site.btaВисшето училище по агробизнес и развитие на регионите в Пловдив почете основателя си проф. Димитър Димитров
Академично издателство „Талант“ на Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите (ВУАРР) - Пловдив припомня за учредителя на института проф. Димитър Димитров (1952-2020) с книги със стихове и размисли за любовта, съобщиха от ВУАРР.
Поводът е рожденият ден на проф. Димитров, който беше на 15 февруари.
Известен преподавател и учен, автор на проекта и учредител на Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите (ВУАРР) – Пловдив, с богат опит през годините в областта на мениджмънта и образованието, ректор, а след това президент на ВУАРР, проф. Димитров (под псевдинима Дим К. Дим) е и автор на две стихосбирки, белетристика и книжки за деца, инициатор и издател на Личностна енциклопедия „Изявени пловдивчани“ и „Духът е воля“. Той е и инициатор, организатор и член на журито на Международно биенале „Майстори на карикатурата“ – Пловдив, създател на галерия „Резонанс”, ръководител на Академично издателство „Талант“ на ВУАРР, припомнят от висшето училище.
За принос в развитието на културата, изкуството и духовността проф. Димитър Димитров е удостоен с награда „Пловдив“ (2012).
В едно от интервютата с проф. Димитров в книгата „До вас ще бъда“ той разсъждава за любовта като изконен белег на човешка същност: „Любовта е човешка способност – дали говорим за любовта на човека към Бога, или за любовта към всички хора, или за любовта между двама души, или за майчинската любов, или за любовта към Родината – говорим в основата си за едно и също – способност...“, отбелязват от ВУАРР.
В друго интервю споделя: „Тя, любовта, както виното, пробива бронята на делника, в която сме опаковани... И някак си ни приближава към Твореца. Когато паднат границите, човек казва онова, което му е на сърцето. Иначе да, и виното, и любовта ни правят по-разкрепостени, по-неежедневни, по-небанални... В някаква степен и по-истински“.
Въпреки тревогата си за един свят, в който „реалността ни се изплъзва все повече и повече, за сметка на някакъв илюзорен виртуален живот“ и време, в което „никой не пише любовни писма, не само заради интернет, а и поради емоционалната ни неграмотност да ги съчиним“, проф. Димитров не крие надеждата си, че любовта ще остане и възкликва : „Любовта не е археологическа забележителнoст“. /ПВ/
/ТС/
news.modal.header
news.modal.text