site.btaСправка на Националния институт по метеорология и хидрология показва, че ноември 2023 г. е бил също толкова топъл, колкото и ноември 2022 г

Средните месечни температури през ноември са били между 6 и 12 градуса по Целзий, отклонението от месечната норма е между +1 и +3.5 градуса. Ноември 2023 е бил също толкова топъл, колкото и ноември 2022 г., съобщават от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ).

Най-високата максимална температура през изминалия месец е 27.5 градуса по Целзий на 4 ноември в село Средец, област Бургас. Най-ниската минимална температура в станция в населено място e минус 11 градуса на 27 ноември в Чепеларе, а най-ниската измерена температура е на връх Мусала, също на 27 ноември – минус 20.3 градуса по Целзий. В София най-високата измерена температура е 20.7 градуса на 6 ноември, а най-ниската – минус 3 градуса по Целзий на 28 ноември, отбелязват от НИМХ 

Месечните суми на валежа са между 103 процента (Стара Загора) и 414 процента (Шабла) от климатичната норма. Те са най-малки в Централна Южна България, а най-големи – в Северозападна и в Източна България. Този месец е с много по-големи месечни количества валеж от ноември 2022 г. Най-голямото измерено 24-часово количество валеж е 97 мм от дъжд в Шабла на 26 ноември На 25 срещу 26 ноември вали сняг и се образува снежна покривка в почти цялата страна, с изключение на части от Южна и Северозападна България и Черноморието. В Предбалкана и част от Североизточна България височината на снежната покривка достига 20–50 см. Най-голяма височина на снежната покривка е измерена във Вършец на 26 ноември – 70 см. 

През ноември динамиката на атмосферните процеси над Балканския полуостров e повишена и времето в нашата страна е променливо, с чести валежи. През първото десетдневие температурите са с 5–7 градуса по-високи от обичайните. Към 9 ноември се понижават, но през първата половина от второто десетдневие остават по-високи от нормалните. През периода 18–19 ноември е относително студено, с температури, по-ниски от обичайните с около 2 градуса по Целзий. Третото десетдневие започва с относително високи температури, но в средата на периода значително застудява и до края на месеца температурите са с 2–7 градуса по Целзий под нормата. 

На 1, 2, 4, 6, 8, 10–12, 15, 17–19, 21–26 и 29 ноември през страната преминават атмосферни фронтове и на много места има валежи, в отделни райони – интензивни, придружени с гръмотевична дейност. На 4 ноември торнадо е отнесло покривите на над 100 къщи в община Исперих. Гръмотевични бури, придружени със силен вятър и интензивни валежи, нанасят сериозни щети на територията на областите Смолян, Търговище, Разград и Силистра. За наводнени улици и временни затруднения в движението се съобщава и за районите на Перник, Пазарджик и Пловдив.

Най-сложни са метеорологичните процеси през периода 17–19 ноември и 24–26 ноември, когато под влияние на преминаващи южно от страната циклонални вихри, които задълбават в западната акватория на Черно море, се създават валежни обстановки. На много места падат значителни валежи. На 19 ноември община Варна обявява бедствено положение във връзка с ураганния вятър в града и региона. Жена е загинала в центъра на Варна, затисната от откършен клон. Паднало от силния вятър дърво е убило 65-годишен мъж в София. През втората синоптична обстановка, 24–26 ноември, с понижението на температурите в по-голямата част от страната дъждът преминава в сняг и се образува снежна покривка. Силните снеговалежи на 26 ноември. блокират страната. Стотици населени места остават без ток, в редица селища е спряно и водоснабдяването. Част от старопланинските проходи са затворени за движение. Вятърът води до образуване на преспи, прекъсване на далекопроводи и събаряне на клони и дървета главно в Северна и Западна България. В Североизточна България вятърът от север-северозапад е бурен, на отделни места поривите му достигат до 35–37 м/с, и нанася сериозни материални щети в областите Добрич и Варна. Ураганният вятър е причина за снежни виелици и навявания, на много места в областите Силистра и Разград, в Добруджа и Лудогорието пътищата са напълно блокирани. В отделни райони на 13 области от страната е обявено бедствено положение.

Агрометеорологични условия

В резултат на падналите валежи от дъжд и сняг през третото десетдневие на ноември, превишили на много места в страната 50–60 l/m², а в част от Дунавската равнина – 80–90 l/m², се увеличават влагозапасите в 100 cm почвен слой. След тези повсеместни валежи е преодолян дефицитът на влага при есенните посеви.

Рязкото застудяване в края на ноември с валежи от сняг води до затихване и прекратяване на вегетацията при есенните посеви.

Неблагоприятните агрометеорологични условия в края на месеца предизвикват спиране на работата на полето на места в Дунавската равнина и в Добруджа. В Северна България сеитбата на есенните култури е приключила, но в южните части на страната все още има незасети площи. В местата, където сеитбата на пшеницата не е приключила, това трябва да стане в първото десетдневие на декември.

Състояние на реките

През първите две десетдневия на ноември реките в по-голямата част от страната са с водни количества около и под праговете за средни води и около праговете за ниски води. През последните дни на ноември в резултат на падналите валежи от дъжд и сняг и последващото снеготопене в цялата страна са регистрирани значителни повишения на речните нива, съответно и голяма част от наблюдаваните реки протичат с водни количества над праговете за средни води.

Кратка  месечна справка за времето през изтеклия месец се публикува тук.

Карти на средната месечна температура и нейното отклонение от климатичната норма, както и на месечното количество валеж като абсолютна стойност и като отклонение от климатичната норма за изтеклия месец може да бъдат разгледани тук.

НИМХ публикува и месечен хидрометеорологичен бюлетин. 

Текуща информация и прогнози за времето могат да бъдат намерени също тук, НИМХ публикува и данни за оттока на реките, както и за състоянието на земеделските култури. /ПВ