Приключи научната конференция, посветена на иновациите в подкрепа на климата и практиките за по-добро качество на живот, която се състоя в Стопанския факултет на Софийския университет.
Форумът бе организиран като част от сателитната програма на 61-ата сесия на Междуправителствения панел по изменение на климата, чиито домакин е България. Събитието се проведе в четири научни панела с възможност за дискусия след тях. Изследователи и специалисти в различни области дискутираха посоките за обществена ангажираност за устойчиво развитие, за постигане на нулеви вредни емисии, изследванията в Антарктика на климатичните изменения и перспективите за повишено международно сътрудничество в областта на морските полярни изследвания.
Първият дискусионен панел в конференцията бе насочен към изследването на нивата на осъзнатост при ежедневното вземане на решения и предприемане на действия в посока развитие на устойчиво гражданство.
Д-р Илия Атанасов, помощник-декан "Акредитация и рейтинг" в Стопанския факултет на СУ представи проучване на учени от факултета, което показва, че около 73 на 100 от български граждани смятат, че намаляването на потреблението на ресурси е необходимо за устойчивото развитие.
Проф. Ваня Иванова, икономист от СУ изтъкна, че България е на последни места в класациите, базирани върху факторите норма на рециклиране, генериране на отпадъци на човек от населението и норма на кръговост – показател за това колко от използваните материали са вторични.
Д-р Владимир Шопов от Европейския съвет за външна политика, отбеляза, че качественото проучване предлага по-различен поглед към нагласите на хората и че системните промени са за сметка на личностни поведенчески промени.
Д-р Мария Трифонова, зам.-директор на Net-Zero Lab, обясни, че техният фокус е насочен към технологичната трансформация. Сподели, че за техния екип е важно как определянето на приоритети за изследвания, демонстрация на нови технологии, тестването им, и въвеждането на иновации на национално ниво, кореспондира с приоритетите в Европа.
Темата във втория панел бе за това какъв е пътят за постигане на нулеви нетни емисии и как стратегическата технологична програма на ЕС да намери приложение в България.
Божил Кондев, научен сътрудник в Net-Zero Lab, посочи, че българското участие в европейските енергийни проекти е с измерението на енергетиката от програмата "Хоризонт", която включва 160 проекти. В тях участват 273 участници от 118 организации като частни компании и висши учебни заведения. Net-Zero Lab е звено на Стопанския факултет, ангажирано да предоставя приложими знания за ефективно преобразяване на целите за неутралност на климата в осезаеми действия.
В този панел участваха и Теодор Кузов, проектен мениджър "Енергийни изследвания и иновации в ЕС", и Капучин Вануренберг от европейската платформа за вятърна енергия ETIPWind, която отбеляза, че според техни проучвания България има голям потенциал за производството на вятърна енергия.
Третата част от научната конференция започна с встъпителни думи на Юлиян Попов - бивш министър на околната среда и водите. “В България вече се появяват сериозни образователни програми, насочени към задълбочаване в проблемите и науките за климата”, отбеляза той.
Юлиян Попов обясни, че в много голяма степен глобалната политика и глобалната икономика могат да бъдат повлияни от сериозната наука.
Акцент в третия панел бяха Антарктика и Южния океан като естествена експериментална среда за климатичните промени и наблюдения на околната среда.
Участие взеха д-р Росица Янева от Националния център за полярни изследвания (НЦПИ); доц. Весела Евтимова от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН; доц. д-р Иван Богданов от Клиника “Дерматология и венерология“ в УМБАЛ Токуда (Acibadem City Clinic), и доц. Гергана Георгиева от Физическия факултет на СУ.
Д-р Росица Янева разказа на присъстващите необходимостта България да има своя Национална програма за полярни изследвания и каква е основната мисия на Националния център за полярни изследвания.
Останалите участници представиха целите, резултатите и начина, по който е извървян пътя за осъществяване на научните им проекти, както и какви са практическите ползи от реализирането им.
Четвъртият панел бе съсредоточен върху първия български изследователски кораб и перспективите за повишено международно сътрудничество в областта на морските полярни изследвания.
Проф. Христо Пимпирев отбеляза, че в момента се подготвя 33-а антарктическа експедиция, а Българската антарктическа база се разраства, благодарение на това, че вече имаме научноизследователски кораб.
По думите на флотилен адмирал проф. Боян Медникаров по време на последните две антарктически експедиции всички задачи са били изпълнени успешно.
Доц. Райна Христова от Института по океанология към БАН разказа за работата на морските геолози на Антарктида. Те изследват дънните утайки, чиито начин на образуване, е свързан с климатичните условия.
“Философията на Антарктида се изгражда върху Антарктическия договор, като една от неговите клаузи се базира върху международното сътрудничество“, каза Драгомир Матеев, зам.-директор на Националния център за полярни изследвания.
По думите му всички контакти с членове от европейския форум и различните програми са важни, за да се осъществят изследванията. “Този форум, който имаме днес, ще ни позволи да разширим българските участия“, посочи зам.-директорът на НЦПИ.
“Срещата е дипломатически успех за нашата страна. Едновременно с това е възможност българските учени да представят своята продукция, свързана с промените на климата на световно ниво. Пример в това отношение е Националната програма за полярни изследвания (НЦПИ), председател на която е проф. Христо Пимпирев“, коментира климатологът д-р Христо Попов за БТА.
