site.btaНад 60 изследователи от 14 страни участваха в научна конференция на Кирило-Методиевския научен център на БАН

Над 60 изследователи от 14 страни взеха участие в международната научна конференция на тема „Християнските мисии през европейското Средновековие и тяхното интелектуално наследство. История, представи, идеи“, съобщиха от пресцентъра на Българската академия на науките (БАН).

Конференцията бе открита днес в зала „Проф. Марин Дринов“ на БАН. Събитието е организирано от Кирило-Методиевския научен център на БАН (КМНЦ) и се провежда в дните, предшестващи празника на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета, култура и на славянската книжовност, посочиха от БАН.

„Темата, която ни събира днес, се отнася не само до едно от най-значимите явления в духовната и културната история на Европа – разпространението на християнството, но и до интелектуалните и цивилизационните процеси, които то поражда“, каза проф. Веселка Желязкова, директорът на КМНЦ в приветствието си към участниците.

Тя обясни, че средновековните християнски мисии не са просто религиозни актове – те са носители на писменост, образование, държавност и културна идентичност, се казва в съобщението.

„Ние се обръщаме към историята, най-вече за да се ситуираме и саморазберем в настоящето. А да се намираш винаги в периферията на големите империи е понякога удобно, компенсаторно, но и задължаващо. Там е и ключът за разгадаването на националната ни съдба“, каза проф. Емануел Мутафов, зам.-председателят на БАН.

Той добави, че ръководството на БАН приема за своя мисия развитието на българистиката по света и ще подкрепя инициативи и проекти, свързани с нейното укрепване и с отстояването на обективната историческа истина.

В рамките на конференцията беше представена изложбата „По следите на учениците: Кирило-Методиевският маршрут в България – част от европейския културен маршрут на Съвета на Европа“, том XXXV от поредицата на КМНЦ „Кирило-Методиевски студии“ с докладите от предходните конференции „Кирило-Методиевото дело в научната и културната памет“ и „200 години от откриването на Супрасълския кодекс“.

Научните сесии на конференцията на 22 и 23 май ще се провеждат в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей на БАН и в Националния природонаучен музей на БАН, уточняват от пресцентъра на Академията.

/ИПД