site.btaОлимпийският медал е по-ценен от световния рекорд, каза легендата в скока на височина Йорданка Благоева

Легендата на българската лека атлетика Йорданка Благоева заяви, че за нея спечелените медали от Олимпийските игри в Мюнхен през 1972 година и в Монреал през 1976 година са по-ценни от световния рекорд, който поставя.

През 1972 година, само 20 дни след Игрите в баварската столица, Благоева става първата българка притежателка на световен рекорд в леката атлетика, след като скача 194 сантиметра на състезание в Загреб.

"Световен рекорд може да поставиш по всяко време, но олимпийските игри са веднъж на четири години. Така че за мен медалите от Олимпиада са по-ценни", каза 77-годишната Благоева, която заедно с настоящата звезда на българския скок на височина Мирела Демирева присъства на пресконференция по повод 100-годишната на леката атлетика в България.

"Много се радвам на Мирела, защото тя продължи традициите, които имаме в този спорт. Вярвам, че тя ще даде всичко от себе си на Олимпийските игри в Париж и се надявам да има и малко късмет, защото и това трябва", добави Благоева.

Тя разказа и част от спомените си за най-значимите моменти от кариерата си.

"Пътят до олимпийския медал е много дълъг. Аз тренирах за него в продължение на 12 години. Можеше да стана и олимпийска шампионка, но за съжаление всички знаете как се развиха нещата и как летвата падна 17 секунди след скока ми. Тогава се прибрахме в България и всички се разотидоха по почивки, но моят треньор ми каза, че това, което съм постигнала, е нищо и трябва да отида на състезание. Така след няколко дни се оказахме в Загреб, където имаше надпревара между България, Югославия и Испания. Стадионът беше пълен и бях много щастлива, че такава публика е дошла да ни гледа и видяла световния ми рекорд. Е, тогава не знаех, че всъщност хората са дошли за футболния мач, който започваше след нашето състезание, но това нямаше значение", спомни си Благоева.

Тя призна, че е мислела за отказване от спорта, но нейните приятели и познати са я убедили да остане на пистата. 

"В Монреал изобщо не исках да ходя, защото по това време бях чак с 13-о постижение в света. Но ме взеха като по-опитна. Въпреки че нямах силата, която имах в Мюнхен, опитът вече беше на моя страна. Не знаех, че ако скоча 193 сантиметра от втори опит, ставам олимпийска шампионка. Вече ми бе все тази дали съм втора, или трета", каза тя.

"Винаги съм казвал, че високият скок и овчарският скок са двете най-трудни дисциплини в леката атлетика. Това са двете най-дълги състезания, в които се изисква да дадеш най-доброто от себе си накрая, когато вече си най-уморен. Затова се и възхищавам на психиката на Мирела, която успява да се абстрахира от всички фактори около нея", завърши Благоева.