site.btaНиколай Лилиев, един от най-големите поети на България, е бил чиновник в банка, учител, военен и дългогодишен драматург на Народния театър

Николай Лилиев, един от най-големите поети на България, е бил чиновник в банка, учител, библиограф, военен и дългогодишен драматург на Народния театър. Днес отбелязваме 140 години от рождението му.

Истинското му име е Николай Михайлов Попиванов, роден на 26 май 1885 г. в Стара Загора. От малък остава кръгъл сирак. Първоначално образование получава в родния си град. През 1903 г. завършва свищовската търговска гимназия. Известно време е чиновник в старозагорската земеделска банка. 

В периода 1905-1906 г. следва литература в Лозана. От 1907 до 1908 г. работи като чиновник в Долна баня. От 1908 до 1909 г. е учител в търговския отдел на Трета софийска мъжка гимназия. През 1909 г. получава стипендия с конкурс от Министерството на търговията и заминава да следва търговия в Париж – от 1909 до 1912 г. След това е учител в търговските гимназии в Пловдив и Свищов. 

През Първата световна война (1914-1918) Лилиев е редник в 56-и полк и кореспондент на Втора тракийска дивизия. След войната работи в дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост, в издателството на Александър Паскалев, в дирекцията на печата при Външното министерство и в различни редакции. 

През 1921 г., заедно с Никола Михов, заминава за Виена и Мюнхен, където двамата събират сведения за българския стопански живот из чуждите литературни издания и съставят богата и ценна библиография. 

От 1924 до 1928 г. е драматург на Народния театър „Иван Вазов“ в София. Преподавател е по френски език във Висшето търговско училище във Варна – от 1932 до 1934 г. 

От 1934 г. до края на живота си Лилиев е драматург на Народния театър. Той участва в редакцията на „Известия на Института за литература“. През 1945 г. е избран за академик. 

До 1908 г. е известен с бащиното си име Николай Михайлов. За пръв път се подписва с псевдонима Лилиев в редактираното от Георги Бакалов списание „Съвременник“. 

„ПТИЦИ В НОЩТА“, „ЛУННИ ПЕТНА“, СТИХОТВОРЕНИЯ...

В литературния живот Лилиев влиза в началото на 20-и век, заедно с Димчо Дебелянов, Николай Райнов, Людмил Стоянов, Георги Райчев и други млади български творци. С тези имена го свързват дълбоко и трайно приятелство, както и общи културни интереси. 

През 1914 г. участва със стихотворения, критика и преводи в петте книжки на редактираното от Димитър Подвързачов списание „Звено“. През 1919 г. излиза първата стихосбирка на Лилиев – „Птици в нощта“. Публикувана е от издателство „Александър Паскалев и сие“, а корицата ѝ е дело на Николай Райнов. Книгата бързо се изчерпва и около година по-късно излиза второто ѝ издание.

През 1922 г. книгоиздателство „Зора“ публикува втората стихосбирка на Лилиев – „Лунни петна“. По това време поетът е вече постоянен сътрудник и съредактор на новосъздаденото от Владимир Василев списание „Златорог“. Третата поетична книга на Лилиев е озаглавена „Стихотворения“ и е отпечатана през 1932 г. от издателството на Тодор Филипов Чипев. В нея са включени предимно творби от предходните книги на Лилиев. През март 1934 г. в сп. „Златорог“ излиза лирическият цикъл „При морето“, създаден по време на пребиваването на Лилиев във Варна.

ПЪТЯТ КЪМ ХАЙНЕ, ХЕСЕ, РИЛКЕ, ГЬОТЕ, ПУШКИН...

Значим е приносът на Николай Лилиев към преводаческото изкуство. Автор е на преводи на лирически творби - „Огънят“ от Анри Барбюс (заедно с Йордан Мечкаров), „Цар Феодор“ от Алексей Толстой, „Тебеширеният кръг“ от Клабунд, стихове от френски, немски и руски поети — Xайнрих Хайне, Xерман Хесе, Готфрид Келер, Николаус Ленау, Рихард Демел, Емил Верхарн, Льоконт дьо Лил, Рилке, Йохан Волфганг Гьоте, Александър Пушкин, и др. Като драматург на Народния театър активно подпомага превеждането на чуждоезична драматургия и сам превежда „Сън в лятна нощ“, „Ромео и Жулиета“, „Крал Лир“ на Уилям Шекспир, „Сид“ на Пиер Корней, „Хернани“ на Виктор Юго, „Електра“ на Хюго фон Хофманстал, „Малкият Ейолф“ на Хенрик Ибсен, „Чудото на св. Антоний“ на Морис Метерлинк и др.

Автор е на критически и мемоарни текстове за български литературни творци като Иван Вазов, Пейо Яворов, Елин Пелин, Йордан Йовков, Димчо Дебелянов, Димитър Подвързачов, Георги Райчев, Христо Смирненски, Никола Вапцаров и др. Пише теоретични статии по въпросите на художествената литература, превода, сценичното слово, актьорското майсторство и системата на Константин Сергеевич Станиславски.

Николай Лилиев е носител на орден „Народна република България“ (втора степен, 1955), орден „Народна република България“ (първа степен, 1960). През 1952 г., за приноса си към българския театър, е отличен със званието „Заслужил театрален деятел“.

Умира на 6 октомври 1960 г. в София.

/ДД

/БС/ДС/отдел „Справочна“

Използвани източници:  БТА, ВИНФ, бр. 143, 23.5.1990; Енциклопедия България, т. 3 с.757; Речник на българската литература, т. 2 с. 288; Вестник „АБВ“, бр. 3, 19.1.1988; Вестник „Литературен форум“, бр. 27, 5.8.1995; Вестник „Сега“, бр. 42, 20.2.1999; Вестник „Труд“, бр. 112, 28.4.2015; Сп. „Литературна мисъл“, бр. 1, 1990.