site.btaИзвестният английски журналист Пол Макнамара: "Жалко, че българският футбол е зле, Христо Стоичков беше един от моите идоли като бях малък!"

    Отборът на Хонконг отпадна още в груповата фаза на турнира за Купата на Азия, но за малката територия - преминала от контрола на Великобритания към Китай, самото класиране е постижение. Хонконг играе за първи път на финали от 1968-а година насам и е най-малката страна, достигнала континентални финали.
    Известният английски журналист Пол Макнамара след доста сериозен опит в медиите в родината си, решава да се премести буквално на другия край на света и там да продължи работата си. И след работа във водещи телевизии и вестници в Англия, сега той работи за най-популярния вестник в Хонконг - "Саут Чайна Морнинг пост".
    Нов човек в Хонконг, но израснал в Родината на футбола, разказва за промяната, за мнението му за малкия тим, който падна три пъти в груповата фаза, а също така демонстрира и сериозни познания за българския футбол.
    Пол Макнамара беше любезен да коментира специално за БТА как вижда турнира, както приема той скока в нивото на футбола, което отразява.

     За скромния тим на Хонконг и как отборът направи прогрес
    "Нивото на футбола във вътрешната лига на Хонконг е лошо, с изключение на няколко добри отбори. Китчи и Лий Ман са относително силни и имат някои добри чуждестранни и натурализирани играчи, заедно с по-голямата част от местните таланти. Клуб, наречен Ийстърн, е много прогресиращ и добър в предоставянето на шансове на млади играчи от Хонконг.
    Но има твърде много отбори, които са извън нормалния стандарт за организиран клуб, мачове на силен срещу слаб, лоша публика и недостатъчно инвестиции.
    Националният отбор се подобри до неузнаваемост при настоящия старши треньор (60-годишният норвежец Йорн Андерсен - б.а). Той взе футболистите за четириседмичен тренировъчен лагер преди турнира и нивата на фитнес на играчите и издръжливост се повишиха драстично.
    Издръжливостта е от ключово значение за Хонконг, защото те се опитват да намалят разликата с по-силните отбори чрез преследване, преса и оказване на натиск - по същество тичане без прекъсване. Тримата полузащитници - Тан Чун-лок, Филип Чан Си-куан и У Чун-мин - са неразделна част от способността на отбора да играе по този начин. Те пресират високо, отнемат пространство на противниковите полузащитници и помагат на защитата.
    Проблемът за Хонконг е качеството на играта с топката. Трудно им е да я задържат и да създават положения.
    Като цяло обаче това бяха изключително значими две седмици за хонконгския футбол. Това беше първият им път в турнира от 56 години и те показват признаци, че могат да се състезават с по-силни отбори и по-редовно да се класират или да участват на големи състезания.
    Струва си да се отбележи, че подкрепата за отбора беше много добра, имаше около 500 фенове от Хонконг в Катар и се усещаше като истинска връзка между фенове и играчи. Предизвикателството сега за Футболната асоциация е да се възползва от последните няколко седмици".

     За личния избор да остави Англия и да започне да пише за футбол в Източна Азия

    "По отношение на моята ситуация, просто исках да правя нещо съвсем различно и да изпитам различна спортна култура и начин на живот. Това беше едно от най-добрите решения, които съм вземал".

    Мнението му за българския футбол и България    

    "Надявам се скоро нещата да се оправят в националния отбор на България. Бях доста млад, когато те бяха на Световното първенство през 1994 г. и наистина харесах този отбор на България. Победата над Германия е един от любимите ми мачове и до момента, честно ви казвам!
    Жалко, че българският футбол е зле, но все още мисля за България като за една от традиционно силните европейски футболни нации. Христо Стоичков беше един от моите идоли, когато бях малък!"