site.btaБрюксел и правителствата в ЕС имат различно отношение към шпионския софтуер "Пегас"

Брюксел  може и да засилва реториката си срещу използването на шпионския софтуер, но правителствата на ЕС изглежда не искат да се вслушат в това.
На пленарното заседание на Европейския парламент в Страсбург във вторник  депутати от целия политически спектър осъдиха увеличаващите се доказателства, че  софтуерът "Пегас",  разработен от израелската компания "НСО Груп",  е използван за шпиониране на политици, журналисти и активисти в Евросъюза. През юли миналата година журналисти разкриха, че софтуерът вероятно се използва от правителствата по света за следене на опоненти.
"Не можем прекалено да преувеличаваме сериозността на този скандал", заяви Йерун Ленарс, чиято дясноцентристка Европейска народна партия подкрепи призивите на либералите в Европарламента за започване на разследване на това как е използван "Пегас" в 27-членния блок. 
Обичайната показност на евродепутатите е нещо обичайно, но сега настроенията им се разпространяват и в други институции на ЕС: Във вторник Европейският надзорен орган по защита на данните призова за забрана на "Пегас".
Междувременно от "НСО Груп" отричат извършването на каквото и да е нарушение и по време на първоначалните разкрития за скандалното приложение на "Пегас" заявиха, че ще "разследват задълбочено всяка злоупотреба с тяхната технология".
В изказване пред евродепутатите във вторник еврокомисарят по правосъдието Дидие Рейндерс призова държавите членки на ЕС да въведат правила за защита на хората от подобно шпиониране. Той отбеляза, че пълното одобрение за наблюдение по съображения за национална сигурност - област, която се пази строго от националните столици - няма да се хареса на Брюксел.
"Мярка, която се представя като свързана с националната сигурност, не означава, че всичко е позволено", каза белгийският еврокомисар.
Коментарите на Рейндерс могат да се тълкуват като предупреждение към надзорните органи в Унгария и Полша, които разследват предполагаемото използване на "Пегас" срещу опоненти на властите. Въпреки че потвърди, че "Пегас" наистина е бил използван в Унгария, надзорният орган за защита на данните на страната одобри използването на софтуера от правителството по съображения за национална сигурност. Миналата година канадски експерти доказаха, че един полски сенатор, един адвокат и един прокурор - и тримата критични към властта - са били подслушвани чрез шпионския софтуер. Също така мишена през последните две години е била и полската Върховната сметна палата (ВСП), която е била подложена  на над 6000 хакерски атаки с "Пегас". Засегнати са повече от 500 устройства, предаде Ройтерс, позовавайки се на говорител на ВСП. Той потвърди медийни публикации по темата. Причината за кибернатиска е в това, че директорът на ВСП Мариан Банаш е отдавнашен критик на управляващата в Полша дясна националистическа партия "Право и справедливост" (ПиС).
Защитниците на неприкосновеността на личния живот в Унгария обаче се обявиха против въпросното законодателство за национална сигурност, което според тях  само по себе си не отговаря на европейските стандарти. През януари Унгарският съюз за граждански свободи предприе последващи действия, като заведе съдебен иск пред властите в Унгария, Европейската комисия и Израел, който е обвинен в износ на технологията.
В Полша скандалът с шпионския софтуер доведе до обвинения срещу управляващата партия "Право и справедливост",  че е използвала "Пегас", за да хаква телефоните на опозиционни политици. Правителството, което се опитва да блокира по-нататъшния парламентарен контрол по въпроса, признава, че разполага с технологията, но отрича да я е използвало в навечерието на националните избори през 2019 г.
В края на януари стана известно, че мобилните устройства на финландски дипломати, работещи зад граница, са били атакувани с помощта на "Пегас", съобщи правителството на Финландия, а ръководителят на националното разузнаване каза, че вероятно зад това стои извършител, който има подкрепа на определена държава, предаде Асошиейтед прес.
Пораженията от прилагането на "Пегас" не засягат само Европа. Израелската полиция е хакнала телефоните на много известни личности, журналисти и членове на обкръжението на бившия премиер Бенямин Нетаняху, използвайки шпионския софтуер, показват нови разкрития, публикувани в израелския в. "Калкалист", предаде Франс прес.
В отговор на опасенията относно независимостта на правителствените надзорни органи в Полша и Унгария, които са впримчени в битката за върховенство на закона с Брюксел, Рейндерс заяви, че Еврокомисията "няма да се поколебае" да предприеме дисциплинарни мерки, ако има намек за проблеми с конфликта на интереси.
Макар че нито едно правителство в страна от Западна Европа да не е замесено в скандала така пряко, както Варшава и Будапеща, има и случаи, в които те се разминаха на косъм. През октомври премиерът на Люксембург Ксавие Бетел разкри, че правителството му е закупило софтуера, който позволява на тези, които го използват, да превърнат телефоните на своите мишени в подслушвателни устройства. По-късно той уточни, че правителството е закупило технологията от съображения за национална сигурност, дистанцирайки се от съобщенията за използването й срещу журналисти и активисти.
Съобщава се, че Франция също е водила преговори за закупуване на софтуера, въпреки че правителството на президента Еманюел Макрон отхвърли твърденията. Вчера човекът на Макрон в Брюксел, министърът по европейските въпроси Клеман Бон, се опита да разграничи правителството си от Варшава и Будапеща.
"Използването на софтуер за наблюдение може да става само по изключение. Този вид наблюдение представлява толкова сериозна намеса в личния живот, че може да се използва само при най-строги условия", заяви Бон.
Но въпреки че хора от властта като Бон говорят добре в публичното пространство, зад кулисите правителствата на ЕС - не само на Полша и Унгария - както и някои звена на Комисията, оказват натиск националните агенции да получат по-голям достъп до личните данни на гражданите.
Документи, получени от "Политико", разкриват, че френското правителство продължава да оказва натиск върху съдебната система, за да даде зелена светлина на практиките за масово наблюдение, които бяха обявени за незаконни от най-висшия съд на ЕС.
В Брюксел еврокомисарят по вътрешните работи Илва Йохансон води преговори за съживяване на общоевропейска схема за узаконяване на тези практики, при които на националните агенции се предоставя масов достъп до лични данни, съхранявани от частни компании, въпреки че висшият съд на блока неведнъж е установявал, че подобни схеми нарушават правото на неприкосновеност на личния живот.
"Тази ситуация ми напомня за филма "Животът на другите", в който се описва как правителствен критик денонощно е шпиониран от правителствен агент. И всички ние намираме това за много смразяващ образ. Но въпросът е, че това не е филм. Това е реалност за милиони европейци в продължение на много десетилетия", заяви вчера Софи ин'т Велд, евродепутатка от центристката група "Обнови Европа".