site.btaВалентина Радинска бе отличена с наградата за принос в българската поезия на литературна академия "Иван Давидков"

Литературна академия "Иван Давидков" връчи вчера в столичната галерия "ФотоСинтезис" втората си годишна награда за принос в българската поезия на поетесата Валентина Радинска, съобщиха от екипа на академията.

Годишната награда на литературна академия "Иван Давидков" бе връчена от Румен Леонидов - първият й лауреат от 2023 г. Наградата представлява плакет по проект на проф. Кирил Гогов и почетна грамота и се връчва всяка година в дните около рождения ден на Иван Давидков - 9 март.

На събитието беше представено и третото издание на повестта на Иван Давидков „Далечните бродове“ с 57 уникални архивни фотографии на хора и събития, описани в книгата.

Валентина Радинска е родена  в Сливен. Следва две години българска филология в СУ “Климент Охридски”, след което учи в Литературния институт „Максим Горки“ в Москва. Работила е като журналист във вестник “Народна младеж”, 12 години като редактор в Студия за игрални филми “Бояна”, през 1992-1994 г. завежда отдел “Цивилизации” във вестник “Континент”, била е главен редактор на сп. “Европа 2001”. От 1996  до 2008 г. води спецкурс по творческо писане  и магистърски семинар по същата специалност в СУ “Св. Климент Охридски”.  Автор е на дванайсет книги със стихове: “Към мен върви човек” (“Народна младеж”, 1977); “Нощна книга” ( “Хр. Г. Данов” 1983); “Не” ( “Георги Бакалов” 1988); “Чистилище” (ИК “Няголова” 1992); “Всичко” (ИК “Иван Вазов” 1995); “Поне” (ИК “Хемус” 2001), “Дъждовете” ( ИК“Захарий Стоянов”, 2009); “Употреба на Свободата” (ИК “Захарий Стоянов”, 2013) “Времена. Избрано” (ИК “Захарий Стоянов”, 2013), “Уроци по мълчание” (ИК “Захарий Стоянов”, 2016), „Защото е студено” (ИК „Захарий Стоянов”, 2019), и „Премълчаване на зимата” (Симолини-94”, 2020). Автор е и на литературно-критическото изследване “Димчо Дебелянов и Повелителя на вълците” (1997, 2012), за което получава наградата за критика на вестник “Век 21”, както и на антологията “Българската поезия след Втората световна война” (изд. “Слово”, 2000) През 1998 г. й е присъдена националната наградата “Мара Белчева” за цялостно поетично творчество. Превеждала е стихове на А.С. Пушкин, Инокентий Аненски, Марина Цветаева,  Анна Ахматова, Белла Ахмадулина, Юнна Мориц, и др. За преводите си на поезията на голямата руска поетеса Марина Цветаева, Валентина Радинска е носител на Съюзната награда на Съюза на преводачите в България за 1992 г. Носител е на  наградата “Блага Димитрова” за документалния роман  “Ние с Коко. Крикор Азарян отблизо” (издателство “Ентусиаст”), посветен на големия български режисьор, чиято съпруга бе Валентина Радинска. През 2015 г. получава националната награда за поезия “Теодор Траянов”, а през септември 2017 г. – наградата за цялостно творчество и принос към българската литература “Изворът на Белоногата”.Член е на Сдружението на българските писатели, на българския ПЕН-клуб и на Литературен кръг “Смисъл”. Нейни стихове са превеждани на всички европейски езици, и са включени в пет англоезични антологии, издадени в САЩ, Канада и Англия.

Както БТА писа, академията беше основана през 2022 г. Сред учредителите й са Бойко Ламбовски, Кирил Кадийски, Калин Донков, проф. Цветан Теофанов, проф. Кирил Гогов, проф. Людмил Димитров, Борислав Давидков – издател и син на Иван Давидков. Целта на академия „Иван Давидков“ е да откроява и награждава творци „със свой глас и творческа самобитност, с убедителна чувствителност, проявяващи морален и нравствен стоицизъм и полагащи усилия за съхраняването и обогатяването на българския език, следвайки високите естетически критерии на своя патрон“, уточняват създателите на академията. Идеята за основаването на академия „Иван Давидков“ е на неговия син Борислав Давидков.   

Иван Давидков (1926-1990) е роден в монтанското село Живовци. Учи в Берковица и град Фердинанд (днес Монтана), а по-късно завършва славянска филология в Софийския университет. Автор е на десетки стихосбирки, включително за деца и юноши, на сборници с лирика и есеистика, както и на романи. През 1958-1959 г. е в Украйна и Беларус по линия на културна спогодба, изучава украински и беларуски език и се запознава с видни представители на украинската и беларуската литература. Превежда произведения предимно на украински и беларуски творци: Володимир Сосюра, Ярослав Смеляков, Михаил Дудин, Самуил Маршак, Платон Воронко и др. Изявява се и като живописец. Негови платна са излагани на изложби във Варна, Монтана, София.