site.btaМеждународната награда за детска литература „Астрид Линдгрен“ отличава неконвенционални автори, защитаващи децата и младежите

Международната награда за детска литература „Астрид Линдгрен“ отличава неконвенционални автори, защитаващи децата и младежите
Международната награда за детска литература „Астрид Линдгрен“ отличава неконвенционални автори, защитаващи децата и младежите
Карин Ниман (в средата), дъщеря на Астрид Линдгрен, със семейството си на премиерата на мюзикъла "Пипи отива на цирк" в Стокхолм през 2022 г. Снимка: АП

В началото на март журито на наградата „Астрид Линдгрен“, отличаваща постижения в областта на детската и юношеската литература, обяви, че тазгодишната носителка е американската писателка Лори Халсе Андерсен.

Андерсен е позната най-вече с романа „Говори“ от 1999 г. (книгата е издадена на български през 2017 г.). Сред другите по-известни лауреати на наградата „Астрид Линдгрен“ са писателите Филип Пулман (2005 г.) – автор на трологията „Тъмните му материи“,  Катрин Патерсън (2006), която е лауреат и на наградата „Ханс Кристиан Андерсен“, илюстраторката Ева Линдстрьом (2022).

Наградата „Астрид Линдгрен“ е учредена от шведското правителство през 2002 г., след смъртта на писателката. Паричното изражение на отличието е над 550 000 евро, което го прави и една от най-големите премии в областта на литературата. 12-членното жури включва автори, илюстратори, литературни критици и библиотекари. Семейството на покойната Астрид Линдгрен също е представено в журито. Целта на наградата е всяка година да бъде отличен по един автор или илюстратор, който твори в традициите, завещани от голямата шведска писателка.

Кариерата на Астрид Линдгрен, разгърнала се с изключителен успех в годините след Втората световна война, е истински апотеоз на хуманизма, защита на човешките права и уважение към индивидуалността. Линдгрен извайва образа на детето като самостойна личност и същевременно показва колко уязвимо е то, бидейки обичайната жертва на обществена и семейна жестокост и лицемерие, често маскирани като загриженост. Децата в книгите на Линдгрен почти винаги са болни, изоставени, зле обгрижвани или необичани, бягащи от родители, осиновители, социални работници, иронизиращи формалната грижа като топло бельо, подсилващи витамини и дребна благотворителност. Астрид Линдгрен спечелва световната си известност с изграждане на паралелна, фантастична реалност, в която нейните уплашени герои търсят утеха. Авторите, отличени с литературния приз в нейна памет, продължават традицията да използват литературата за фокусиране на общественото внимание върху нуждата от разбиране и любов на тези, които нямат право да взимат решения за собствения си живот.

Голяма част от лауреатите на наградата „Астрид Линдгрен“ творят в областта на литературата за тийнейджъри (т.нар. young adults fiction). Линдгрен изгражда уязвимия образ на детето в книгите, разрушавайки последователно табуто, отнасящо се до благодарност и дълг, както и стереотипа за благотворните последствия от реда и дисциплината. Нейните съвременни последователи от „литературата за млади възрастни“ пък разрушават клишето за съвременния тийнейджър като разглезен, арогантен потребител. Подобно на класическите герои на Линдгрен, героинята на Лори Халсе Андерсен от романа „Говори“ - Мелинда, се опитва да превъзмогне срама и страха сред един наглед подреден свят. 

Сред обосновката за отличаването на Андерсен с наградата „Астрид Линдгрен“ журито изтъква „мрачния реализъм“, с който авторката изследва болката и безпокойството в живота на младите хора. Копнежът към любов и усещане за принадлежност е главна тема в творчеството на Андерсен, се казва в още в изявлението на журито. Наградата насърчава авторите да продължават да дават гласност на проблемите на децата и младежите. Същевременно, бидейки свързана с литературната традиция на Линдгрен, ежегодните основания на журито неизбежно съдържат горчивина.

"Сълзите на Ларс oще се стичат в мен (...), затова винаги бързам да взема страната на детето, независимо от обстоятелствата", разказва безпощадно Линдгрен за ранните детски години на собствения си син. „Той осъзнаваше, че ще направим с него каквото сме решили.“ 78 години след първата публикация на историята за Пипи - изоставено момиче, което твърди, че майка му е ангел, а баща му - крал, детско-юношеската литература трябва не просто да разказва истории, а да продължава да се бори за права и уважение към уязвимите членове на обществото.

/АКМ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 19:52 на 28.05.2023 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация