Директорът на филиала на СУ в Бургас разказа пред БТА за плановете за специалности, изучавани единствено в морския град

site.bta Процесите на децентрализацията са не само в бизнеса, но и в образованието, каза проф. д-р Теодор Седларски

 Процесите на децентрализацията са не само в бизнеса, но и в образованието, каза проф. д-р Теодор Седларски
 Процесите на децентрализацията са не само в бизнеса, но и в образованието, каза проф. д-р Теодор Седларски
Снимка: Мая Стефанова/БТА, архив

През следващата академична година филиалът в Бургас на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ ще предложи нови осем магистърски програми. Половината от тях са съвместно с Геолого-географския факултет, а другите – с Историческия факултет на Софийски университет. Това съобщи в интервю за БТА директорът на филиала проф. д-р Теодор Седларски. 

С тази новост магистърските програми ще станат общо 16, които включват и настоящите направления „Музикално и танцово изкуство“ и „Религия и  теология“, по които вече се обучават магистри в Бургас. 

Възможностите за обучение в степен бакалавър пък ще станат две. Освен настоящата „Музикални технологии и тонрежисура“, кандидат-студентите ще могат да запишат и „История“ задочно в изнесена форма на обучение. 

Кандидат-студентската кампания за бакалавърските специалности започва в началото на юни, а през септември е за магистрите.  

Пред БТА проф. Седларски уточни, че в момента във филиала се обучават 27 студенти, от които 7 са в бакалавърската програма. Четири от тях са субсидирани от държавата. Останалите са в платена форма. Другите са разделени по равно в „Аудиопродукции и мастеринг“ и в двете богословските специалности, които в момента са в общ поток, след което ще се разделят. 

В разговора проф. Седларски описа още предисторията на стъпването на Софийския университет в Бургас, причините за избора на стартовите специалности, както и каква е по-голямата рамка и цели, които стоят зад тази стъпка. В интервюто той говори и за някои от процесите, предопределени от новото време в епохата на децентрализация не само в сферата на образованието, както и в кои сфери градът би могъл да предложи специфични специалности, които да привлекат не само български, но и чуждестранни студенти.

През 2023 г. новината, че Софийски университет открива първия в историята си филиал, предизвика някои негативни коментари в социалните мрежи, свързани със стартовите специалности, с които той бе открит, както и това дали точно от такива специалисти се нуждае Бургас. Бихте ли обяснили причините за избора им?

- Самото стъпване на Софийския университет в Бургас чрез разкриването на първия филиал на университета е малка революция в историята на 136-годишната институция. Вземането на решението от колективните ръководни органи на висшето училище, работата по получаване на акредитация и впоследствие на постановление на Министерския съвет за разкриването на филиала бе нелек процес. Той отне пет години след гласуването на академичния съвет на СУ през 2018 г. и все още не е приключил по отношение на пълния обем на планираните специалности, които да се предлагат в Бургас.

Актуалната политиката на Министерството на образованието и науката е насочена към ограничаване на разкриването на нови висши училища в страната. Сред целите на Националната карта на висшето образование в Република България е да се предотврати роенето на нови структури, които дублират преподаването на специалности в професионални направления, вече предлагани от съществуващи висши училища в даден регион.  

Филиалът на Софийския университет не е ново учебно заведение, а е част от най-старата висша образователна институция на българската държава. Въпреки това от самото начало той е насочен формално административно по горния новосъздаден ограничаващ ред, което е и причината за учудващия за мнозина начален набор от предлагани специалности в Бургас. Интересен факт е, че в нашата част от страната –  т.нар. Югоизточен регион на планиране, при все, че в общественото възприятие не е свързана със силно университетско присъствие, се осъществява преподаване в голям брой от професионалните направления от класификацията на Националната агенция за оценяване и акредитация. С други думи по-голямата част от потенциалните специалности вече са „заети“ от съществуващите университети и филиали в Бургас, Сливен, Стара Загора и поради това на този етап не могат да получат държавна акредитация за предлагане от бургаския филиал на СУ. За началното навлизане на Софийския университет в Бургас по тази причина остана много тясна позволена „пътека“ – малък брой специалности, които не са предлагани от никое друго учебно заведение, и тъкмо по нея минахме с разкриването на богословските и музикалните програми. 

Като инициатор на идеята в академичния съвет на университета (тогава в ролята ми на декан на Стопанския факултет, който не изпуска от внимание родния Бургас) съм много благодарен на ръководствата на Факултета за науки за образованието и изкуствата и на Богословския факултет, както и на всички колеги, които веднага се впуснаха с ентусиазъм в нелекия процес на акредитационната процедура. Въпреки традиционната си консервативност академичният съвет прие с мнозинство решението за разкриването на филиала, с което засвидетелства убедеността си в перспективите за разгръщане на дейност на университета на бургаска територия.

Разбира се, както може да се очаква, не спира подготовката на нови предложения на Софийския университет за Бургас в различни, разрешени от закона форми. Освен споменатите преди малко допълнителни програми, в които бургаските кандидат-студенти ще могат да се записват още тази година, факултетите на университета вече предприемат следващите стъпки за набирането на екипи, създаване на съответни учебни планове и организация, които да направят възможно разширяването на набора от специалности, достъпни за бургазлии, но и за привличането на кандидат-студенти от цялата страна в Бургас.

Няма как в разказа за раждането на филиала да бъде пропусната основополагащата роля на ръководството на Община Бургас. Още от първоначалните проучвателни разговори господин Димитър Николов се превърна в основен двигател за реализацията на идеята. Материалната страна на присъствието на университета в Бургас и досега се осигурява с изключителното съдействие на общината, затова можем спокойно да наречем филиала съвместен проект. Общината осигурява помещения, обзавеждане, поема разходи в този прохождащ етап: в момента филиалът се помещава пространства в Морската градина, в Конгресния център на Морска гара и в Културния дом НХК.

Топлото посрещане на всички наши инициативи, на гостуващите преподаватели, прагматичното, подкрепящо отношение на Общината, създават предпоставки университетското ръководство да работи за постоянно разширяване на присъствието в Бургас. 

Имаме типична ситуация, в която всички участници печелят. От едната страна е по-големият брой студенти за Софийския университет чрез приема във филиала на кандидати от региона, които не биха отишли да следват в София или такива от страната, които са заинтригувани тъкмо от възможността да дойдат да учат на морето и все пак да завършат СУ. От другата страна е увеличаването на младите хора, които ще прекарат години в Бургас и с това ще подпомагат местните общности и бизнес, ще привлекат компании, следващи работната ръка, които ще предложат стажантски програми в града, фирмени обучения, ще отворят офиси и пр. Не на последно място (нещо, което, изглежда, все още донякъде трудно се разбира, поради мисленето в рамките на „играта с нулев резултат“ – ако единият печели, то това трябва да е за сметка на другия, който губи), от стъпването на Софийския университет в града печелят и бургаските университети. Когато Бургас започне постепенно да се утвърждава в общественото съзнание на национално равнище като университетски град, като място, където се предлагат интересни възможности за следване и се събират млади хора с висок потенциал, интересът към образование в Бургас като цяло ще нарасне. Младите хора привличат други млади хора и все повече от тях ще намират смисъл да останат, ще се формира младежка среда, а 18-30-годишните ще започнат да чувстват, че „тук има какво да се прави“ (излишно е да се споменава това като слабо място на иначе привлекателния за всички през лятото Бургас). Така кандидатите за всеки бургаски университет всъщност ще нараснат, привлечени от интересните „колеги“ в града, с които ще могат да дискутират, да се забавляват, да работят заедно. 

Кои са предизвикателствата, свързани с това институция като Софийски университет да изнесе обучението си извън столицата?

