site.btaМаестро Христо Павлов пред БТА: България и Румъния трябва да имат по-тесни музикални колаборации

Симфоничният оркестър и академичният хор на Филхармония “Олтения” от Крайова ще изнесат тази вечер концерт в шестия по големина град на Румъния под диригентската палка на българина Христо Павлов. Програмата включва “Реквием“ в Ре минор, К.626 на Волфганг Амадеус Моцарт. БТА бе единствената медия, допусната на генералната репетиция за събитието. 

“Репетицията мина добре, като се има предвид, че току що се запознах със солистите, а с хора ми беше едва втори път”, сподели диригентът Христо Павлов и допълни, че в Крайова се чувства като у дома си. В интервю за БТА той изрази надежда за по-тесни музикални колаборации между България и Румъния. 

“Не само аз да идвам в Румъния, разбира се, че е приятно, но така няма да остане нещо след нас, ако само ние се разхождаме. Трябва да обединим усилията на два-три института, а защо не и повече. Да бъде малко по-балканска формация, така че можем да започнем между България и Румъния, защото се намираме много близо, но нищо не пречи да включим и други държави”, обясни маестро Христо Павлов. 

Той сподели, че харесва румънската фолклорна музика, защото има особен енергиен импулс. 

“Почти не съм чувал някакви много бавни и меланхолични неща и това е, което ми харесва и в румънската, и в унгарската фолклорна музика - че има приятна агресия, ако мога така да се изразя”, споделя българинът. 

Не крие и слабостта си към румънската кухня. 

“Хем е същото, хем различно. Румънските сарми са нещо великолепно. Аз обичам качамак, така че тук съм на точното място”, разказва с усмивка Христо Павлов.

Следва цялото интервю, което българският диригент даде за БТА часове преди концерта в Крайова.

Маестро Павлов, за първи път ли идвате в Румъния и за първи път ли гостувате в Крайова?

- Не и не. Вече трети път съм в Румъния. Четвърти или пети път работя с румънски музиканти, защото закарахме и до България един камерен оркестър. Всъщност там работихме два пъти - един път като Международен фестивален оркестър на “Софийски музикални седмици” миналата година и един път имахме концерт във Враца с целия камерен оркестър. Повечето музиканти са от различен произход, но всички работят в Букурещ. 

В Крайова съм за втори път. Предишният път беше през есента и съм много щастлив, защото се чувствам доста като у дома си. 

Как мина репетицията днес и какво сте подготвили за публиката тази вечер?

- Моцарт. “Реквием”. Това е достатъчно дълго, за да няма нужда от нищо друго (смее се). Репетицията мина добре, като се има предвид, че току що се запознах със солистите, а с хора ми беше едва втори път. Напоследък често ми се случва не само тук, но и тук да е стеснен репетиционния период. Май е световна тенденция да не достига времето предвид на това, че трябва да направим все повече и повече неща. Но пък когато хората са с добро отношение и професионално настроени, това обикновено не е проблем, а ни мотивира по-бързо да правим нещата, които ще променяме. 

Ваши са думите, че вдъхновението идва от и заради публиката. Важи ли това и за румънската публика тук, в Крайова? Как очаквате да ви приемат? 

- Публиката в Крайова беше много радушна миналия път. Покрай Великденските празници е често срещано явление да се изпълнява такава кантатна музика и не очаквам нещо по-различно и този път - първо заради музиката, после и заради добрата работа, която успяхме да свършим с колегите.

За така нареченото вдъхновение, дума, която не обичам да използвам много често, наистина е необходимо да има процес и той да е двустранен. Трябва отнякъде да дойде импулсът. Иначе е като на репетиция, ако сме сами. Това го живяхме и по ковидно време за малко.  Публиката е това, което инспирира всеки един артист на сцената. 

А музиката ли е това, което би могло да свърже, да сближи българския и румънския народ? Защото тичаме в един коловоз от много време и по отношение на политика, Шенген, икономика и какво ли още не. Но музиката ли е този лесен път, който можем да извървим заедно, за да си станем по-близки? 

