site.btaОБНОВЕНА Кичене на еркечки лазарки беше показано в Бургас

Самодейната група за автентичен фолклор „Еркечко наследство“ представи обичая лазари в Етнографския музей, в Бургас. С пъстри и богато украсени носии, момичета от село Козичино, което в миналото е носило името Еркеч, представиха част от традиционните песни и хорá, които се изпълняват на празника. За първи път на живо беше демонстрирано и специфичното "кичене" на еркечка лазарка.

Традицията за Лазаровден в Еркеч се предава успешно през поколенията от незапомнени времена и се провежда всяка година без прекъсване. Там, освен в съботата преди Великден, се празнува и в неделя. В събота през деня е така нареченото малко лазари – на децата, а в неделя е същинското голямото лазари – на момите. Момите лазарки избират за своя водачка малко момиче, което наричат „буенец“. Това е момиче, което за първа година  ходи с големите лазарки.

"Еркечкото лазаруване е най-дългоочакваният празник в Еркеч. За него е характерно, че освен момичета, участват и момчета. Сутринта в събота малките момичета се подготвят и обикалят и пеят из селото. Разликата между малките и големите е, че на малките се подаряват яйца, а големите момичета се обличат в събота вечер, но без перата и само по вали (забрадки) ходят в къщи на роднини на "буенеца". В неделя вече всички се обличат както подобава и отиват да пеят на кумовете, на млади булки, на жени, деца или във всички къщи, в които са поканени или в които трябва да отидат. След това празникът продължава на мегдана и лазарките слизат в местността Дольник, където за тях се хващат и момчетата - "кумовете", разказа пред журналисти Златка Стоянова, ръководител на групата "Еркечко наследство".

По думите ѝ частта, в която кумовете се включват в обичая и „изтеглят“ лазарското хоро по стръмнината на Дольник към хорището на селото, е и една от най-атрактивните. След това на мегдана се включват всички младежи и заедно заиграват хорá до късно през нощта. Това прави село Козичино, или Еркеч, единственото място в България, където в лазаруването участват и мъже.  

Тази година за "буенец" на Еркеч е избрана 15-годишната Даниела Желязкова. "Аз чакам от три-четири години да стана "буенец". Иначе за първи път са ме облекли за празника, когато съм била на около година и половина. Официално с малките лазарки ходих от 5-6 годишна", разказа тя. 

Еркечките носии са ярки, автентични и пъстри, като особено оригинална е украсата на главата на лазарките. Киченето понякога е с продължителност от два часа. Мънистените накити и цветя се поставят в определена последователност. Най-характерните сред тях са перата от петел, наричани още "колуни". "Най-характерното е окичването на главата. Там се слагат нагорешни и надолешни пера. Нагорешните са най-колоритните. На тях се слагат най-дългите пера от петела и пауните", обясни Стоянова.

Някои от носиите, които носят момичетата, са автентични и се предават от поколение на поколение в семейството. Такъв е например случаят на Силвия Дойчева, която вече четвърта година участва в лазаруването в Еркеч и за трета година е с големите моми. Нейната носия е ползвана от нейната прабаба, баба, а после и майка ѝ, и всяка една от тях е оставила по нещо от себе си в украсата на носията, което за нея е допълнителен повод за гордост, коментира лазарката.