- Първо, вече говорихме за ограничаващия бюрократичен режим, в който филиалът се третира като ново висше училище, подлежащо на съответните процедури и специални позволения. Разбира се, в действителност става дума за част от Софийския университет, който излъчва своята научна, интелектуална, културна и духовна мощ навсякъде, където има присъствие. Можем да кажем в този смисъл, че филиалът е портал на СУ в Бургас, който помага богатството му да се пренесе до търсещата аудитория в града. 

Планът ни е филиалът да се превърне в платформа, която да подмогне създаването на нови местни интелектуални и младежки общности и инициативи. Началните ни стъпки от първите месеци вече включват клуб по японска култура с подкрепата на Факултета по класически и нови филологии след проведените летни езикови курсове (освен по японски, бяха проведени обучения и по китайски и английски, подготвяме следващите издания за настоящата година), любителски спортен клуб по танци и др.

Постоянното присъствие на университета в града би могло да стане катализатор на местно ниво млади хора да се самоорганизират по интереси чрез нови форми за съвместни интелектуални, културни, творчески занимания, без да е необходимо за това непременно да търсят ресурси в столицата. Голямата ни идея е да запалим пламъчета, около които в дългосрочен план да възникнат дори местни изследователски школи и творчески традиции.

Както става ясно, амбициите ни са малко по-големи от това да бъдем формален филиал на висше училище. Новото време носи съвсем нови предизвикателства. Виждаме как се срутват йерархии и авторитети, отслабва и упованието в старите институции и организационни форми. Всички имаме постоянен достъп до цялата информация в световната мрежа от телефоните си, така че образователните институции също се променят – загубват едни, но придобиват нови функции.

Всъщност от тази гледна точка Софийският университет, следвайки мисията си на национално висше училище, улавя тази тенденция и прави малка крачка към разчупване на формите, в които традиционно функционира, отговаряйки чрез филиала по-добре на духа на времето. В известен смисъл можем да наречем последните години периода на голямата децентрализация – не само в глобален, но и национален и местен план: компаниите следват хората, образованието също. Като че ли важни развития остават скрити под повърхността на ежедневните ни наблюдения. Малко от нас например си дават сметка, че студентите, които остават в България, предпочитат да не пътуват надалеч за следването си. В Софийския университет отдавна сме отбелязали това като тенденция – все по-голям дял от студентите е от региона на София и близките градове, което е голяма промяна от предни две десетилетия. На същата причина вероятно можем да отдадем и забележително многолюдната пловдивска студентска общност.

Стъпвайки в другия край на България, Софийският университет, образно казано, отново обхваща страната, утвърждавайки националното си присъствие.

Другото предизвикателство пред развитието на филиала е, че СУ е мрежова институция с много голяма академична независимост на факултетите. Най-ниската структура е катедрата, където преподавателите са обединени по специалности и изследователски направления. Катедрите съответно са групирани във факултети, които от своя страна заедно образуват университета. Решенията и инициативите идват преимуществено отдолу нагоре, заради което хората имат голяма свобода какво да проучват, какви книги да издават, докато управленските органи координират дейността административно и обединяват тези усилия. 

Специалностите, които се разкриват в Бургас, са отново резултат от инициативи, идващи отдолу нагоре. За разширяването на предлагания набор от програми е необходимо да бъдат спечелени хора, за които идеята да развият преподавателска и изследователска дейност в Бургас е близка и за която са готови да посветят усилия. За целта те трябва да откликнат на поканата ни да посетят Бургас и той да спечели въображението им, за да може с помощта на колективните им действия да бъде създадена нова специалност или изследователски проект, да бъдат организирани конференции, публични лекции, местни образователни, литературни, научнопопулярни сдружения. 

По-важната цел е не само да репликираме специалности, които вече се предлагат в София, а в един момент в бъдеще да създадем специфични за Бургас учебни програми, в които, ако човек иска да учи, да дойде само тук, включително от чужбина. 

Имате ли вече идеи какви биха могли да бъдат тези уникални за Бургас специалности в бъдеще?

