site.btaВековните букови гори са модел, който може да дава познания за развитието на биологичните съобщества, каза експертът Румяна Фичева

Вековните букови гори са един вид модел, който може да дава познания на научната общност за развитието на биологичните съобщества. Това каза в интервю за БТА експертът в Дирекция Национален парк „Централен Балкан“ Румяна Фичева. По повод представянето на юлския брой на списание ЛИК „България в ЮНЕСКО“ Фичева, заедно с колегите си Радостина Пръвчева и Мирослав Кипров от парковата дирекция, представи за БТА вековната букова гора на резерват „Стенето“, която е част от един от 10-те български обекта в  Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

„Тези букови гори са стари и дълговечни, запазват естествени процеси, които могат да се наблюдават във времето, и са един вид модел, който може да дава познания на научната общност за развитието на тези съобщества. Отделно, в тях се опазва голяма част от биологичното разнообразие. В такива стари гори има видове, които са специфични и обитават точно такъв тип гори – например уралската улулица, полубеловратата мухоловка, розалията и др., които са специфични и търсят точно такива местообитания – стари гори, паднала дървесина и всички тези запазени местообитания“.

Най-представителните букови гори в деветте резервата, разположени на територията на Национален парк „Централен Балкан“ – „Боатин“, „Царичина“, „Козя стена“, „Стенето“, „Соколна“, „Пеещи скали“, „Стара река“, „Джендема“ и „Северен Джендем“, са  част от европейския сериен обект на световното наследство на ЮНЕСКО – „Старите и първични букови гори на Карпатите и други региони в Европа“. Разширението на серийния обект е одобрено от Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО на 41-ата му сесия в Краков през юли 2017 г. и към онзи момент включва 78 компонента, разположени на територията на 12 държави. През 2021 г. след ново, трето разширение, компонентите са вече 94 в 18 европейски държави.

Горите в Централен Балкан заемат по-голяма част от площта на парка, около 60 процента от неговата територия. Специално буковите гори са на площ от 30 000 хектара, като средната възраст специално на буковите гори е 135 години, разказа Фичева. Естествени гори са, семенни в по-голямата си част. В момента се намираме в резерват „Стенето“, който е обявен за такъв през далечната 1979 г. и в момента е на площ от 3 578 хка.  

Буковите гори в „Централен Балкан“ заемат диапазона от 700 до 1700 метра. Не случайно те са най-разпространените гори в парка и също неслучайно Централен балкан се нарича „Царството на буковите гори“, посочи тя.

В някои от пробните площадки, които залагаме в горските местообитания, са измерени дървета на възраст над 500 години, което е голяма рядкост за букови гори. Короната на един такъв стар бук е 20 и повече метра, обхваща огромна площ. Когато отмре едно такова старо дърво и падне на земята, след него тръгва един такъв млад подраст, което е бъдещата гора, допълни експертът.

Парковите експерти разказаха също, че отделни дървета, измерени в пробните площи, са с височина от 30, 32, 35 дори 40 метра и диаметър на стеблото над един метър. През част от вековните букови гори минава и част от маршрута Ком – Емине.

„Горите, които са в серийния обект на ЮНЕСКО, са в резерватна територия и това гарантира дългосрочното им опазване. Резерватните територии в България са с най-висок статут на защита и отделно те са разположени в Национален парк „Централен Балкан“, подчерта Фичева. 

По нейните думи НП „Централен Балкан“ има план за управление, назначени служители за охрана, добра техническа обезпеченост. Експертите  в дирекцията също са отдадени на работата. „Имаме качествени експерти, следят се процесите, извършва се мониторинг както в горите, така и на биологичното разнообразие, което да гарантира опазването на тези ценни гори“, каза тя.

Всички букови гори, които са номинирани и включени в списъка на ЮНЕСКО, са разположени на резерватни територии, в деветте резервата в централен Балкан. Ограниченията са дотолкова, доколкото  ги поставя резерватната територия, не се наложи да има допълнителни ограничения специално за тези гори. Според българското законодателство в резерватните територии с най-строг статут е разрешено изключително минаване само по туристически маршрути, образователна и научна дейност, поясни Румяна Фичева.