site.btaС новолунието на 10 февруари започва годината на Дървения дракон

Луната ще бъде във фаза новолуние на 10 февруари в 00:59 ч. българско време, този момент съответства на началото на китайската Нова година - годината на Дървения дракон, съобщи за БТА Пенчо Маркишки, физик от Института по астрономия при БАН и от катедра „Астрономия“ при СУ „Св. Климент Охридски“. 

Той уточни, че новолунието на 10 февруари ще предхожда с 19 часа и 52 минути лунния перигей на същата дата, който ще настъпи в 20:51 ч. Луната тогава ще е най-близо до Земята за месец февруари - на разстояние 358 087 километра. 

Близостта във времето на тези две явления вероятно ще бъде повод това новолуние да бъде обявено за "суперлуна", но не бива да забравяме, че при новолуние тя е недостъпна за наблюдение, уточни физикът. Той е автор на автор на справочника за астрономическите явления на 2024 г., чиято астрокалендарна част вече е достъпна онлайн на сайта на катедра „Астрономия” на Физическия факултет на СУ. 

Новолунието и лунният перигей отново ще бъдат близки във времето - с разлика само 1 час и 53 минути, и на 10 март.

Тази година ще имаме възможност да наблюдаваме 2 суперлуния при пълнолуния - в нощта срещу 18 септември, когато от България ще може да се наблюдава частично лунно затъмнение, както и в двете нощи срещу 17 и срещу 18 октомври, посочи Маркишки. На 2 октомври пък ще се случи противоположното явление - "микролуна", което означава близки във времето новолуние и лунен апогей. Тогава разликата между тях ще бъде само 52 минути. При това апогеят на Луната на 2 октомври ще бъде най-далечният за цялата година - с разстояние Земя-Луна 406 516 километра.

През февруари рано сутрин на югоизток ще продължат да се наблюдават планетите Венера и Марс, но Меркурий, който през януари участваше в сформиралия се в тази част на небето малък планетен "парад", вече изгрява по-късно и остава невидим в развиделяващото се небе, каза Маркишки.

По повод високосната 2024 г. физикът припомни, че 29 февруари ще доведе до подраняване на ежегодните астрономически явления. Например максимумите на метеорните потоци през 2024 г. и годишните сезони ще настъпват с близо 18 часа по-рано. Това нерядко става причина тези явления да се оказват на по-ранна дата. Например астрономическото лято тази година ще настъпи на 20 юни в 23:50 ч., докато миналата година то започна на 21 юни в 17:57 ч., уточни Маркишки.