site.btaСъюзът на физиците в България приветства избора на своя председател за действителен член (академик) на БАН

Събранието на академиците на Българската академия на науките (БАН) избра проф. д.фз.н. Александър Драйшу – председател на Съюза на физиците в България (СФБ), за действителен член (академик) на БАН в направление „Физически науки“, съобщиха от екипа на СФБ.  

Проф. Александър Драйшу е водещ учен в областта на фотониката (нелинейна оптика, сингулярна оптика и оптика на свръхкъсите фемтосекундни импулси). Той създава първата в България научна група по сингулярна оптика и школа по сингулярна и фемтосекундна фотоника.

Проф. Драйшу е член на Съюза на физиците в България (от 1995 г.) и председател на Управителния му съвет (от 2020 г.). Член е и на Хумболтовия съюз в България (от 1999 г.). За Съюза на физиците в България изборът на неговия председател за действителен член на Българската академия на науките – най-голямото отличие за български учен, е чест и признание за българската физическа наука и повод за гордост от физическата колегия, казват от СФБ. 

Проф. д.фз.н. Александър Драйшу е роден през 1961 година. През 1987 г. се дипломира в Софийски университет (СУ) „Св. Кл. Охридски“ като инженер-физик със специализация „Квантова електроника и лазерна техника“. До 1990 г. е докторант към катедра „Квантова електроника“. През 1991 г. защитава кандидатска дисертация (сега степен д-р) на тема „Индуцирана фазова модулация и преобразуване на параметрите на лазерното лъчение“. През 2001 г. защитава дисертация за научната степен „доктор на физическите науки“ на тема „Фазова самомодулация и индуцирана фазова модулация в кубични нелинейни среди“.

Кариерата на проф. Драйшу е свързана с Физическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. От 1991 г. е последователно старши асистент и главен асистент, а през 1998 г. е избран за доцент. През 2004 г. е избран за професор. Бил е също стипендиант на Фондация „Александър фон Хумболт“. Специализирал е в Техническия университет на Грац (Австрия), както и четирикратно – със стипендии на Дружество „Макс-Планк“, в Макс-Планк Институт по квантова оптика (Гархинг, Германия); трикратно - в Австралийския национален университет (Канбера, Австралия); многократно в Института по оптика и квантова електроника на Университет Фридрих Шилер (Йена, Германия).

Проф. А. Драйшу има богат административен опит: бил е ръководител на катедра „Квантова електроника“ (2003 – 2011; 2019 – досега); два мандата е бил декан на Физическия факултет (2011 – 2019). От 2002 г. е член на Факултетния съвет на Физическия факултет. Бил е и член на Академичния съвет на СУ „Св. Климент Охридски“, както и на Научния съвет на Института по електроника – БАН (2005 – 2013). През 2021 г. е избран за дописен член (член-кореспондент) на БАН.

Ръководил е 20 изследователски проекта с Националния фонд за научни изследвания и Фонд „Научни изследвания“ на СУ „Св. Климент Охридски“, а също така и 5 международни проекта. Участвал е в редица организационни, научни и програмни комитети на международни научни форуми, в научни съвети и научно-експертни комисии. Рецензирал е ръкописи за списанията на American Physical Society, Optical Society of America (Optica), SPIE, IOP, Elesevier и за списания Applied Physics B, Optics Communications, Bulgarian Journal of Physics и други.

Преподавателската работа на проф. А. Драйшу и научните му интереси са в областта на квантовата електроника и лазерната техника, по-точно - в направленията на линейната и нелинейна оптика, в сингулярната оптика и в оптиката на свръхкъсите импулси. Той води лекционни курсове по линейни и нелинейни оптични вълни, електричество и магнетизъм, нелинейни оптични вълни и солитони, оптични комуникационни мрежи, физика на лазерите (части 1 и 2) и др. През 2011 г. е бил поканен за лектор по нелинейна сингулярна оптика на Школата по фотоника „Ернст Аббе“ на Университета Фридрих Шилер (Йена, Германия). Бил е ръководител на над 30 дипломни работи. Проф. Драйшу има шест успешно защитили докторанти, на които е бил консулант и (или) ръководител. Автор и съавтор е на над 230 научни публикации, които са цитирани над 2020 пъти (SCOPUS ID: 7003626585; Web of Science ID: R-7620-2016). /ПВ/