- Не се бях замислял толкова фундаментално върху този въпрос, но съм съгласен, че би могло, защото музиката е универсален език. Да, говорим си за стил, за дреболии в интерпретацията, а там от човек до човек има разлика, без значение от коя националност е. Така че да, би могло и се надявам да стане. Разговарям вече с доста колеги в Румъния за възможни, по-тесни колаборации. Не само аз да идвам в Румъния. Разбира се, че е приятно, но така няма да остане нещо след нас, ако само ние се разхождаме, а да обединим усилията на два-три института, а защо не и повече. Да бъде малко по-балканска формация, така че можем да започнем между България и Румъния, защото се намираме много близо, но нищо не пречи да включим и други държави. Опитвам се и там да намеря подходящи контакти, така че да включим повече културни институти във възможни колаборации, както всички заедно, така и по по две, по три институции, защото музиката е език, който няма нужда от превод. 

Аз им говоря на английски, като дойда тук. Не всички ме разбират добре. Когато някой дойде в България, говори на английски. Ако не знае английски, пита “Знаете ли немски, италиански?” Но има проблем с езика и трябва да редуцираме колкото може вербалната част от комуникацията и да останем на невербалната. И ето тук музиката вече има унифицираност в сравнение с всеки друг език. Разликите са малки, не са толкова големи, колкото между езиците, така че музиката определено, както и други изкуства, но не всички. Тези, които се състоят от реч, имат езикова бариера, докато музиката няма такава. 

Какво е за Вас музиката освен универсален език, работа и вдъхновение? 

- Клиширано е, но май е всичко, защото аз друго не помня в моя живот. Помня как за първи път се отказах от музиката като много малък, защото трябваше да свиря по пет часа, иначе нямало да стане човек от мен, както каза една учителка. Спрях за една година, сам намерих другия инструмент, без никой да ме кара, та нямам много спомени извън музиката. 

В критични моменти, по-рано в житейския път, съм се опитвал два-три пъти какво друго мога да работя за повече пари, за повече успешност или всякаква такава мотивация, особено в кризисните години. Работил съм малко други неща. Отдаваше ми се, но не е нещото, което можеш да вършиш от сутрин до вечер в моя случай. Знам, че има хора, които макар и рядко, вършат и друга работа с удоволствие, всеки ден. Но аз май нищо друго не умея да върша с удоволствие, така че музиката сигурно е всичко. 

Какво знаете за румънската музика, познавате ли румънски изпълнители? 

- През годините съм работил, под една или друга форма, с румънски изпълнители. Знам по-известната, по-представителната част от фолклорната музика, която хем прилича, хем се различава и всъщност доста ми харесва, защото има един особен енергиен импулс. Почти не съм чувал някакви много бавни и меланхолични неща и това е, което ми харесва и в румънската, и в унгарската фолклорна музика - че има приятна агресия, ако мога така да се изразя. Разбира се, всички сме чували за Енеску и неговите произведения. Чувал съм за начина, по който се грижат на национално ниво тук, например за Фестивала “Джордже Енеску” - с благородна и неблагородна завист. Всеки в България, който знае нещо по темата, знае, че това няма да се случи при нас никога. Имам предвид да е ясно защо има толкова пари за тази работа. При нас това не е било и няма да бъде никога държавна политика, но пък това ни прави да сме по-силни.

Не познавам по-популярната част от румънската култура. Признавам си. Освен, разбира се, колаборациите на нашите певци, които не са моят стил музика, но работят основно с един румънски композитор и аранжор. Знам, срещал съм се и с хора от оперетните среди на Букурещ и Констанца. Гостували са ни и в София, и във Враца.

Храната, която за мен е важна част от културата, смятам, че вече все по-добре я познавам и все повече ми харесва. Хем е същото, хем различно. Това много ми допада. Хем има разнообразие, хем нищо много различно.

Вероятно говорите за кебапчетата, които и румънците имат, но приготвят с малко по-различни подправки от нас?

- Не толкова. Те не са толкова различни. Но сармите, ето това е нещо великолепно. Аз обичам качамак, така че тук съм на точното място и всякакви такива манджички тук са много, много вкусни. За мен това е важна част от културата на всеки един народ и нещо, което обичам да разучавам и разузнавам, когато съм на чуждо място, а и в къщи.