site.btaСтудент от американския университет „Лойола Меримаунт“ направи късометражен филм за Априлското въстание

Борис Веселинов е сценарист и режисьор на късометражни игрални филми. На 23 години е и е възпитаник на университета „Лойола Меримаунт“ (Academy Nicholl Fellowship Quarterfinalists), Лос Анджелис, Калифорния, Съединени американски щати. Преди дни той е представил пред университетската аудитория на „Лойола Меримаунт“ дипломната си работа - късометражен игрален филм Red April със сюжет от Априлското въстание. 

„Обичам да изследвам миналото. Моите истории често се развиват в напрегната историческа среда. Героите ми са млади хора с необикновена съдба - пилот, озовал се на пустинен остров лице в лице с врага си; моряк, който през 60-те г. на миналия век иска да счупи световния рекорд за достигната с подводница дълбочина в океана; американски колониален шпионин, раздиран от вътрешна борба“ – казва Борис Веселинов.

Веселинов е автор и на два пълнометражни сценария, избрани като четвърт-финалисти за стипендията на престижната в САЩ „Академия Никол“ (Academy Nicholl Fellowship Quarterfinalists). Работил е с любими на младото поколение американски актьори като Дейвид Мазус и е участвал в няколко филмови фестивала.

Роден е през септември 2000 г. в Плейно, Далас, САЩ. Родителите му са българи, преселили се в САЩ след началото на промените у нас. 

Българска телеграфна агенция разговаря с Борис Веселинов за историята на създаването на филма Red April и за начина, по който той е приет от първите му зрители. "Опитах да се придържам към един важен насочващ въпрос: каква е емоционалната същност на това време? Какво е чувството да живееш в такава напрегната, несигурна и дълбоко предизвикателна епоха? Какво е необходимо на един народ, за да набере смелост да се опълчи на системата? Как гледат на себе си представителите на османската власт – тези от другата страна на конфликта? Усещах, че ако успея да отговоря правилно на тези фундаментални въпроси, филмът ще звучи достоверно", разказа пред БТА авторът на филма.

Следва текстът на цялото интервю:   

Г-н Веселинов, 2023 г. се очертава като годината на историческите филми: "Наполеон", "Жан дю Бари - фаворитката на краля", "Убийците на цветната луна", "Опенхаймер". Повечето от тях предизвикаха полемика относно историческата си достоверност. Готов ли сте за това, че и Вашият късометражен филм Red April може да не се приеме еднозначно от българските зрители, българите сме ревниви към спомена за Априлското въстание?

- Когато няма живи свидетели на времето, за което се разказва в едно художествено произведение, търсенето на обективната истина е сложно. Дори историците дебатират разпалено помежду си и този дебат е здравословна част от доближаването до историческата достоверност.

Работата по моя филм Red April („Април в червено“) ме накара да проуча внимателно историческата литература за въпросния период. Имах късмет, че няколко българи ми помогнаха да усъвършенствам сценария и това ми даде повече увереност. Търсех съвети за всичко: от реквизита, който използвахме, до интериорния дизайн и начина, по който героите се отнасят един към друг.

Опитах да се придържам към един важен насочващ въпрос: каква е емоционалната същност на това време? Какво е чувството да живееш в такава напрегната, несигурна и дълбоко предизвикателна епоха? Какво е необходимо на един народ, за да набере смелост да се опълчи на системата? Как гледат на себе си представителите на османската власт – тези от другата страна на конфликта? Усещах, че ако успея да отговоря правилно на тези фундаментални въпроси, филмът ще звучи достоверно.

Има нещо особено вълнуващо и интригуващо в една филмова история, базирана на реалността. Когато чуем от екрана идеологически спорове между героите в историческите филми или пред очите ни избухва взрив, усещаме, че всичко случило се някога е засегнало истински, реални хора, хора като нас. Така насърчаваме към по-дълбок размисъл зрителите, към по-силна съпричастност.

Защо се спряхте на сюжет от Априлското въстание?

- Има няколко причини. От една страна, цялото ми семейство е от България (роден съм в САЩ в семейство на български имигранти) и винаги съм искал да направя филм, чието действие се развива в България. Red April е моята дипломна работа, реализиран е с финансовата подкрепа на моя университет - чувствах, че това е последният ми шанс да създам филм за България преди дипломирането си.

Друга причина беше желанието да представя героичен епизод от българската история пред международна публика. Цял живот съм слушал от близките си за Априлското въстание и османското владичество, преразказаните истории бяха невероятни. Но почти никой от моите американски връстници не знаеше нищо за това. Тъй като Априлското въстание е универсална човешка история - история за смелостта, страха, саможертвата и издръжливостта на героични хора – бях убеден, че тя трябва да е вдъхновяваща и за публика от всякакъв произход. Затова и написах сценария по начин, който всеки може да разбере – като диалог по време на игра на карти на двама души от двете страни на историята. Вярвам, че с малко късмет филмът може да бъде представен на различни фестивали.

Има и още нещо. Направих филма в много несигурен момент от живота си. Навлизам в рискова индустрия и трябва да призная, че се страхувам да не разочаровам хората, които обичам, ако се проваля в нея. С несигурността и страха от провал се сблъскват и героите ми във филма (разбира се, с много по-тежки последствия) и това ме привлече към тази история.

Как първата Ви публика – университетската аудитория, прие филма за Априлското въстание?

- Първо, важно е да отбележа, че публиката ми беше почти изцяло американска на премиерата на филма. Повечето от зрителите имаха само ограничени познания за България, но все пак някои от тях бяха чували за Априлското въстание. Когато написах сценария за филма, бях притеснен – както казах, една от причините да се вълнувам от тази история е връзката ми с България, но се питах дали ще мога да вдъхновя и заинтригувам и небългарската публика.

Щастлив съм, че зрителите приеха филма много добре. Те съпреживяваха съдбата на героите, реагираха с напрежение, страх или надежда – в точните моменти. След прожекцията ми зададоха доста въпроси за Априлското въстание, любопитството им към българската история беше провокирано.

Разкажете за страховете и премеждията, докато снимахте. Кой беше най-трудният момент за Вас и екипа Ви?

- Едно от най-големите ни притеснения беше свързано с това как да разкажем историята в автентична среда. Как да направим декор в Лос Анджелис в 2023 г., който да изглежда като в България през 1876-а. Отне ни много часове в търсене на места за снимане, намиране на правилния реквизит, разговори с консултанти за сценария, поръчване на костюми от България, намиране на българин за главната роля (Явор Веселинов, еднаквите ни фамилни имена са случайност), правене по поръчка на някои от униформите на героите - представители на османската власт, намиране на записи на изпълнения на български народни инструменти за нуждите на партитурата, планиране на осветяване с истински фенери и т.н. Помогна ни това, че почти целият филм се развива в една стая, така концентрирахме основните си ресурси в оформяне на адекватно на времето пространство.

Един от най-трудните моменти беше в края на снимките, на последния кадър от филма. Опитахме няколко различни версии за финал и най-накрая се получи.

Как ще продължите след завършването на университета?

- От гледна точка на този филм - ще кандидатствам за участие във фестивали в Съединените щати, в Канада, в Европа (включително България). Надявам се, че ще се хареса на международна публика.

Що се отнася до професионалния ми живот, ще се опитам да си намеря работа като телевизионен сценарист.