- Очаквам те да се появят спонтанно в неочаквани към този момент посоки, защото няма да са резултат от първоначалното планиране при създаването на филиала, а ще се оформят като инициативи от смесени колективи между Бургас и София, включително в сътрудничество с местните университети. Общината също има своите идеи за развитие на определени компетенции от гледна точка на нуждите на града. 

На първо време говорим за специалности от типа на подводната археология, която чрез Центъра за подводна археология вече има десетилетни традиции в региона. Работим по въпроса да предложим и обща програма по археология, което е технически по-сложно за изпълнение и се нуждае повече време за подготовка в тясно сътрудничество с Историческия факултет. 

В тази връзка богати възможности предлагат специализирани исторически специалности, свързани с конкретен регион и периоди от миналото му, програми в областта на културологията, антропологията, насочени към специфични местни особености или ролята на локални епизоди в големи исторически, религиозни, научни движения и пр.

Такива са също специалности, насочени към морето, биоразнообразието и устойчивостта, нови видове на енергия, синя, зелена, кръгова икономика – модерни теми, които вече са застъпени в Стопанския, Геолого-географския, Биологическия и Химическия факултет на университета.

Очаквам и иновативни специалности, свързани под една или друга форма с литературата. Свидетели сме на пробуждането на множество писателски дейности и сдружения в града, към които колегите от Факултета по славянски филологии биха могли да проявят интерес и да подпомогнат. На това място заслужава да се спомене и инициативата „Философите на Бургас“, в рамките на която изтъкнати преподаватели от Философския факултет сами успешно намират път към публиката в града, още преди създаването на филиала. Виждам, разбира се, голям потенциал и в икономическите и управленските специалности, които могат да се предлагат като съвместни проекти, включително с подкрепата и участието на бизнеса, както това се прави в Стопанския факултет.

По инициатива на Община Бургас се очаква да започне строителството на голям общ университетски кампус, в който местните университети ще можем да се обединим за съвместни изследвания, научни форуми и публични събития. Той ще разполага със съвременни споделени лаборатории и ще подкрепи горната цел, хора от страната и чужбина да идват тук, за да се обучават в специфични програми и да участват в местни изследователски проекти. 

Разговорите ни с местните университети за оползотворяване на възможностите за сътрудничество тепърва започват. В Бургас вече има примери за успешни съвместни програми с университети в София. Тази форма позволява да обединяваме силните си страни и заедно да допринасяме за каузата градът да се утвърди като университетски център, което на този етап още не се е случило на нивото на общественото възприятие.

Какво е Вашето обяснение на това, че въпреки наличието на няколко университета, Бургас не се асоциира с висше образование?

- Опитът показва, че наложилите се като университетски градове у нас - София, Пловдив, Варна, най-често се отличават с присъствието в тях на няколко допълващи се висши училища. В Бургас това развитие тепърва започва. Нека не забравяме също, че живеем във времена, в които определящо за успеха често е умението преди всичко находчиво да представяш това, което правиш. Бургаският държавен университет е създаден като профилиран за местната индустрия институт, който с времето се разшири до университет, подобно на много други висши училища в страната, но инерцията от миналото във възприятието за него, предполагам,  в голяма степен се е запазила. В последните месеци присъствието му в публичното пространство видимо се засилва и разнообразява. Безспорно важна стъпка е и привличането на първия випуск чуждестранни студенти от различни краища на света в медицинския факултет. Всичко това дава основание за оптимизъм за непосредственото развитие на града като по-значимо университетско средище. Бургаският свободен университет в продължение на десетилетия е успешен частен образователен проект, но утежнената демографска ситуация и променените условия на висшето образование в страната вероятно налагат  планирането на нови мерки и политики за развитие. Незаетите места в държавните университети са немалко, като за тях се заплащат често символични студентски такси, а както видяхме през последните дни, таксите стават нулеви. Да привличаш студенти за платено обучение при това положение става предизвикателство, изискващо предлагане на ясна допълнителна добавена стойност за студентите, медийно присъствие на национално и международно равнище, включеност в образователни мрежи. В този смисъл съвместните инициативи и с двата университета, както и с филиала на Националната художествена академия, а и с другите университети, които тепърва се очаква да стъпят в Бургас, стават нещо все по-естествено.

