site.btaСледвай сърцето си, тогава няма лимит за ума и тялото, казва един бъдещ представител на манастира Шаолин

„Кай-син (开心) – съчетание на думите „отворено“ и „сърце“, формира китайската дума за щастлив. Да отвориш сърцето си за другите и света - това е и сърцевината на източните бойни изкуства, които тренират не само тялото, а и ума. Посвещавайки им се, и аз се промених, а с това се промени и всичко наоколо - сякаш вече има все повече добри хора около мен.“ Това каза за Българска телеграфна агенция (БТА) Цветан Найденов, който след три месеца завършва 2-годишна онлайн програма на обучение в манастира Шаолин. През май той ще получи диплома за преподавател, а в момента е асистент-преподавател и е упълномощен - от неговия майстор и учител, да помага в онлайн програмата на други поели по техния кунгфу път.

Цветан е на 34 г. През 2014 г. се дипломира в специалност „Театър на движението - пантомима“ в НАТФИЗ (в класа на проф. д-р Александър Илиев) и веднага след това отива в китайския манастир Удан. Остава там три месеца. В началото на 2022 г. открива своя Учител и се обучава на два пъти в манастира Шаолин. Школата на неговия майстор Ши Ян Джун, който е с най-висок ранг сред шаолинските монаси-войни, е основно за обучение на чужденци - както мъже, така и жени. Благодарение на неговия учител и майстор, е имал и невероятния шанс да бъде допуснат да участва в групова и солова демонстрация в един от най-известните шампионати по бойни изкуства в Китай, който по принцип е само за китайци. Цветан Найденов печели златни медали, златна купа и адмирации от китайските майстори, които среща там.

Цветан нарича манастира Шаолин „другото ми вкъщи“. Разказва за методите на обучение там. В 6 сутринта е първата им тренировка, тогава са дихателните упражнения, след това от 8:30 ч. е основната тренировка, следобед тренират от 14:30 до 18 ч. Част от обучението е и облагородяването на околността в и около манастира, до който се стига по над 400 стъпала. В 22 ч. всички си лягат и загасят лампите в стаите.

Принципът на тренировки е и според възрастта. В неговата възрастова група (30-40 г) е препоръчително времето за Ин упражнения (Ци Гун, медитация и др.) да е около 30 процента, а 70 процента да са за физическа (тежка) тренировка (Ян). С напредване на възрастта – процентите се изравняват и после са в обратно съотношение, тъй като се смята, че с годините човек губи от своята жизнена енергия и му трябва все повече време, за да се зарежда отново.

На по-късна възраст, ако не си се занимавал от дете със сложни акробатични движения, е по-добре да не го правиш, защото можеш да увредиш вътрешните си органи в дългосрочен план, е съветът на учителя му.   

„Първото нещо, на което ни научи учителят, е да не медитираме, когато сме неспокойни, защото има обратен ефект. Неспокойствието е застояла Ин енергия. За да я балансираш, започваш с тежките тренировки (Ян) и едва след това наливаш спокойствие с Ин. А когато сме пред паник атака – тялото иска движение, има застояла енергия. Циркулацията трябва да се възстанови с изхвърлянето на застоялата енергия чрез движение и тежки тренировки“, разказва Цветан.

„Искам да виждам едни добри хора, не само добри бойци. Да бъдем по-добри едни към други“, е основното послание на учителят им. 

„Кунгфу означава да се грижиш за близките си, за семейството си. Кунгфу е живот, време за усъвършенстване, за реализация във всяко нещо, в което се опитваме да стенем по-добри“, обяснява Цветан. И допълва: „Иска се време за всичко това, не можеш например да вземеш две години на обучение за една.“ Понякога при тренировките умът изпреварва тялото. Трябва му време на тялото, за да догони ума - умът разбира какво трябва да се направи, но тялото ти още – не. „Както казва майсторът: Това движение е мое, трябва ти време, за да стане твое.“ Някои хора зациклят на определено действие (форма), тогава майсторът съветва: „Не стой на едно място, а продължавай с другите упражнения и после като се върнеш на това, ще видиш колко по-лесно ще бъде“. 

Тренировките са разнообразни и освен че създават невероятни умения, които развиват духа и тялото, учат и на това да не се отказваш: „Сякаш волята те води тогава, когато тялото вече не може“, споделя Цветан. Виждал е чудеса: как слабичък дядо чупи речни камъни с ръце, друг, който едва ходи, излиза и прави наглед невъзможни за повечето хора неща.

Цветан тренира всеки ден от ранна възраст. И сега го прави – сутрин и вечер, преди и след работа. И не забравя съвета на учителя: „Има две неща, които не можеш да направиш – нещата от вчера и утре. Единствената грешка е да не следваш сърцето си. Няма невъзможни неща и лимит за ума и тялото ти, стига да следваш сърцето си.”