site.btaНаша сънародничка работи във Филхармонията в Крайова

Мария Попова е родена във Видин. Но съдбата я отвежда в Крайова, където живее и и работи вече девет години. Българката е част от Симфоничния оркестър на Филхармония “Олтения” в румънския град. Срещаме се в концертната зала, малко преди друг българин (Христо Павлов) да поведе на сцената оркестъра с диригентската си палка.

Ето какво сподели Мария Попова в интервю за БТА.

Мария, музиката е тази, която те отведе в Крайова. 

- Получих предложение да помогна с това, което умея тук и с радост приех. Дойдох преди девет години. И веднага намерих хора, които ме поеха всячески. Помагаха ми да уча езика, не знаех нито една дума. Помогнаха ми за квартира, за всички битови неща. Професионално не съм имала никакви проблеми. От всяка гледна точка бях очарована от топлия прием в оркестъра и съм се чувствала винаги много добре сред колегите. 

Какъв е животът на една българка в Крайова?

- Богат и интересен бих казала, защото надгради много над това, което правех, можех и имах като възможности във Видин. Видин е любим роден град, но с малък бюджет за това, което правим, с много по-малък състав и с възможности за много по-малко произведения. Тук ми се случи да изсвиря неща, които не съм и предполагала, че ще имам възможност в живота си. 

Поддържаш ли връзка и с други българи тук в Крайова? Има ли такива? Има ли българска общност? 

- Има преподавател по български език в университета и тогава, когато аз дойдох, беше една софиянка, много симпатична жена, която всячески се стремеше да ни обедини. Събираше ни, канеше всички българи, които бяхме наблизо, правеше български баници и по този начин се запознах с доста хора, българи. Тази жена излезе в пенсия. Сега е друг преподавател, но с нея поддържаме връзка. Освен това сега се сещам за една румънка, която е голям почитател на българския език и голям почитател и на музиката. Така се случи, че си направихме една страхотна компания с нея. 

Колко често се прибираш в България? Липсва ли ти България? 

- Не успява да ми липсва. Всяка събота и неделя мога да се прибирам, защото километрите са 100 от врата до врата, засичано по километража на колата. Бих се радвала да влезем по-скоро в Шенген, за да не стоя толкова време, колкото ми е пътят на границата и да чакам да ми погледнат паспорта. 

Как изглежда България отвън?

- Мъчно ми е, че вървят по-бавно нещата в България. Това го забелязвам, когато се отдръпна. Но горе-долу сме така, ръка за ръка. 

Правиш ли паралели между българите и румънците? В какво си приличаме и в какво сме различни? 

- В какво си приличаме? В толкова много неща, че даже търся разликите, за да ги открия и една от разликите, които много преди да дойда тук, намерих сред колегите, с които съм работила, попадала съм на турнета заедно с румънци, винаги ми е правило впечатление тяхната добра организация, тяхната сплотеност, професионализъм и галантно отношение на мъжете към жените. 

От там и този израз “целувам ви ръка”, нали, когато мъж в Румъния срещне жена и я поздрави.  

- Вероятно от там идва. 

Да се върнем на музиката. Виждаме все по-засилено българско участие, българско присъствие на румънската музикална сцена. Не говоря само за Крайова, не говоря само за Букурещ и в никакъв случай не говоря само за класическа музика. Вярваш ли, че това е пътят двете държави да си станат по-близки, да се познават по-добре? Може ли това да се превърне в традиция, в едно постоянно сътрудничество? 

- Дори мечтая за такова нещо. Смятам, че е напълно естествено, нормално и полезно за всички. 

Как приема румънската публика български музикални участия и изяви тук, в Крайова? 

- Това исках да ви се похваля, че всяко българско присъствие на солист и диригент е било с огромен успех. И винаги съм се чувствала горда, когато са идвали българи. Винаги съм получавала и аз покрай тях комплименти от колегите си и съм се гордяла с това, че съм българка.