Фактор от друго естество, забавящ университетския, а и цялостния напредък на града, е упоритото придържане към някои неактуални шаблони на мислене. Например от много години наблюдаваме как на празничните церемонии за завършването на випуските или откриването на учебната година директорите на гимназии се надпреварват да изтъкнат колко много от техните възпитаници заминават да следват в чужбина. Очевидно това се счита или поне се прави опит да се представи като особено постижение на училището. Видима е инерцията отпреди десетилетия, когато достъпът до западните страни беше силно ограничен и поради това заминаването беше интересно и високо ценено. Именно родители и учители продължават да са една от главните причини за напускането на огромен брой талантливи деца от града и страната, често, за да следват в някой слабо известен провинциален университет в чужбина, което не им носи очакваните ползи под формата на качествени знания, плодотворни социални връзки или кариерни перспективи. Чуваме едни и същи възрастни едновременно да се хвалят колко далеч са изпратили децата си и да негодуват, че в града няма достатъчно млади хора. Явно е необходимо още време, докато връзката между собственото ни поведение и възмущаващите ни обстоятелства се осъзнае, което е една от големите теми за страната въобще. По-добро разбиране за това как се променя светът ще ни даде възможност за по-адекватно поведение на лично равнище и правилно насочване на амбициите за децата ни.

За много по-смислено постижение би могъл да се счита например приносът за формирането на силна местна образователна школа, която да се прочуе на национално и дори международно ниво с резултатите си. Нагледни случаи са Природоматематическата и Немската гимназия, които от десетилетия поддържат високи стандарти на обучение, подготвяйки мислещи и четящи млади хора.

Именно в този дух виждаме и катализиращата роля на филиала – да бъде обединяваща платформа, инструмент на разположение за хората с академична насоченост да останат, да участват в съхраняването и развитието на интелектуалната среда в града, но вплетена в световната мрежа от знание с посредничеството на изследователския потенциал на Софийския университет, да привлекат и хора отвън към бургаските си проекти, научни търсения и културни теми.

Кое според Вас ще привлече младите хора в това да изберат Бургас като дестинация за висшето си образование?

- Бургаският филиал предлага рядката възможност една голяма престижна и консервативна академична институция като Софийския университет да експериментира „на чисто“ с нови форми на организация на учебната дейност, на културно присъствие и включеност в обществения живот на различен от столицата град с голям потенциал. 

Тази нова структура позволява по-бързо възприемане на налаганите от настоящето промени в обучителните подходи и новите функции, които тепърва ще бъдат вменявани на образователните институции. Отново рядко се замисляме, че всъщност с настъпването на електронните технологии ще нараства относителната стойност на човешкия фактор – възможността за автентични срещи на преподавателите със студентските аудитории, живите дискусии, изолирани от влиянието на изкуствения интелект, в които се ценят органичното въображение, творчество и интуиции. С повсеместното разпространение на отдалечените работни места, виртуалната реалност и електронните срещи силно ще се повиши значението на неподправените човешки отношения. Съхранените „нормални“ семейни, съседски, градски връзки вече се оформят като новото високо ценено благо, което трудно може да се придобие на пазарен принцип, а ще е необходимо да се откриват „ядра“ на дълго изграждани и некомпрометирани естествени социални отношения. Бургас предлага тъкмо това и макар вероятно концепцията все още да е трудно разбираема за хора, които не са напускали града за дълго, младите хора, които са се сблъскали с актуалните реалности на живота в големите западни градове (а дори и в нашата столица), усещат добре за какво става въпрос. Необходимо е само да се заслушаме в разговорите им по бургаските улици когато се прибират, за което все по-често си намират поводи между изпитните сесии или в периодите, когато очакват да бъдат поканени на следващото интервю за работа. За младежите с този вид осъзнатост филиалът на СУ може да предложи комбинация от най-доброто от „двата свята“ – местните предимства и глобалната академична свързаност.

