site.btaКлиматичните промени са глобален феномен, но имат ясно изразени локални характеристики, каза доц. Стелиян Димитров

Климатичните промени са глобален феномен, но имат ясно изразени локални характеристики, каза доц. Стелиян Димитров
Климатичните промени са глобален феномен, но имат ясно изразени локални характеристики, каза доц. Стелиян Димитров
Заключителната среща по проекта "Smart adapt - умна адаптация" се състоя в Софийския университет. Снимки: Димитрина Ветова/БТА

Климатичните промени са факт, те винаги са били факт, дори като ни е нямало нас - климатът се е променял, но сега ние започваме да усещаме тези промени и физически. Тези климатични промени не са нещо изолирано, а са глобален феномен, но имат много ясно изразени локални характеристики - те се случват в нашия живот и засягат начина, по който ние ежедневно функционираме, защото въздействат върху всички компоненти на географската среда. Това каза доц. д-р Стелиян Димитров - ръководител на катедрата "Геопространствени системи и технологии" в Геолого-географския факултет към Софийския университет СУ "Св. Климент Охридски", на заключителната среща по проекта "Smart adapt - умна адаптация".

Събитието се състоя днес в новата конферентна зала в Софийския университет "Св. Климент Охридски". 

Доц. д-р Стелиян Димитров е и директор на Националния университетски център за геопространствени изследвания и технологии (НУЦГИТ) към СУ. Според него големият проблем е, че мащабите на климатичните промени стават по-големи и всичко се случва по-бързо, отколкото учените са предполагали и тази променяща се география няма как да не промени по някакъв начин и живота на хората. За бъдещите поколения съм сигурен, че това ще бъде много драстично. От всички територии особено уязвими са урбанизираните територии, защото в тях хората живеят и са ги наситили с различни обекти и материали, които са се превърнали в хибридни системи, а не са природни, каза доц. Димитров. 

Той подчерта, че затова е необходима много силна връзка между науката, образованието и администрацията, за да се адаптира градската среда. "Много специалисти в България говорят за климатични прогнози, но няма прогнози на бъдещия климат, а има проекции", заяви доц. д-р Стелиян Димитров. Той каза, че "когато говорим за София, трябва да кажем, че през последните 100 години географското пространство в нея и поддържащите това пространство екосистеми са подложени на един константен натиск. Това означава, че София се превръща от един много малък град в един прекалено голям град за мястото, в което тя се намира. "Умният" град и регион е този, който по-ефективно се адаптира към променящата се география, който създава условия и полза технологиите, за да подпомага тези условия, обясни ученият.  

Аз бях заместник-кмет по екология в последния мандат на кмета на София Йорданка Фандъкова и създадохме първия научен съвет за климата, и първия научен съвет за въздуха. Знаех, че само заедно, обединени - местната власт, Столичният общински съвет, студентите, университетите и бизнесът, можем да променим средата, в която живеем. Това е възможността, която ми се даде, за да реализираме този проект и един от основните "двигатели" е Анна Стойкова, която е общински съветник, каза ръководителят на проекта Десислава Билева, която е бивш заместник-кмет на Столичната община в направлението "Зелена система, екология и земеползване".

Проектът е малък, но е начало за бъдещи дискусии, направихме откриваща среща, след това имахме първата кръгла маса в 40-о Средно училище в район "Люлин", заснехме и градския топлинен остров в "Люлин". Втората кръгла маса беше в Софийския университет и на нея се дебатираха политиките и решенията, които се прилагат и как студентите виждат нашия град - София, с какво изоставаме и къде да наваксваме, обясни Десислава Билева. Тя отбеляза, че е и дългогодишен преподавател в Нов български университет.   

Доц. д-р Димитър Желев - заместник-декан на Геолого-географския факултет на СУ, заяви, че се радва, че е на тази среща, на която се говори за околна среда, за климат и за човешкия отпечатък. Геолого-географският факултет е първото научно звено в страната, което създаде специалност, посветена на климатичните промени на английски език, за да дава възможност на българските студенти "да са в час" с международната терминология, но да се привличат и чуждестранни студенти. "Двигател" за създаването на тази специалност е доц. д-р Стелиян Димитров, който за пореден път показа своята визионерска мисия - да вижда от какво има нужда висшето образование, отбеляза доц. Желев. 

Когато Десислава Билева беше заместник-кмет по екологията в София, за първи път срещнахме представител на общината, който инициативно се обърна към учените и включи учени от нашия факултет, и от други университети, и институти да участват в решаването на проблемите на столицата, отбеляза доц. Димитър Желев. Този проект, за който днес говорим, показва доброто сътрудничество между България и Съединените американски щати, както и на България с Европейския съюз, за да търсим заедно с тях решения на общите ни проблеми, добави заместник-деканът на Геолого-географския факултет.

Събитието се организира в партньорство с Националния университетски център за геопространствени изследвания и технологии към Софийския университет. На него присъстваха участници и партньори по проекта, студенти и преподаватели от Геолого-географския факултет. 

Беше представена и новата специалност на Геолого-географския факултет "Климатични промени и управление". 

Проектът "Smart adapt - умна адаптация" е свързан с активното ангажиране на студентската общност в адаптацията към климатичните промени и смекчаването на негативните им въздействия върху градското пространство на София. Климатичните промени и тяхното отражение върху планетата са все повече във фокуса на общественото внимание и медиите в България, но липсва сериозна и активна ангажираност на различните социални групи и общности в дейностите по смекчаване на тяхното негативно въздействие върху начина ни живот и в ефективното адаптиране на средата към тях. Целта на проекта е да се осигурят условия за по-активното ангажиране на най-будната част от местната общност на София - студентите. София е град с над 50 000 студенти в различни университети, които практически ще формират бъдещия елит на нашето общество. В голяма степен именно от тях ще зависи и ефективността на процесите по адаптацията към климатичните промени и смекчаването на тяхното негативно въздействие, отбелязват организаторите.

Кръгла маса на тема "Климатични промени и адаптация към тях" се състоя на 11 декември 2023 г. в Геолого-географския факултет на Софийския университет. Форумът бе по проекта "Smart adapt - умна адаптация".

Националният университетски център за геопространствени изследвания и технологии разполага с уникални технологии, с които реализираме изследователски дейности в областта на геопространствените и геоинформационни системи. С тези технологии изготвяме изследвания и анализи, които помагат за по-доброто териториално и градско планиране, пространственото моделиране и създаване на цифрови пространствени модели, приложими в картирането и оценката на риска, свързан с климатичните промени и неблагоприятните хидросферни явления. Това казва деканът на Геолого-географския факултет проф. д-р Климент Найденов, цитиран в съобщение от сайта на СУ от ноември 2023 г.

/ХТ/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 09:38 на 25.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация