site.btaЛюбомир Пипков: Гражданското ми верую е всичко, което съм казал в музиката

Гражданското ми верую е всичко, което съм казал в музиката, пише в бележника си композиторът Любомир Пипков, от чието рождение днес се отбелязват 120 години. 

Той е роден на 19 септември 1904 г. (6 септември 1904 г. по стар стил) в Сливен, в семейството на композитора Панайот Пипков и учителката Надка Стефанова, изпълнителна на народни песни. На шест години започва да свири по слух на пиано песните, които е слушал от майка си.  

През 1918 г. семейството се премества в София. Любомир Пипков започва да се занимава сериозно с пиано при пианиста и клавирен педагог Иван Торчанов, който открива голямата дарба на 14-годишния младеж. 

ПЪРВИ ТВОРЧЕСКИ ОПИТИ

През 1919 г. постъпва в Музикалното училище в София, в класа по пиано при проф. Хенрих Визнер, а теоретичните дисциплини изучава при проф. Добри Христов, проф. Димитър Попиванов, проф. Димитър Хаджигеоргиев и проф. Димитър Радев.  

В Музикалното училище прави първите си опити за творчество. Под влияние на своя баща композиторът Панайот Пипков той съчинява парафрази за пиано върху народни песни. През 1923 г. написва „Двадесет и две вариации“ за пиано, която за първи път разкрива яркото дарование на 19-годишния композитор. Творбата прави впечатление на неговите учители и след успешното й представяне на една продукция в училището професорите му дават необходимата препоръка, за да получи стипендия за следване в Париж, Франция. След появата на пиесите от Детския му албум за пиано, вече няма съмнение, че Пипков ще поеме по пътя на един самобитен талантлив творец.

ПАРИЖКИЯТ ПЕРИОД

През 1926 г. Любомир Пипков заминава за Париж, където се записва в „Екол нормал де люзик“ – едно от най-известните учебни музикални заведения. Там започва да учи пиано при Ивон Лефебюр, история на музиката – при Надя Буланже, и композиция – при Пол Дюка.  Същата година той написва „Три драматични прелюдии“ за пиано и една песен по текст на Николай Лилиев във френски превод.

Парижкият период на Любомир Пипков - от 1926 до 1932 година, се отличава с интензивна работа. Той създава някои от своите значителни произведения – Струнен квартет №1, в който музиката от ранното му детство зазвучава с негов почерк, Соната за цигулка и пиано, Клавирно трио, първите си песни за глас и пиано, много обработки за народни песни, баладата „Конници“ (1929), замисля и операта „Янините девет братя“.

През 1930 г. Любомир Пипков завършва камерната си творба „Трио за цигулка, пиано и чело“, която посвещава на жена си, пише песента „Тракия“ по стихове на Никола Фурнаджиев. През 1931 г. написва своя Концерт за духови, ударни инструменти и пиано, който е изпълнен в Париж същата година.

През 1932 година Любомир Пипков завършва образованието си в Париж с отличие и парична награда.  Завръща се в България и през декември същата година е назначен за корепетитор в Софийската народна опера, където по-късно като хормайстор оставя трайни следи, като издига оперния хор на Софийската народна опера на високо равнище. 

БЕЗ ЖАНРОВИ ОГРАНИЧЕНИЯ

Талантът на Любомир Пипков няма жанрови ограничения. През този период той създава сборника хорови песни „Хоровод“ под редакцията на Емил Шекерджийски.

През 1934 година се появява вокално-симфоничната му поема „Сватба“ по стихове от стихосбирката „Пролетен вятър“ на Никола Фурнаджиев, пресъздаваща събитията от Септемврийското въстание през 1923 година, която Любомир  Пипков нарича „революционна симфония“.

През 1936 г. той написва най-хубавата си хорова песен – На нивата“ по текст на Атанас Душков. Същата година се появява и сюитата „Хайдушка планина“, написана от него за камерния радиооркестър. През 1940 г. той пише и първата си голяма оркестрова творба Симфония №1, посветена на интербригадистите в Испания. 

Трите си опери Любомир Пипков пише по различно време и показва три различни посоки в стила и драматургичните си идеи. В периода 1932 – 1937 г.  той пише операта „Янините девет братя“ – първата българска народна музикална драма, изградена върху стара легенда. Премиерата е на сцената на Софийската опера на 19 септември 1937 г. 

През 1941 -1943 година Любомир Пипков работи изцяло върху втората си опера „Момчил“. Евакуацията на театъра през военните години прекъсва работата му с либретиста Христо Радевски. Операта по либрето на Христо Радевски върху романа на Стоян Загорчинов „Ден последен, ден господен“  е поставена на сцената на Софийската опера едва през 1948 година. Премиерата е на 24 април 1948 г. под диригенството на Асен Найденов и режисьора Михаил Хаджимишев.

През 1944 – 1948 година Любомир Пипков е директор на Софийската опера.

Премиерата на третата му опера „Антигона – 43“ е на 23 декември 1963 година в Русе. Тя е по либрето на Владимир Башев и Панчо Панчев, появява се през 1963 -1964 година почти едновременно в три оперни театри – в София, Пловдив и Русе. „Антигона – 43“ е първата българска опера на съвременна тема и е новаторска в сливането си на античен и съвременен сюжет, като жанр и музикален език. 

След едно пътуване с група музикални дейци в Албания се ражда „Пътуване из Албания“ (1950-1951).  В края на 1959 година за пръв път прозвучава неговата монументална вокално-симфонична творба „Оратория на нашето време“ в 18 части по текст на поета Владимир Башев, която в продължение на много години звучи като начален акорд на международния фестивал „Софийски музикални седмици“.

Значителна част в неговото творчество заемат и създадените от Пипков песни. Незабравими остават „Нани ми нани, Дамянчо“, „На нивата“, „Люляка ми замириса“, “Сладкопойна чучулига“, „Жълта пеперуда“ и др.  Той е автор на музиката към филмите „Тревога (1951), „Септемврийци“ (1954), „Земя“ (1957), „Командирът на отряда“ (1959), „Стубленските липи“ (1960), „Царска милост“ (1962).  

ПРЕПОДАВАТЕЛСКА ДЕЙНОСТ

От 1948 година Любомир Пипков се отдава изцяло на преподавателска работа.  До смъртта си през 1974 г. е  професор по вокални ансамбли и преподавател по вокална интерпретация  в Държавната музикална академия, в която от 1962 г. е и завеждащ Катедра по оперно-сценично изкуство.

Участва в дружеството „Съвременна музика“ и е негов секретар от 1941 г.  Основател на списание „Музика“.

През 1947 – 1954 година е председател на Съюза на българските композитори.

От 1966 г. до 1974 г. е председател на организационния комитет на фестивала "Мартенски музикални дни" в Русе. Името му е свързано и с утвърждаването на „Люляковите музикални празници“ в Ловеч, които от 1963 г. носят името на баща му Панайот Пипков, а от 1976 г. и името на Любомир Пипков.

Три пъти е носител на орден "Георги Димитров" (1954, 1964, 1967) и три пъти е лауреат на Димитровска награда (1950, 1951, 1952).   През 1959 г. е удостоен с орден "Народна република България" първа степен. Почетен член на Съюза на българските филмови дейци (1974). От 1976 г. първото музикално училище в България приема неговото име. От 1977 г., за изключителните постижения на преподаватели и ученици, училището в София получава статут на Национално музикално училище „Любомир Пипков“.

Любомир Пипков умира на 9 май 1974 г.

/ТС

/МГ, отдел „Справочна“ на БТА

Използвани източници:

В. „Раб дело, 17.12.1967; 20.4.1973; 11.5.1974;  

в. “Народна култура“, 7.9.1968; 18.5.1974;

сп. „Българска музика“, бр.6/1974; бр. 8/1979;

в. „Труд“, 12.11.1986;

сп. „София“, бр.5/1988;

в. „Литературен фронт“, 28.9.1989;

сп. „Родолюбие“, бр.3/1990;

в. „Дума“, 18,.6.1994; 5.9.1994; 26.9.1994;

https://liblovech.bg/wpcontent/uploads/2023/05/pipkovi.pdf