Тъй като в последно време се наблюдава своеобразна инфлация в образователните степени и почти всеки записва магистратура след бакалавърското си обучение, много хора избират да станат и докторанти. Докторантските програми идват с държавна  стипендия, по-голяма от минималната работна заплата, при това без ограничения за мястото, от което да се извършват научните изследвания. Бургас се явява добър избор и в това отношение. В разговорите с преподаватели от университета например се оказва, че немалък брой от техните докторанти са бургазлии, които продължават да живеят Бургас и посещават София само за задължителните изпити и катедрени заседания. В бъдеще се очаква част от тези докторанти да се превърнат в първите местни преподавателски назначения като асистенти в бургаския филиал.

А каква е професионалната реализация на завършилите филиала на СУ в Бургас? 

- Това е въпрос, на който традиционно се приписва голямо значение, когато се обсъждат перспективите през развитието на града и задържането и привличането на млади хора в него. Именно за последните цели се очаква да допринесе и разкриването на нови университетски филиали в Бургас. В класическия случай в търсене на работна ръка или пазари компаниите се насочват към населените места, където има по-голямо струпване на хора в трудоспособна възраст. Ето защо множество бизнеси избират за дейността си градове с голям брой студенти, които могат да наемат на работа. От друга страна обаче, студентите се ориентират да следват в градове, където вече има достатъчно възможности за професионална реализация. Получава се като при парадоксалния въпрос кое е първо – яйцето или кокошката. Отговорът вероятно е да се работи за постепенно увеличаване и на „двете страни в уравнението“. Например активната политика на Община Бургас да привлича аутсорсинг и ИТ фирми доведе до разкриването на множество офиси в града, но растежът им се натъкна на ограничението, че търсените от тях млади образовани служители от Бургас вече работят за същите или подобни фирми, но в офисите им в столицата или в чужбина. Ситуацията претърпя рязка промяна с пандемията, която даде своеобразен масов старт на практиката на отдалечена работа, необвързана с физическо присъствие в офиса. Сега офисите на големите компании по света са празни, защото служителите отказват да се завърнат в тях и често избират живот с по-ниски разходи в отдалечени от големите градове места, близко до природата. През деня и в малкото на брой бургаски заведения край морето често виждаме е млади хора, които работят на лаптопите или таблетите си за фирми, базирани в други градове или държави.

Т.нар. дигитално номадство предлага важен шанс за Бургас, защото всички години на усилия, посветени на това да изглежда приятен, уютен и уреден град, сега получават възможност да се капитализират. Тези от нас, които могат да работят дистанционно, имат основания да го предпочетат заради качествените условия на живот край морето, като същевременно се реализират професионално в национален или международен план. 

Времето, в което бяха нужни фабрики или фирми с хиляди служители, за да има работа в даден регион – за добро или зло – е вече в миналото. Присъствието на престижен университет, предлагащ възможност за формиране около неговото ядро на интелектуална младежка среда, в съчетание с привлекателността на морето, има потенциала да доведе в града нарастващ брой млади хора, а с тях и повече бизнес, който от своя страна да привлече още население – в постоянно нарастваща  спирала. 

Интересна тенденция, която наблюдаваме в тази връзка, е, че Бургас все повече се превръща в цел на имиграция – както от хора от други градове, така и от българи, завръщащи се от чужбина. Това отбелязва и доц. Георги Бърдаров от Геолого-географският факултет, който е консултант на новосъздадената дирекция по демографски политики към Община Бургас и ръководител на магистърската програма по „Регионално развитие и управление“, стартираща от тази есен в филиала на Софийския университет.

А какво ценно получава СУ от филиал в другия край на страната?

