site.btaНов български университет организира събития за популяризиране на четенето

На 9 май - Ден на Европа, Франкофонският център за академични постижения и департамент „Чужди езици и култури“ в НБУ отправя покана за събитието „Четем за Европа: Поетическо четене и артистичен пърформънс“, което ще се състои в книжарница и галерия „НБУ в ЦЕНТЪРа“, съобщиха от екипа на висшето училище.

Водещи на четенето ще бъдат д-р Радосвета Кръстанова, ръководител на Франкофонския център за академичния постижения и Магдалена Божкова, преподавател в департамент „Чужди езици и култури“. 

Студенти, преподаватели и любители на поезията ще представят и прочетат стихове на любими поети. Условие е всеки четящ да представи творба на език, който не му е роден. Поощрява се четенето на творби на класически европейски езици – латински, старогръцки, старобългарски. Между четенията са предвидени кратки музикални включвания. За най-добрите изяви са предвидени поощрителни награди.

Събитието има за цел да популяризира четенето и споделянето на прочетеното, както и една от главните ценности на европейската култура – уважението към и защитата на езиковото и културното многообразие. То ще припомни и защо празнуваме 24 май и защо св. Кирил и св. Методий са обявени за покровители на Европа. Както и какъв е приносът на Светите братя и техните ученици в далечните IX-X в. за демократизирането на достъпа до азбука, писменост и литература на роден език – основно човешко право през XXI век. 

А Център за книгата на Нов български университет (НБУ) представя утре, 8 май, в книжарницата на корпус I в Нов български университет изданието „Медийният човек: От аналоговия свят до цифровата вселена“ на Евелина Андреева.

Събитието е с модератор д-р Жюстин  Томс, научен редактор на изданието и с участието на авторката - д-р Евелина Андреева. Андреева е журналист, доктор по медии и комуникации от СУ „Св. Климент Охридски“. Над 26 години от професионалния си път работи в БТА, като последните 16 е главен секретар на агенцията.

Книгата „Медийният човек: От аналоговия свят до цифровата вселена“ проследява големите промени, настъпили в журналистическото съдържание, вследствие на дигитализацията, появата на социалните мрежи и навлизането на изкуствения интелект. Тя коментира новите източници на съдържание, трансформираните жанрове, хората-медии, биорепортерите и цифровия им конкурент, съвременните форми на цензура, комуникационните канали и формите на медийно финансиране.

Изследването е реализирано в продължение на пет години и се позовава на опита на световните информационни агенции и мнението на 22 водещи журналисти от български и световни медии. Сред тях са и мениджъри и ключови фигури от АП, АФП, Ройтерс, Дойче веле, Би Би Си, Си Ен Ен и др. Книгата прави и опит за прогноза за развитието на медийния пазар и съдържанието на новите медии. /ПВ/