site.bta„Дългата коледна вечеря“ е любимият ми спектакъл, казва художественият ръководител на Балета на Опера-Пловдив Мариана Крънчева 

На 23 януари, следващия понеделник, в Народния театър „Иван Вазов“ ще бъде представен за първи път в София спектакълът на Опера – Пловдив от два едноактни балета: „Дългата коледна вечеря“ по едноименната пиеса на американския драматург Торнтън Уайлдър и музика на Вивалди, и „Жени в ре минор“, по музика на Бах“.

Както БТА вече писа, след „Ана Каренина“ на Лео Муич, това е вторият проект на Балета на Опера-Пловдив, реализиран от световен хореограф и режисьор: Раду Поклитару, основател на Академичния театър за модерен балет в Киев. 

„Дългата коледна вечеря“ - танц-театър от най-висока класа, се очертава като най-любимия ми спектакъл от целия ми опит в света на танца" – каза за БТА художественият ръководител на Балета на Опера-Пловдив Мариана Крънчева. 

Ето какво още отговори тя на въпросите на БТА:    

Г-жо Крънчева, все повече театрални режисьори работят с хореографи. Каква добавена стойност дава танцът в един театрален спектакъл?

- Огромна е добавената стойност според мен. Хореографията в театъра вече е много повече от чисто танцови откъси. Езикът на тялото въздейства на интуитивно ниво, възприема се по-директно от словото, без необходимост от интелектуално (когнитивно) осмисляне. Внушението на езика на тялото е силно, първично, универсално. Когато замисълът и идеята на определена театрална сцена се изведат и изразят в движенческа партитура, това може да  надгради текста в значителна степен, да допринесе за едно многопластово измерение и дълбочина на образите. Изказът става по-пълноценен. 

Каква е разликата между движенчески театър и танцов театър? 

- Светът на танца е голям и шарен, респективно някои определения са въпрос на индивидуална дефиниция. Като пример ще кажа, че не рядко съм гледала спектакли, представени като съвременен танц, които според мен са един друг жанр, доста различен от този на съвременния танц.  Ще изразя само собственото си разбиране по въпроса. Движенческият театър стъпва върху естественото човешко движение в пространството. Танцовият е по-стилизиран и се изгражда на основата на професионален танцов стил. Качественият танцов театър е сложна материя, която изисква висок професионализъм, богато въображение и умение да работиш в ограничителната рамка на онова, което трябва да бъде изразено с движение. 

Всяка година на заключителния си Новогодишен концерт Опера Пловдив обявява своята награда - "Артист на годината". През 2022 г. тя бе присъдена не на един, а на тридесетте артисти от Балетната трупа на Опера Пловдив с художествен ръководител Мариана Крънчева и репетитор Петя Димова.

Мариана Крънчева е инициаторът и моторът за това Раду Поклитару да стане част от екипа на Опера-Пловдив. Раду Поклитару е основател и главен балетмайстор на Академичния театър за модерен балет в Киев, заслужил деятел на културата на Украйна, народен артист на Молдова, носител на множество европейски международни награди, професор в катедрата по модерна хореография в Киевския национален университет за култура и изкуства. Освен десетките спектакли в Киевския модерен балет, през годините той е поставял балетни постановки в Болшой театър, Мариинский театър, националните опери на Украйна, Молдова, Латвия, Беларус, Чехия, Сърбия и др. 

„Дългата коледна вечеря“ на отличения с "Пулицър" американски драматург Тортън Уайлдър продължава да присъства в афиша на редица драматични театри в Европа и САЩ, по нея е създаден филм, както и опера от композитора Паул Хиндемит. Постановката е балет-размисъл за преходността на живота, за суетните и безполезните дела, с които запълваме скъпоценните минути, часове и години от престоя си на Земята. Действието проследява деветдесет години от живота на аристократично семейство, минаващи в поредица от коледни вечери. Празник след празник съдбите на хората се разтварят в забрава като пеперуди еднодневки, без да оставят нищо след себе си. Ярката, гротескна хореография по музика на Вивалди поставя въпроса - с какво се различаваме всички ние от сценичните герои?

Пиесата „Жени в ре минор” е спектакъл, изпълнен с преклонение пред гения на Й. С. Бах, разказващ трагична история за едно несъществуващо женско приятелство.