site.btaГенералният директор на БТА Кирил Вълчев беше награден с отличителния знак на председателя на БАН акад. Юлиан Ревалски

Българската академия на науките (БАН) награждава Кирил Александров Вълчев с отличителния знак на председателя на БАН - за висок професионализъм, за журналистическа етика и за дългогодишен принос при отразяване на постиженията на БАН в международното и националното медийно пространство. Това каза днес председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски при връчването на отличителния знак на Кирил Вълчев.

Церемонията се състоя в БАН и на нея присъства семейството на Кирил Вълчев - съпругата му Силвия Ботева-Вълчева, неговите деца - Александър Вълчев и Ана Мария Вълчева, и Павел Вълчев - брат на генералния директор на БТА. Присъстваха също и заместник-председателите на БАН - член-кореспондент д-р Евдокия Пашева и член-кореспондент д-р Стефан Хаджитодоров.

"Кирил Вълчев е един от най-ентусиазираните наши приятели, извън Академията, който по систематичен начин отразява дейността на БАН каквато е - без да крие неща, които са проблемни и трябва да се разрешат", каза акад. Ревалски. Той припомни, че преди осем години, когато е станал председател на БАН, за първи път е участвал в знаменитото предаване на Кирил Вълчев "Седмицата", когато той е бил журналист в Дарик радио.

Учените са такъв тип хора, които много често са вглъбени в това, което правят и смятат, че не е толкова важно да кажат какво правят с по-обикновени думи на хората, или много често са срамежливи, отбеляза председателят на БАН. Той добави обаче, че социалната роля на науката през последните години е от изключително важно значение и социалната ангажираност, и отговорност, и това, което Кирил Вълчев е правил в Дарик радио, и сега в БТА, е от изключително важно значение. Много се радвам, че откакто пое поста на генерален директор, много силно се засилиха връзките ни с БТА, с регулярни наши материали, които Агенцията разпространява не само в България, но и в чужбина, каза акад. Юлиан Ревалски.

Този знак за мен не е знак за заслуга, това е знак за дълг, тъй като тези, които имаме трибуна, носим огромен дълг да представяме тези, които наистина заслужават да бъдат представени - както тези, които работите днес в областта на науката, така и тези, които в миналото са оставили трайна следа, каза Кирил Вълчев. Той отбеляза, че този знак са го получавали толкова големи имена, вписали се в българската история, че сравнението единствено може да смирява. Ако си позволя да използвам израза на новия ни патриарх Даниил, когато беше избран, той по повод на своя избор каза нещо, което се отнася напълно за случая: "Единствено може да носи съзнание за собствено недостойнство".

"Гледам на този знак и като на признание, изобщо за българските медии, и Вие изброихте местата, където аз съм работил - в българското национално Дарик радио, сега в БТА, но и много други медии заслужават признание за трудовете им да популяризират науката и да показват, че Вашите трудове не остават незабелязани", с тези думи се обърна Кирил Вълчев към председателя на БАН.

Моето първо съприкосновение с БАН беше, когато, като радиоводещ на 23 години в късната есен на 1996 г., тогава председател беше акад. Юхновски и Академията имаше тежки проблеми с финансирането, и учените бяха на "жълтите павета" около парламента, и нямаше много трибуна за задълбочено представяне на проблема. Тогава в Дарик радио, където вече водех "Денят" и "Седмицата", имаше поредица от представяния какво прави БАН в онези нелеки времена от гледна точка на финансирането, припомни Кирил Вълчев. След това, през годините, с предшественика Ви акад. Воденичаров направихме специална рубрика в Дарик радио, всяка събота в най-слушаното време - за представяне на институтите на БАН, добави той. За 150-ата годишнина на БАН направихме нарочна рубрика, в която още веднъж представяхме дейността на институтите, каза Кирил Вълчев.

"Аз вече имам една награда от БАН, нямам много лични награди, но през 2020 г. получих от Вас по повод на отбелязването на 150-годишнината награда за журналисти в категорията "Електронни медии". След това съдбата ме отведе в БТА и там, действително, заедно, направихме много неща. Направихме едно работещо споразумение между БТА и БАН за ежеседмично публикуване на информации за дейностите на различни институти и на учените от БАН. Всичко това се превежда и на английски език - най-интересното. Сключихме и няколко договора с отделни институти, които имат много видима дейност, например Археологическият институт с музей, Етнографският институт, Институтът за космически изследвания, и те допълнително предоставят много информация", каза Кирил Вълчев.

Той говори и за възстановяването на списание ЛИК, което е основно за изкуство, за култура, но има и няколко броя, които са посветени на научни теми. Те се оказват и "най-продаваемите" за чуждия свят и за това преведохме броевете, посветени на българската наука в Антарктида и на първото плаване на българския научноизследователски кораб "Св. св. Кирил и Методий", каза генералният директор на БТА. Той подари на ръководството на БАН брой на списанието, в което са представени няколко учени от БАН, работещи на Антарктида. Издадохме и брой на списанието, посветен на космическите изследвания, каза генералният директор на БТА.

Успяхме за 125-годишнината на БТА да издадем три тома, като първият от тях е с лични свидетелства на забележителни личности, работили в БТА. Вторият том е за историята на БТА, с автор Панайот Денев, който е бил генерален директор на БТА, но и с изключително ценен редактор - проф. Румяна Прешленова, която ръководи Института по балканистика, отбеляза Кирил Вълчев. Той добави, че издаденият трети том е с новини от архивите на БТА. Отново е под редакцията на проф. Прешленова и подготвен с издателството на БАН "Проф. Марин Дринов".

Кирил Вълчев акцентира и върху три много важни дълга към хората с трибуна, които са формулирани от проф. Марин Дринов. "Той казва, че езикът е духовната крепост на един народ и ние носим огромна отговорност, защото езикът има огромна роля как си служим с него. Носим и огромна отговорност за общественото мнение и тези усилия на българските медии за формиране на обществено мнение, което да разбира, че науката е от огромно значение за великото бъдеще, както казва Марин Дринов. И третата голяма отговорност е за защита на националните нравствени интереси, както ги нарича проф. Дринов, и за развитие на нравствените сили на нашия народ", каза Вълчев.   

Той сподели, че този знак, който днес получава, сигурно най-много е щял да зарадва неговия баща, който е основател на Националния политехнически музей. Моят баща прекарваше много време в БАН, беше един от най-активните хора в Съюза на учените в България и в списание "Наука", отбеляза Кирил Вълчев.

Председателят на БАН и генералният директор на БТА разговаряха също за правилното използване на българския език и за възможностите повече учени да участват в българската политика.