site.btaТревогата, която Далчев подхваща от 60-70-те години на миналия век, е актуална и днес, казват преподаватели от Търговище

Тревогата, която Далчев подхваща от 60-те -70-те години на миналия век, се оказва, че е твърде актуална и днес, каза преподавателят по български език и литература в Първо Средно училище „Св. Седмочисленици“ Керанка Петкова от Търговище. И това прави Далчев любопитен в много голяма степен за младите хора, казват преподавателите. Заедно с колегата си Весела Пенчева от ПГИИ „Джон Атанасов“ , Петкова участва в представянето на броя на ЛИК „По дълбоките следи на Атанас Далчев“ в Националния пресклуб на БТА в Търговище. 

Според Петкова Атанас Далчев е творец, за някои хора несъпоставим с никоя друга творческа фигура, тъй като неговият предметен свят е уникален. 

В обучението учениците от горен курс имат две срещи с Атанас Далчев. Едната от тях е в 10-ти клас, когато завършват първи гимназиален етап. Това е творбата „Повест“ – изключително емблематично произведение за Далчев, в което той поставя основната тема от първия етап на творчеството си - за неизживения живот. Темата за живота, който е лишен от събитийност, от любов, лишен от случване. Това е тема, която първоначално озадачава младите хора, защото там лирическият герой е присъстващият отсъстващ човек. И за тях това е парадоксално, каза Петкова. Дългогодишният преподавател допълни, че когато се навлезе в спецификата на Далчевата изразност, става ясно, че проблемът с опредметяването на хуманоида, на човека, който се слива с материалния свят, който погубва, който изчерпва душевността си, който се самоизолира, който прекъсва комуникативните си връзки с обществото, със света, е свят, който всъщност днес също може да бъде намерен в някакви измерения. И това им създава усещане за един любопитен свят, в който те могат да намерят отговори на своите въпроси. 

Другата среща на големите ученици с Далчев е във втори гимназиален етап, когато те изучават произведението „Молитва“. Стихотворението няма формата на ортодоксалната молитва, но е едно откровение – такова, каквото може да съдържа само искрената молитва в разговор със себе си и със своя Бог, категорична е Керанка Петкова. „В него същият този Далчев човек, осъзнал празнотата на своето дълго преследвано извисяване над обикновените неща, осъзнава, че по този път е изгубил най-естественото -  изгубил е най-нормалното, изгубил е детското умение да се радва на малките неща като летящите снежинки, да речем. Който е изгубил способността да дава и това да го прави щастлив. Да може да дари и последния си петак на онзи, който се нуждае и това да го направи щастлив от даването“, допълва тя.

Това са дефицити, морални и ценностни, които съвременният млад човек усеща в нашето общество. И всъщност онази Далчева тревога, която той подхваща от 60-70-те години на миналия век, се оказва, че е твърде актуална и днес. И това прави Далчев любопитен в много голяма степен за младите хора.

Весела Пенчева сподели пред екип на БТА за срещите си с творчеството на Атанас Далчев през годините, оказали съдбовно влияние върху професионалния й път. 

Далчев е невероятен човек за мен. Първо човек, даже не и личност, каза Пенчева. „Когато бях ученичка, много трудно възприемах онова, което ми се говореше от учителите по литература, и исках да усетя хората и личностите, за които учим. Така си поставях за цел да ги търся като хора, като обикновени хора, и ето го Далчев. Само че не винаги онова, което човек иска, ще се прояви във формата, в която очаква“, казва тя. 

Първата й среща с твореца е интересна - като ученичка в 12-ти клас. „Учим доста произведения и в един момент срещам едни врати, едни прозорци, един свят, пълен със свещи. Които обаче хем са толкова познати, хем не съм ги срещала по начина, по който Далчев ги възприема. И всъщност основното ми усещане беше, че това е един тягостен, страшен свят на депресия, на тъга. Реакцията ми на млад човек беше да го отрека и да го махна настрана и да кажа „О, не. Не искам този човек да ми се падне нито на матура, нито на кандидат-студентски изпити“, разказва Пенчева. 

Днес разсъждава, че доста е подценила Далчев. „Когато отидох да кандидатствам още същата година на изпита по БЕЛ се падна Далчев…И не мога да очаквам уникален резултат. Хубавото бе, че ни се даваше шанс, имахме още изпити - преминах, бях приета българска филология, дори тогава не мислех, че ще ми бъде път в живота. Но Господ понякога вкарва човека в правилния път“, каза учителката.

В студентските години - в трети курс, когато се изучава нова българска литература и Далчев е в конспекта, тя вече си знае урока, научен е добре - „да не бягам от онова, което не ми харесва и което ми е трудно и не мога да разбера. А да се сблъскам с него. И както бях сигурна - точно Далчев се падна на изпита, от случаен билет, от многото автори. Този път Атанас Далчев ми се усмихна наистина!“, спомни си с усмивка Пенчева.  

Когато обвързва живота си с това да бъде учител, възприема Далчев по един много личен начин. „И това няма как да не се отрази и в начина ми на преподаване, в отношението и учениците го усещат. Защото ги сблъсква с истинската действителност, която сякаш днес ние умишлено не искаме да казваме на глас. А Далчев назовава нещата по един много обикновен начин. Децата търсят обикновеното, спонтанното, естественото“, добави Весела Пенчева.