твърде сдържани по въпроса за
европейската отбрана", каза европейският дипломат.
Йенс Столтенберг е от Норвегия, която не членува в ЕС, а
предшественикът му, Андерс Фог Расмусен, беше от Дания, която
членува в ЕС, но отказва да участва в Общата външна политика и
политика на сигурност.
Уилмес не поиска да коментира, а няколко министри, които са
се срещали с нея през последните дни, заявиха пред Франс прес,
че тя не е споделила с тях своите намерения.

"Вашингтон решава"

"Много страни, не само Франция, смятат, че следващият
генерален секретар следва да постигне по-добър компромис с НАТО
за ролята на ЕС в сферата на отбраната, доколкото САЩ не се
противопоставят на това", подчерта бивш служител на алианса,
поискал да запази анонимност.
За приемник на Столтенберг е спрягана и 59-годишната бивша
германска министърка на отбраната Анегрет Крамп-Каренбауер, но
"тя няма никакъв шанс, защото няма да бъде подкрепена от
правителството на Германия", заявиха двама европейски служители.
Британска кандидатура има "малък шанс да бъде одобрена след
излизането на Великобритания от ЕС", казаха още те.
Френска кандидатура пък едва ли би била одобрена от Турция
заради сложните отношения между двете страни, подчертаха те.
Възможно е следващият генерален секретар да е от Източна
Европа.
"Има няколко кандидати, сред които бившата президентка на
Естония", 52-годишната Керсти Калюлайд, заяви европейският
дипломат.
Коментира се също името на бившата президентка на Литва,
65-годишната Далия Грибаускайте.
Генералният секретар на НАТО се избира с консенсус на
Атлантическия съвет, в който участват посланиците на 30-те
страни членки на алианса.
"В крайна сметка обаче Вашингтон решава", споделя
европейският министър.

/БТА/

/Божидар Захариев/

/ДБИ/

---




news.modal.header

news.modal.text

Към 18:44 на 19.07.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация