На тържествена церемония, която ще се състои на 6 февруари от 11:00 ч. в аулата в Ректората, проф. Мари Врина-Николов ще бъде удостоена с почетното звание "доктор хонорис кауза" на Софийския университет "Св. Климент Охридски" за изключителните й заслуги към славистиката, българистиката и превода. Предложението за удостояването с почетното звание на най-старото висше училище в България е на Факултета по славянски филологии, съобщи пресцентърът на висшето училище.
Проф. Мари Врина-Николов ще произнесе академично слово на тема: "Как да мислим/правим българската литература - литература на и в света".
Проф. Мари Врина-Николов е сред най-изтъкнатите изследователи на българската литература и култура, и водещ е преводач от български език във Франция. Тя е родена в Невер, Франция. Дипломира се като лингвист в Университета Париж-V (1983), като българист в INALCO и като магистър по класически литератури (1985). Възпитаник е на "Екол нормал сюпериор".
Веднага след дипломирането си започва да преподава български език в Националния институт за източни езици и култури в Париж (INALCO), където по-късно е избрана за доцент (2004 г.) и професор (2009 г.) по български език и литература. През 1990 г. защитава докторска теза с труд върху експресивните частици в съвременния български език. Била е гост-професор в Софийския университет "Св. Климент Охридски" в рамките на катедрата "Романистика" във Факултета по класически и нови филологии, и на магистърската програма "Преводач-редактор" във Факултета по славянски филологии. В магистърската програма "Преводач-редактор" проф. Врина води курс по "История на превода" повече от десет години.
Проф. Мари Врина е заемала редица академични постове в INALCO, а от 2019 г. е директор на издателството на Института. През периода 1994-1998 г. е аташе към Френския институт в София, а след това - във френското посолство в Будапеща.
Тя е член на редакционните съвети на редица научни издания в България - на списанията "Литературна мисъл", "Литературата" (издание на Факултета по славянски филологии), "Балканско езикознание", "Език и литература". Тя е създател на френскоезичния сайт за българска литература litbg.eu, включва се като експерт в работата на "Къща за литература и превод" (София). Автор и съавтор е на няколко учебника по български език и на кратки българо-френски и френско-български речници.
Носител е на почетна грамота за принос в разпространението и развитието на българската култура от Министерството на културата на България (1997 г.), на грамота за заслуги към българистиката за съществен принос в литературния анализ и разпространението на българската литература от БАН (2001 г.), на почетното отличие орден "Arts et Lettres", степен "Chevalier", от Министерството на културата на Република Франция (2004 г.), "Златен век" от Министерството на културата в България (2015 г.). От няколко години тя има и българско гражданство, получено по заслуги. Почетен член е на Сдружението на българските писатели (2003 г.).
Проф. Мари Врина-Николов е много ценен и награждаван преводач на българска литература в широки хронологични и жанрови граници. Тя е превела редица важни български творби, като някои от тях излизат с нейни предговори. Представя на френската публика както класици, като Иван Вазов ("Под игото"), Алеко Константинов ("Бай Ганьо"), Йордан Йовков ("Старопланински легенди"), така и големите автори от втората половина на 20-и век - Ивайло Петров, Йордан Радичков (седем книги), Вера Мутафчиева, Цветан Стоянов, Константин Павлов, Веселин Бранев, Виктор Пасков (три книги).
Проф. Мари Врина-Николов внимателно следи и отлично познава и съвременната българска литература. Сред преведените от нея автори са Георги Господинов, Теодора Димова, Алек Попов, Емилия Дворянова, Елена Алексиева, Севда Севан, Захари Карабашлиев и много други. Всички тези издания са резултат от личната инициатива на преводачката да заинтересува френските издатели с българските книги, които тя е избрала. Още през 1990 г. първият й превод на "Балада за Георг Хених" от Виктор Пасков получава награда за най-добър превод на Международния панаир на книгата в Бордо. Следват Prix Max Jacob étranger (2001 г.) за превод на Кирил Кадийски, Prix Jan Michalski (2016 г.) за превод на Георги Господинов. Носителка е и на наградата за превод "Етиен Доле", присъждана от Сорбоната.