- Градът предлага много добро качество на средното образование, кипи младежка ученическа енергия, която рядко може да се срещне на друго място. Това богатство, при правилното ни позициониране като институция, може да доведе до изграждането на трайна основа за развитие, вместо както досега десетилетия наред градът да подарява потенциала си в столицата или извън страната.

Пречи ли на преценката Ви тази привързаност към родния град?

- Тя е постоянен източник на вдъхновение, но понякога и малко заблуждава, защото бургазлии имаме самочувствието, че всички знаят за предимствата, които Бургас предлага. Истината е, че в действителност най-често се изисква работа по убеждаване и запалване на интереса към бургаската кауза.

Един от най-дълбоките проблеми на съвременния материално и информационно преситен свят е създаването на смисъл. Когато за реализацията на дадена идея се изисква полагането на повече усилия, хората се нуждаят от вдъхновение и начална вяра в идеята. Нашите колеги от катедра „Музика“ на Факултета по науки за образованието и изкуствата и от Богословския факултет предлагат успешен пример в това отношение, увличайки с ентусиазма си не само бургаските първокурсници в своите специалности, но и предлагайки множество допълнителни събития за аудиторията в града. На занятията в пълните зали на филиала присъстват и слушатели извън записаните студенти, привлечени от възможността да чуят изнасяните лекции.

Кои са предстоящите инициативи, които подготвяте?

- Запълваме календара със събития още преди лятото, когато така или иначе програмата в Бургас е наситена. Факултетът по математика и информатика ще проведе тук Националната олимпиада по математика през месец май, а непосредствено след нея ще се състои и Националната олимпиада по информатика. Геолого-географският факултет организира голям национален форум на географите през пролетта.

През март очакваме посещение на 40 магистри от Академията за държавно управление към президента на Казахстан, за които организираме богата учебна и културна програма. Планирана е също конференция на високо равнище с участието на посланиците на средноазиатските републики – важен потенциален пазар за програмите на филиала.

За края на пролетта подготвяме композиторски курсове по филмова музика и звукозапис с популярни чуждестранни лектори, в които да привлечем включително студенти от чужбина. Следват концерти с филмова музика за бургаската публика. 

Увеличаваме броя на предлаганите практики за студенти от Софийския университет в Бургас. Студенти от различни факултети в София, дори и да не предлагат учебни програми към филиала, имат възможност да дойдат и да проведат практиките си тук. Такива са например студентите от многобройните педагогически специалности, по археология и др.

Споменатите езикови курсове по японски, китайски и английски, които имаха силен старт през миналото лято ще продължат. Надяваме се да можем да предложим и по-разширен набор от езици тази година.

Със съдействието на Община Бургас Богословският факултет организира предлагането на съдържание от радио „Зорана“ – София на бургаски радио честоти.

Съвсем скоро в Регионалната библиотека ще се помещава книжарница на университетското издателство „Св. Климент Охридски“, която ще предлага избрани издания сред най-интересните публикувани разработки на автори от университетската библиотека. Отделно подготвяме и филиал на университетската библиотека на СУ, която е с втория по големина книжен фонд след националната библиотека. 

Проф. д-р Теодор Седларски е роден през 1978 г. в Бургас. Завършва стопанско управление и магистратура по бизнес администрация в Софийския университет, след което специализира във Виенския икономически университет и в Университета за икономически, правни и социални науки в Санкт Гален, Швейцария. През 2005 г. започва работа като щатен преподавател в катедрата по икономика на Стопанския факултет, а от 2009 г. е доктор по икономика в СУ. Ръководи Центъра за икономически теории и стопански политики на университета. През 2015 г. е избран за декан на Стопанския факултет, а през 2017 г. за няколко месеца е министър на икономиката в служебното правителство на Огнян Герджиков. След като на 4 януари 2023 г. Министерски съвет приема решение за разкриване на филиала на Алма матер в Бургас, той е избран за негов пръв директор.

 

/АКМ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 04:30 на 25.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация