site.btaРолята на изкуствения интелект в културната индустрия бе тема на дискусия във втория ден на Общото събрание на глобалната мрежа CISAC

Светът е на прага на нова ера. Изкуственият интелект (ИИ) не е бъдеще – той е настояще. Но зад технологичния напредък се крие тревожна реалност - авторските права на създателите на съдържание са под заплаха. Около тази теза се обединиха участниците в първия панел на втория ден на Общото събрание на глобалната мрежа CISAC, което бе открито вчера в София.

В първия панел днес участие взеха Ед Нютън-Рекс, британски композитор и технологичен предприемач и вицепрезидентите на CISAC Ивон Чака Чака, Артуро Маркес, Казухико Фукуоджи и Анхелес Гонсалес-Синде Рейг. 

Участниците се обединиха около мнението, че докато ИИ компаниите развиват своите генеративни модели, те все по-често използват произведения – текстове, музика, изображения – без разрешението на техните автори. Това поставя под въпрос не само моралните, но и юридическите устои на творческия труд.

В рамките на събитието стана ясно, че противно на твърденията, че лицензите са твърде скъпи или сложни, съществуват вече сертифицирани компании, които доказват, че е възможно да се създава ИИ без да се нарушават права. Над 20 организации вече са получили сертификат за етично обучение на своите модели – без неразрешено използване на чужда интелектуална собственост.

По време на дискусията в България, представители от Африка ясно подчертаха, че творците от континента често остават бедни, забравени и експлоатирани – не поради липса на талант, а поради отсъствието на реална подкрепа. „Нуждаем се от силни организации за колективно управление, ясни политики и реална защита“, заявиха те. Това важи за всяка точка на света.

В рамките на дискусията бе отбелязано, че ИИ се обучава основно върху съдържание от англоезични източници – главно САЩ и Китай. Според участниците в събитието това води до доминация на определени културни модели и изтриване на регионалната идентичност. Представата за „директор“ или „лидер“ в генеративните изображения е почти винаги бял мъж на средна възраст не защото това е реалността, а защото така е било обучено.

Нигерийският режисьор Кенет Йънг проследи историческото развитие на киното в страната си, напомняйки как местната индустрия е възприела видео технологиите въпреки първоначалния скептицизъм. „Сега произвеждаме над 2500 филма годишно. Но опасността от нова вълна на технологично изключване, този път чрез ИИ, е реална,“ обясни той.

Мексиканският продуцент Карлос Ара предупреди за опасността от заместване на културни продукти с „генерични“ алтернативи. „ИИ инструменти като смарт компресори и автоматични мастеринги променят музикалния пейзаж. Липсва любовта и ръчният труд, който влагаме в нашата музика,“ каза той.

Българският музикален продуцент и разработчик на собствен ИИ модел Николай Маджаров - Файчето подчерта важността на локализиран подход. „Ние създадохме наш собствен модел, трениран изцяло върху нашата база от произведения. Не искаме да крадем стилове, а да поддържаме нашето културно ДНК живо“, обясни той.

Участниците бяха единодушни, че ИИ не бива да бъде възприеман само като заплаха, а като партньор в творчеството – стига да бъде използван етично и с уважение към културното многообразие.

Бе отправен призив за създаване на международна рамка, която да гарантира, че културните идентичности няма да бъдат заличени от алгоритмите на бъдещето.

Както БТА писа, за първи път България е домакин на Общото събрание на CISAC – глобалната мрежа, обединяваща над 220 дружества за колективно управление на права. Домакин е „Музикаутор“, а събитието се провежда в столичен хотел.